In Love With A Motorist

42

Гл.т. Гилински

Как успях да допусна това да се случи? Как може да съм толкова тъп? Оставих единствения човек, на когото му пука за мен, да си тръгне. Не мога да си представя какво ѝ е на Джесика в момента. Изневерих ѝ, а след това Брайън катастрофира. Нуждае се от подкрепа, но не ми позволява да я дам. Не иска да я доближавам. И я разбирам.

Сигурен съм, че Тони и Ким са замесени в това. Просто трябва да го докажа. Знаех си, че няма да ни оставят. Развалиха всичко. Всичко вървеше перфектно и те го съсипаха. Не се бях чувствал обичан от толкова много време.

Писах на Джесика постоянно, звънях ѝ, но без успех. Исках да чуя гласа ѝ, дори само за една секунда. Липсваше ми толкова много. Не можех да издържам повече. Облякох якето си, взех ключовете и телефона си, качих се в колата и отидох в болницата. Запътих се към стаята на Брайън и видях Джесика отвън. Беше се свила на един от столовете и спеше. Горката, сигурно не е мърдала от тук. Седнах до нея и тя се размърда. Погледна ме и се стресна леко, не ме очакваше.

-Защо си тук? - попита с дрезгав глас и потърка очите си.

-Липсваш ми. - отговорих.

-Ти на мен не. - знаех, че не е така. Огледах лицето ѝ и се виждаше, че се нуждае от сън. Имаше ясно изразени тъмни кръгове под очите и беше леко бледа.

-Защо не се прибереш да поспиш? Уморена си.

-А ти защо не се разкараш от тук? - отвърна ми с въпрос Джесика и можех да видя болката в очите ѝ. - Не те искам тук.

-Видя ли ми съобщенията? - не я отразих изобщо.

-Джак, моля те, махни се от тук.

-Няма да си тръгна, Джес! Ти имаш нужда от мен! Няма да те оставя! - повиших леко тона си, а тя се изсмя.

-Мисля, че Ким се нуждае повече от теб. - каза тихо.

-Защо ми го причиняваш, Джес... - промълвих и очите ми се насълзиха, а това се случва изключително рядко в живота ми. Тя се ядоса и се изправи от мястото си.

-Моля? И какво ти причинявам, Джак? Не се ли замисли ти какво ми причини?

-Колко пъти да ти казвам, че не съм го направил нарочно? На път съм да разбера какво се случи онази нощ. - аз също се изправих.

-Нека те попитам нещо. Ти как би реагирал, ако ме видиш да правя секс с Тони? И то в тоалетните на гимназията? М? - скръсти ръце пред гърдите си. Аз не знаех какво да отговоря. Само при мисълта, че някой друг може да я докосне, полудявах. -Хайде, Джак! Слушам те. - подкани ме да говоря.

-Щях да го убия! - отговорих най-накрая.

-Така...

-...но щях да ти позволя да ми обясниш. - добавих. И двамата знаехме, че излъгах. Напротив, щях да съм ѝ още по-ядосан, отколкото ми е тя в момента. Получих смях от нейна страна.

-Да, сигурно...Знаеш ли? Искам Брайън да се събуди. Не ми е до теб в момента. Все пак, не си единственото момче на този свят. - отвърна Джесика и я погледнах объркано.

-Какво? Ти...не ме ли обичаш вече? - попитах тъжно.

-Не... - каза тя и сведе глава. Аз нищо не казах. Просто се обърнах и излязох от болницата. Не исках да ме вижда как рева. Качих се в колата и подпрях главата си на кормилото. Това боли. Много...