In Love With A Motorist

40

Взирах се в една точка. Не знаех къде се намирам. Не знаех какво да правя.

-Джес? Какво стана? Кой беше? - не спираше да задава въпроси Джак и се опита да ме хване за ръката, но аз се отдръпнах рязко.

-Не ме докосвай! - казах през зъби и той сведе глава. - Не искам повече да се доближаваш до мен. Ясно ли е?

Джак се чудеше какво да каже, а аз се обърнах на петите си и тръгнах към болницата. Хванах си едно такси и след няколко минути бях там. Попитах на рецепцията за Брайън и ми казаха, че е в операционната. Отидох там и зачаках някой доктор да се появи.

С какво сгреших? С какво заслужих всичко това? Първо родители ми, после Джак и сега Брайън. Защо? Защо точно на мен?

След 30-минутно чакане, от операционната стая излезе един доктор и аз веднага дотичах до него.

-Докторе, как е той? - попитах и той въздиша.

-В кома е. Състоянието му е критично. Трябва да бъдем подготвени за всичко. - отвърна.

-Какво? Не, той няма да ме остави. Моля ви, направете всичко възможно, за да го спасите! Нямам си никого друг, освен него. Моля ви! - извиках и заплаках силно.

-Ще направим всичко по силите си. - каза последно докторът и отиде нанякъде. Аз се свлякох на земята и започнах да плача неконтролируемо. Болницата беше празна и единственото нещо, което се чуваше, беше моят силен плач.

Реших да отида до вкъщи, за да се преоблека и да вземя някои други неща за болницата. Щях да остана там, докато Брайън не се събуди. След като се върнах, лекарите бяха преместили Брайън в друга стая и оправяха системите му, след което щях да мога да вляза при него.

Чаках отвън, докато сълзите продължаваха да текат по лицето ми. По едно време Джак се появи. Той застана пред мен, аз надигнах главата си и го погледнах. Не исках да бъде тук. Не исках да го виждам.

-Какво правиш тук? - попитах изнервено.

-Аз...разбрах какво е станало. Дойдох, за да не си сама. Имаш нужда от подкрепа. - каза той, а аз се изправих и се изсмях в лицето му.

-Подкрепа? Каква подкрепа, Джак? Не искам нищо от хора като теб. - изплюх и се обърнах.

-Джес, не бях на себе си. Не знам как се случи. Моля те, повярвай ми! - извика зад мен Джак. Аз отново се обърнах към него.

-Не ме интересува изобщо. Двете неща, които искам в момента са Брайън да се събуди и да се разкараш от живота ми.

-Няма да те оставя, Джесика! - каза категорично.

-Кое от "разкарай се от живота ми" не разбра, мамка му! Махай се! Мразя те! Мразя те от дъното на душата си! - извиках и в този момент охраната се появи.

-Какво става тук? Защо викате така? - попита охранителя и аз посочих към Джак.

-Изведете го от тук, моля ви! Той не трябва да бъде тук. - отвърнах и Джак ме погледна объркано. Едрият мъж хвана Гилински за ръката и го задърпа навън.

-Джес, моля те...

Аз седнах отново на стола, преглътнах и се опитах да задържа сълзите си.