In Love With A Motorist

36

Гл.т. Гилински

Започнах да полудявам. Минаха четири дена, а все още нямахме следа от Джесика. Спрингфийлд не е толкова голям. Къде може да я е замъкнал това копеле Тони, мамка му?!

Мисля, че за четири дена съм спал точно пет часа и умората ясно се изписваше на лицето ми. Исках да знам дали е добре, исках да я прегърна и повече да не я пусна. Толкова ли много бяха желанията ми?

Седях на дивана като се взирах в една точка и се чудех какво да правя. Изчерпах се. Нямах идея къде може да е Джесика. Вече бях сигурен, че Тони го е направил, защото и той така "случайно" замина извън града. Помислих си, че Кейтлин може да е част от този план, затова отидох да говоря с нея, но тя ми каза, че няма идея за какво говоря и, че не се е чувала с Тони от няколко дена.

-Джак, опитай се да поспиш! Моля те! Не мога да те гледам така. - каза мама като се настани до мен на дивана, а аз изпуфтях.

-Не мога. Опитах се. - отвърнах.

-Няма ли някакви новини от полицията? - попита тя.

-За жалост не. И те не могат да намерят никаква следа. - отговорих ѝ отчаяно. В този момент на вратата се звънна. Мама тръгна да става, но аз я спрях. - Стой, аз ще отворя.

Станах и отворих вратата. Пред мен стоеше момиче, с дълга кестенява коса.

-Да? - погледнах я объркано.

-Ти ли си Джак Гилински? - попита.

-Да, аз съм. Ти коя си? - зададох и аз въпрос.

-Аз съм Натали! Натали Лопез. - когато чух тази фамилия, всичко в мен се преобърна. Тони ми е разказвал за Натали - по-голямата му сестра. Те не живееха заедно, тъй като тя работи в Ню Йорк, но явно се е върнала в Спрингфийлд.

-Ти си сестрата на Тони, а?

-Да, чух че и... - започна да казва нещо тя, но аз я прекъснах.

-Съжалявам, но не искам повече да се занимавам с никой от семейство Лопез. - казах категорично и тръгнах да затварям вратата, но тя ме спря. - Не бях ли ясен? - попитах.

-Чух, че имаш проблеми с брат ми. И също, че приятелката ти е изчезнала...

-Да. И все още не разбирам защо си тук.

-Искам да помогна! - отвърна Натали.

-Не искам помощ от вашето семейство. - повиших тона си аз и тя леко се стресна.

-Познавам добре брат си и...мисля, че знам къде крие приятелката ти. - каза тя, доста сигурна в думите си.

-Не знам дали изобщо мога да ти имам доверие.

-Не съм като Тони, повярвай ми! Позволи ми да ти помогна! - умоляваше ме тя.

-Ох, добре... - въздишах отегчено и влязохме в къщата.

Гл.т. Джесика

Надеждата, че някога ще изляза от тази дупка, си отиваше със всяка изминала минута. Усещах болка в цялото си тяло и си започнах да си мисля, че просто ще си умра тук. Джак ми липсва страшно много и исках да го видя, да го прегърна. Дали ме търси в момента? Дали е притеснен? Дали е добре?

Докато си мислех за Джак, Тони се появи с торба в ръка.

-Нося ти за ядене! - каза той с широка усмивка.

-Не съм гладна. - измрънках.

-Добре, ще хапнеш по-късно. - отвърна Тони, а аз извъртях очи.

-Защо не ме пуснеш? Не постигаш нищо с това. Омразата ми към теб става още по-голяма. - изнервих се.

-Колко пъти искаш да водим този разговор? Нека да измъчим малко Джак. Макар, че дочух, че той изобщо не си прави труда да те търси. Май не му пука особено за теб. - повдигна рамене Тони.

Какво? Това не може да е истина!

-Мразя те! - извиках.

-Очарователна си! - засмя се той и изчезна.

Джак, моля те, ела да ме измъкнеш от тук...