In Love With A Motorist

30

След състезанието, с Джак се прибрахме, за да се оправим за партито, което щеше да бъде в къщата на Джонсън. Облякох си черна, прилепнала рокля, накъдрих си краищата на косата, сложих си малко грим и бях готова. Взех си чантичката и отидох при Брайън в хола, докато чакам Джак да ме вземе.

-Хей, защо не дойдеш с нас? - попитах брат си.

-Имам среща. - отговори ми той и се усмихна широко.

-О, така ли? Супер! Коя е тя? - повдигнах игриво вежди.

-Теса. Заедно учихме в университета. - обясни Брайън.

-Много се радвам! Дано нещата да се получат! - казах и в този момент Джак ми писа, че е отпред. - Аз ще тръгвам. Джак ме чака.

-Приятно изкарване!

-А на теб успех! - засмях се и излязох от къщата. Качих се в колата на Джак и се целунахме.

-Господи, тази рокля! Джесика, не мога да ти устоя... - каза Джак и прехапа долната си устна.

-Потрай, Гилински! - отвърнах му и се усмихнах самодоволно.

***

Момчетата играха на бира понг, а аз ги наблюдавах. Нямаше момичета, с които да си говоря, защото всички бяха превзетите кифли от гимназията. Кейт отказа да дойде, защото имала някаква работа.

Реших да отида до кухнята, за да си сипя някакво питие. На плота бяха наредени различни видове алкохол и се чудех какво да избера, но в крайна сметка си сипах уиски. В този момент някой ме потупа по рамото и аз се обърнах. Ким. Това момиче ще спре ли да ми се натриса постоянно?

-Джесика! - възкликна.

-Ким? - присвих очи аз.

-Май Джак те остави сама. Спокойно, той винаги е правил така. - каза тя, а аз се чудих какъв ѝ е проблема.

-Той се забавлява. Празнува за победата си. - отвърнах.

-Да, но на теб ти е скучно. Не мислиш ли, че когато сте дошли заедно, трябва да си останете заедно.

-Какъв ти е проблема? - скръстих ръце пред гърдите и се приближих към нея.

-Нямам проблем! - вдигна ръце в защита. - Просто изтъквам факти. С мен правеше по същия начин.

-Да, и ти реши му изневериш? - попитах и тя се намуси. Упс, право в чувствата.

-Не се чувствах обичана с него, ясно? - оправда се. Разбира се, че така ще кажеш.

-Щом казваш. Няма да споря с теб. Сега, ако обичаш, искам да се върна при Джак. - казах, взех чашката с уискито си и се върнах на дивана. Джак се обърна като ме погледна и ми се усмихна, а аз му отвърнах по същия начин. Отпих от течността и ми запари на гърлото. Минаха се няколко минути и всичко ми стана мътно...

Гл.т. Гилински

С момчетата свършихме бира понг-а и се обърнах, за да отида при Джесика, но нея я нямаше на дивана. Отидох до кухнята, но не беше и там. Помислих си, че може да е отишла до тоалетната, затова реших да я изчакам.

Минаха около 10 минути, но Джесика така и не се появи, затова станах да я търся. Качих се на втория етаж и започнах да обикалям всички стаи, които не бяха малко. Остана само една, в дъното на коридора. Вратата ѝ беше затворена, но през процепа се виждаше, че лампата свети. Натиснах дръжката, но беше заключено.

-Джес, вътре ли си? - извиках, но никой не се обади. Започнах да думкам по вратата, но без успех. Накрая разбих вратата и влязох вътре. Гледката изобщо не ми хареса. Погледа ми първо се насочи към роклята на Джесика, която бе на земята, след това погледнах към леглото. Тони беше върху моето момиче и стискаше здраво двете ѝ ръце. Видях лицето на Джесика, което бе цялото в сълзи.

-Остави ме... - каза Джес провлачено като още сълзи се стекоха по лицето ѝ. Всичките ми нерви се опънаха. Дръпнах Тони от нея и започнах да го налагам.

-Копеле такова! - извиках и забих за последно юмрука си в лицето му. Тони не можеше да помръдне. Обърнах се към Джесика, а тя се беше изправила и се оглеждаше изплашено. Веднага отидох до нея и я прегърнах силно. - Спокойно, миличка, тук съм!

Взех роклята ѝ от земята и ѝ помогнах да се облече. След това излязохме от къщата, качихме се в колата и потеглих към вкъщи. Този шибаняк ще си плати за това, което стори на Джесика...