In Love With A Motorist

23

Вече беше станало 3 и половина и започнах да се оправям. Влязох банята, изкъпах се и се върнах в стаята си. Започнах да ровя из гардерба си, чудех се какво да обелка. Накрая избрах сини накъсани дънки и бяла блуза, с дълъг ръкав. Оставих ги на леглото, след това застанах пред огледалото и се заех с косата си. Първо я изсуших, а после накъдрих леко краищата ѝ. Сложих си малко грим и се облякох. Оставаха няколко минути до 5 часа, затова обух черните си кецове, облякох си коженото яке, взех си телефона и тръгнах към мястото, което най-много мразя - училището. Много ми е чудно какво ще има там.

След няколко минути бях там и видях Джак Джонсън да стои отпред, подпрян на оградата. Отидох при него и му се усмихнах леко.

-Изпратиха ме тук. - засмях се.

-Честит рожден ден! Точно теб чакам. - отвърна Джак и ми подаде някакво листче и една кутия с любимите ми шоколадови бонбони. - Свърших си работата, сега ще тръгвам. До скоро.

-Чао! - казах и той тръгна. Разгърнах листчето и започнах да чета.

"Така, Джес, ако четеш това трябва да си си получила бонбоните. Знам колко ги обичаш! Следващото място, на което трябва да отидеш е там, където беше първата ни целувка. Там те чака следващата част от играта. До скоро!"

Първата ни целувка ли? Сега у тях ли трябва да отида?

Отидох до тях и звъннах на вратата. След няколко секунди майка му ми отвори и като ме видя се усмихна широко.

-Джесика! Честит рожден ден! - каза тя и ме прегърна.

-Благодаря! Май тук е следващата ми дестинация. - засмях се.

-О, да, да. Има нещо за теб горе, в стаята на Джак. - отвърна, аз кимнах и се качих горе. Влязох в стаята му и на леглото имаше една роза, с плик до нея. Отворих плика и се зачетох.

"Явно си получила розата. Знам колко обичаш и тях, но ти взех само една, защото...за какво ти са? Нали казваш, че няма смисъл от големите букети, защото така или иначе после изсъхват и ги изхвърляме."

Прочетох това и се засмях.

"Последното място, на което трябва да отидеш е любимото ни място за сладолед. Там те чака нещо...доста голямо. Също така и аз те чакам. До след малко!"

Взех бонбоните и розата и тръгнах към парка. Там имаше един човек, който продаваше най-вкусния сладолед на света. След 10-15 минути бях там и се насочих към неговата сергия.

-Чичо Франк! - извиках и се усмихнах.

-Ето я и рожденичката! Честит рожден ден, Джесика! Бъди здрава!

-Благодаря ти, чичо Франк! Има ли нещо за мен тук? - попитах и се засмях. Той посочи балоните, които не бях забелязала през цялото време. Бяха...доста. Развързах ги и чичо Франк ми подаде още един плик. Отворих го и в листа бяха написани само две изречения.

"Последно нещо искам от теб. Огледай се!"

Направих това, което Джак искаше да направя, видях го да седи на няколко метра от мен и се усмихнах. Отидох при него и не спирах да го гледам, усмихвайки се.

-Знам колко обичаш да се гълташ с хелий, затова ти взех доста от него. - каза Джак и двамата се засмяхме. - Радвам се, че накрая се срещнахме, защото имах леки притеснения, че нещо ще се обърка. Е, честит рожден ден, Джес! - поздрави ме, а аз веднага го прегърнах.

-Благодаря ти! Благодаря ти, че си отделил толкова време, за да ме зарадваш!

-За теб бих обърнал света. - отвърна и се усмихна сладко. Усетих как започнах да се изчервявам.

Отидохме да хапнем в близкото заведение, а след това решихме да отидем на лунапарк. Джак каза, че вечер е много готино там и наистина беше така. Имаше много сергии и навсякъде светеха лампички в различни цветове. Отидохме на една игра и Джак каза, че ще ми спечели една играчка. Това и направи. Спечели ми бяло мече. Разходихме се още малко и не усетих кога беше станало 10 и половина. Гилински ме изпрати до вкъщи, влязохме да оставим подаръците ми и излязохме в задния двор до басейна.

-Благодаря ти, Джак! Благодаря ти, че направи този ден специален!

Той ме гледаше известно време и накрая сля устните ни. Увих ръце около врата му, а той неговите около кръста ми. След малко се отделихме от целувката от недостига на кислород, но лицата ни продължаваха да бъдат близо едно от друго.

-Искам да те попитам нещо! - каза той като се взираше в очите ми.

-Какво е то?

-Ще бъдеш ли...моето момиче? Ще ми позволиш ли да те направя щастлива? - не очаквах този въпрос точно сега, но супер много се зарадвах, когато го чух. Усмихнах се широко и допрях челото си до неговото.

-Ще бъда твоето момиче! Позволявам ти да ме направиш щастлива, защото...защото само ти можеш да ме направиш истински щастлива! - отвърнах и Джак се усмихна, след което сляхме устните си отново.