In Love With A Motorist

46

Гл.т. Тони

-Той има запис! - каза Ким бързо, а аз я погледнах объркано.

-За какво говориш? - попитах объркано.

-Джак има запис как признавам, че сме го дрогирали в нощта на бала! - отвърна тя.

-Ти тъпа ли си? - извиках в лицето ѝ и няколко човека се обърнаха към нас, затова я дръпнах в тоалетните. - Защо Джак има такъв запис? - казах през зъби, а Ким ме гледаше изплашено.

-П-паднах в капана му! Паникьосах се! - отговори, заеквайки.

-Толкова ти е куха главата! - отвърнах и въздишах.

-Твоята сякаш не е. - каза тя и скръсти ръце пред гърдите си. - Остави ги да си живеят живота. Не виждаш ли какво преживява Джесика в момента? Изобщо не ѝ е до Гилински. - извъртя очи.

-Хм...току що ми даде една брилянтна идея! Може да не си чак толкова тъпа. - усмихнах се и Ким ме погледна въпросително. - Джесика има нужда от подкрепа в момента и е наранена заради Джак. Аз се появявам, грижа се за нея и бам - тя е моя.

-Пф, Тони! Джесика не е толкова тъпа, за да се върже на тъпите ти игрички. - изсмя се тя.

-В момента е способна на всичко. Би повярвала на всеки един. - отвърнах и се усмихнах подло.

-Все тая. Прави каквото си искаш. Аз повече няма да се замесвам в глупавите ти планове. - каза последно Ким и излезе от тоалетните, а аз малко след нея. Докато вървях към стаята се засякох с Джак в коридора.

-Как си, братле? - попитах все едно сме първи приятели.

-Какво искаш? - погледна ме сериозно той.

-Нищо! Просто исках да видя как си. - отговорих. Той само се изсмя и продължи по пътя си. Толкова много ме дразни. Мисли се за нещо велико, а всъщност е едно нищо.

Гл.т. Джесика

Бях вкъщи и правих обяд. Чувствах се ужасно. Брайън постоянно получаваше паник атаки, нервни кризи и се притеснявах много за него. Съкрушен е. Мисли си, че никога няма да се оправи и няма да се върне на пистата. Опитвам се да му дам надежда, че всичко ще се оправи, но той не иска да ме чуе. Чувствам се безсилна. Не знам как да му помогна и какво да направя, за да се почувства по-добре.

Докато приготвях яденето, някой звънна на вратата. Отворих и пред мен стоеше Тони.

-Какво правиш тук? - попитах объркано.

-Ами, мислих си, че имаш нужда от малко помощ. - отвърна и се усмихна леко.

-И за какво по-точно? Ако си тук, за да се дразниш по-добре се махай. - казах и Тони започна да казва нещо, но в същия момент Джак се появи. И той ли? Защо никой не ни остави намира?!

-Ти какво правиш тук? - попита Джак Тони.

-Каквото и ти! - отговори му.

-Нямаш място тук! - извика Гилински и аз се ядосах.

-Не искам да бъда груба, но бихте ли се махнали и двамата? - попитах и повдигнах веждите си.

-Джес, моля те... - погледна ме тъжно Джак.

-И аз ви се моля. Искам да ме оставите. Не се нуждая от ничия помощ и подкрепа. - казах последно и затръшнах вратата пред лицата им.

Направих яденето и го занесох на Брайън в стаята му.

-Някой дойде ли? - попита ме той.

-Да...Джак и Тони. Но си тръгнаха. - отвърнах.

-С Джак скарани ли сте? - все още не му бях казала какво се случи с мен и Гилински. Издишах тежко и започнах да разказвам на Брайън всичко.