In Love With A Motorist

43

Гл.т. Гилински

Не съм спал цяла вечер. Въртях се, не можех да си намеря място. Ходих да тичам, не ми помогна. Опитах се да разсея мислите си, но не успях. Тя не ме обича. Това постоянно се повтаряше в ума ми. Това не може да е вярно, нали? Не може да забравиш толкова бързо човек. Не може да спреш да го обичаш просто ей така. Нали? А ако наистина е наранена толкова много, че да не иска да ме поглежда? Мамка му, защо съм толкова прецакан от живота?!

Слънцето най-накрая изгря и станах от леглото. Взех си душ, измих си зъбите и се облякох. Взех си раницата и слязох в кухнята при майка ми.

-Защо изглеждаш толкова уморен, Джак? - попита тя и издиша тежко. Аз нищо не и отговорих. - Пак ли не си спал? - попита отново и този път кимнах.

-Не можах. - измрънках под носа си.

-Какво стана?

-Ходих при Джесика вчера. Тя... - започнах да казвам, но се спрях.

-Тя какво? - подкани ме да говоря майка ми.

-Исках да ѝ помогна, но ми каза да се разкарам и...че не ме обича вече. - отвърнах и я погледнах тъжно. Тя изглежда се изненада от думите ми.

-Какво? Това няма как да стане. Виж, постави се на нейно място. Ти как би се чувствал?

-Същия въпрос ми го зададе и Джесика вчера. - отговорих отегчено.

-Ето. А и, брат ѝ е катастрофирал. Бори се за живота си. Мислиш ли, че ѝ е до това в момента. - обясни майка ми и аз се ядосах.

-Тогава ако не го мисли, да не го казва. - казах изнервено.

-Джак, послушай ме! Успокой се и почакай малко. Дай ѝ време. Не ѝ е лесно в момента. - потупа ме по гърба тя.

-Може би...си права. - въздишах тежко.

-Сега отивай на училище. - усмихна се топло мама. Сложих раницата на едното си рамо и отидох на училище. Влязох в класната стая и погледа ми веднага попадна на мястото на Джесика. Нямаше я. И не мисля, че щеше да дойде. Седнах на мястото си и Джонсън ме погледна объркано.

-Какво ти има? Защо изглеждаш толкова зле? - възмути се той.

-Просто не съм спал. - отвърнах.

-Всичко наред ли е? - попита Джак. Той не знаеше, че с Джесика сме скарани, нито пък, че Брайън е катастрофирал.

-Да, да. - отговорих и в този момент звънецът изби. Учителката влезе и ни огледа.

-Джесика закъснява ли? - попита тя.

-Не. Тя няма да дойде. - казах и всички погледи бяха върху мен. Учителката кимна и започна да преподава.

***

Часовете свършиха и тръгнах да се прибирам. На изхода на гимназията обаче видях нещо много интересно. Ким и Тони си говориха доста оживено и аз се промъкнах зад тях.

-За какво си говорите? Аз мога ли да се включа? - чуха гласа ми и се обърнаха бързо.

-Джак? Какво правиш тук? Защо си тук? - започна да задава въпроси Ким.

-Уча тук. - отговорих просто като повдигнах раменете си.

-Ние обсъждахме...купона довечера. - каза несигурно тя.

-Така ли? Интересно. Купон в понеделник? - повдигнах вежда и те се спогледаха. -Сега кажете, какво ми направихте онази вечер?

-Ние? Какво сме направили? - попита объркано Тони.

-Знам, че сте заедно в този план. Хайде, кажете , как ме упоихте онази вечер?

-Нямаме идея за какво говориш, Джак. - засмя се нервно Ким. Аз само се изсмях и се приближих бавно към тях.

-Ще ви съсипя и двамата! - казах и тръгнах към вкъщи.