In Love With A Motorist

20

Гл.т. Гилински

Вече беше станало 8 часа и се опитвах да се свържа с Джесика, откакто съм се прибрал от училище. Сигурно е разстроена и не иска да говори с никой. А ако всъщност иска компания? Може би се чувства самотна. Трябва да я видя и да разбера. Взех си телефона и портфейла и излязох. Минах през един магазин, купих снакс, шоколад и бонбони и отидох при Джесика. Видях, че стаята ѝ свети и почуках на прозореца. След няколко секунди пердетата се дръпнаха и пред мен се появи сладкото лице на Джесика. Тя ме погледна объркано, но все пак отвори прозореца и аз влязох в стаята ѝ.

-Какво правиш тук, Джак? - попитя ме тя и видях как се опитваше да скрие усмивката си.

-Реших, че се нуждаеш от компания и...затова седя точно тук, пред теб. - отвърнах весело и се усмихнах широко.

-Осъзнаваш ли, че заради теб се скарах с единствената ми приятелка в момента? - повдигна въпросително вежди.

-Чакай! Защо заради мен? - попитах и тя издиша.

-Тя те харесваше. И то доста. - призна ми Джесика, а аз се опитвах да осмисля тази информация.

-Харесвала ме е? - попитах още по-объркано.

-Да, глупчо. Още един път искаш ли да ти го повторя? - отвърна ми тя. -Както и да е. Вече ме мрази, така или иначе. - допълни, но не я слушах особено. Замислих се. Дали да ѝ кажа какво чувствам към нея? А изобщо сигурен ли съм какво изпитвам? -Ехо! Земята до Джак! - помаха ръка пред лицето ми.

-Замислих се, извинявай. Какво казваше?

-Остави. И без това не ми се говори. - сведе глава тя и аз седнах на леглото до нея. Повдигнах брадичката ѝ, така че да ме погледне и ѝ се усмихнах. -Затова съм тук. За да те разсея. Нося различни неща за ядене, ще си пуснем някой филм и ще се натъпчем с храна. Какво ще кажеш? - попитах ентусиазирано като повдигнах игриво вежди.

-Добре. - каза тя накрая и се засмя леко.

Избрахме си филм, легнахме на леглото ѝ и го пуснахме. Не след дълго, Джесика отпусна главата си на гърдите ми, погледнах я и видях, че е заспала. Аз също не успях да изгледам филма, неусетно съм заспал.

***

На сутринта чух аларма, която обаче не беше моята. Усещах някаква ръка около моята, отворих леко очи и видях Джесика до мен. След малко и тя се събуди и очевидно се стресна като ме видя в леглото ѝ.

-Чакай, какво?! Ние...защо? - не можеше да говори адекватно.

-Не успяхме да догледаме филма. Заспали сме. - обясних и отново се отпуснах назад. Продължавах да държа нежната ѝ ръка, но след малко Джесика се усети и ме пусна. Тя стана и започна да се оправя.

-Няма начин да отидем заедно на училище! - каза, докато слагаше обеца на едното си ухо. -Не искам Кейт да ни вижда заедно.

-И какво, сега заради нея не можем да бъдем приятели? - попитах изнервено.

-Не ми се сърди, моля те! Искам първо да оправя нещата с нея. - обясни. Аз нищо не казах, просто станах от леглото, облякох си горнището и тръгнах към прозореца. - Къде отиваш?

-Нали не искаш да ни виждат заедно. Отивам до вкъщи. - отговорих троснато и Джесика изглежда се натъжи.

-Извинявай...

-Няма проблем. - казах, без да я поглеждам и излязох през прозореца.