In Love With A Motorist

47

-Наистина ли? - възмути се Брайън, след като му разказах за бала.

-Мхм... - наклоних глава аз.

-Аз...мислих си, че е добре момче. Кълна се, ще го убия! - отвърна той и аз се засмях леко.

-Все тая! Може би така е по-добре и за двама ни. - казах и въздишах.

-Обичаш го, нали? - попита Брайън и аз го погледнах.

-Разбира се, че го обичам. Моментите ми с него са едни от любимите в живота ми. Изпитвах много силни чувства към него, но ме нарани. Да го видя с друга, разби сърцето ми. - обясних.

-Милата ми сестричка... - погали бузата ми Брайън и аз надигнах ъгълчето на устата си. - Ще си плати за това, не се притеснявай.

-Както и да е! В момента единственото ми желание е с теб да се върнем към нормалния си начин на живот. Скоро ти ще се оправиш и всичко ще бъде наред.

-Не мисля, че ще се оправя, Джес. - отвърна тъжно той.

-Напротив! Ще се оправиш и точка по въпроса! Ти си най-борбения човек, който познавам. Ще преминеш и през това. Сигурна съм! - казах и го прегърнах.

-Може ли да те помоля нещо? - попита ме Брайън, след като се отделихме от прегръдката.

-Разбира се!

-Можеш ли да отидеш до пистата и да вземеш една папка с документи. В шкафа на бюрото ми е. - обясни той.

-Добре. Ще взема колата ти. - казах и брат ми кимна. Излязох от стаята, взех ключовете от якето на Брайън и излязох от къщата.

Качих се в колата и потеглих към мотопистата. След няколко минути паркирах до оградата и слязох. Отидох в офиса, огледах бюрото и видях папката, за която Брайън ми говореше. Взех я и тъкмо щях да тръгвам, когато чух приближаващ мотор. Погледнах през прозореца и видях мотора на Джак да спира до колата. След това той слезе, свали каската си и се насочи към стаичката, в която бях и аз. Поех си дълбоко въздух и зачаках да влезе. Да, можеше да изляза, но и в двата случая щяхме да се засечем. Не исках да говоря с него. Нуждаех се от почивка. Трябваше да събера мислите си.

След няколко секунди Джак влезе и беше изненадан да ме види.

-Джес, какво правиш тук? - попита той и лека усмивка се показа на лицето му.

-Брайън ме помоли да взема едни документи. А ти? - попитах аз на свой ред.

-Дойдох да покарам, защото се изнервих. Но видях колата и реших да проверя какво става. - отговори момчето, седящо пред мен. Беше в цялата си прелест. Косата му беше леко разрошена, но все пак изглеждаше невероятно.

-Защо си се изнервил? - питах, без дори да се усетя, че го правя. Мамка му, Джесика! Просто трябваше да си тръгнеш.

-Тони ме изнервя както винаги. Не е голяма работа. - отвърна Гилински. След това се приближи към мен и ме погледна право в очите. - Липсваш ми, Джес! Притеснявам се за теб. - каза той тихо срещу лицето ми. Усетих топлия му дъх и настръхнах. Не бях усещала това чувство скоро.

-Аз съм добре...няма за какво да се притесняваш. - отговорих и отместих погледа си от него, тъй като имаше способността да ме хипнотизира, а не исках това да се случи.

-Искам да ти покажа нещо!

-Съжалявам, но трябва да тръгвам. - казах бързо и се отдалечих от него. Трябваше да се махна час по-скоро от това място.

-Чакай, Джес...изслушай ме! - извика Джак след мен, но аз се качих в колата, запалих и веднага тръгнах.

-Съжалявам, Джак, но така е по-добре и за двама ни... - промълвих в колата.