In Love With A Motorist

8

Облякох си черни накъсани дънки и бял потник. Сложих си лек грим и изправих косата си. Отидох в хола и седнах на дивана при Брайън.

-Ще излизаш?

-Да. С Тони. - отвърнах.

-Тони? От отбора ми? - попита брат ми отново.

-Да. Покани ме на "среща". - отговорих като поставих въздушни кавички на думата "среща".

-Хм... - присви очи Брайън. -По-добре да внимава с малката ми сестра, за да не стане лошо. - добави.

-Кажи го на него, не на мен. - засмях се. -Ние ще излизаме просто като приятели. Нищо повече.

-То така се започва... - каза той. Погледнах телефона си и видях, че Тони ми е писал, че е отпред. Изправих се, взех си малката раничка и целунах Брайън по бузата.

-Ще тръгвам. Чао!

-Приятно изкарване!

Излязох от къщата и отидох до Тони, който седеше до тротоара. Прегърнах го и той ми се усмихна широко.

-Много си красива, Джес! - направи ми комплимент той.

-Благодаря ти! Е, къде ще ходим? - попитах.

-Яде ли ти се пица? - отговори ми Тони с въпрос.

-Да, защо не?

Той се усмихна и тръгнахме нанякъде. Слънцето се бе вече скрило и навън стана хладно, а аз бях забравила връхната си дреха. Докато вървяхме потреперих леко и Тони потърка гърба ми с ръката си. След това съблече сивия си суитчър и ми го подаде.

-Няма нужда! - отвърнах.

-Моля те, настоявам! - аз кимнах и облякох суитчъра му. Тони до сега ми направи доста добро впечатление. Мил е, добър и добре възпитан. След няколко минути вървене стигнахме до някакво заведение, седнахме на една от масите и сервитьорката ни донесе менюто. И двамата си избрахме по една пица и поръчахме. След като сервитьорката си тръгна, хванах Тони да ме зяпа.

-Защо ме зяпаш? - попитах, усмихвайки се.

-Просто...си много сладка и красива. - отвърна.

-Цяла вечер ли мислиш да ми правиш комплименти? - засмях се.

-Не ми пречи. - отговори Тони. Бързо сменихме темата и Тони започна да разказва за себе си, за семейството си. Разкажа също и забавни случки от детството му. Да си призная, доста се смях. Бил е доста лудо дете. -А ти какво ще ми разкажеш за себе си? - попита той и ме подкани да говоря.

-Няма нищо интересно, което да ти разкажа. Преди бях доста лудо момиче. Ходих по купони, бягах от вкъщи, но се кротнах малко.

-Как?

-Ами... - замислих се. Не бях готова да му разкажа за най-голямата трагедия в живота ми. Мисля, че е още рано да му споделя. -...хората се променят. - казах и се усмихнах.

-Ясно.

Тони отново започна да и разказва някакви истории и не усетих кога минаха 2 часа. Той настоя да плати сметката и излязохме от заведението. На изхода телефонът на Тони звънна и той вдигна. Изглежда се притесни.

-Извинявай, Джес, но трябва да тръгвам. Майка ми не се чувства добре, трябва да я закарам до болницата.

-Разбира се, няма проблем. Тръгвай. - взираше се известно време в очите ми, наведе си и постави нежна целувка на устните ми.

-Ще излезем пак нали? - попита той последно и аз кимнах.

-Обади ми се после да ми кажеш как е майка ти.

-Добре!

Тони тръгна в едната посока, а аз в другата. По едно време Гилински се появи от някъде.

-Хей, Джес! - поздрави ме.

-Ъм, ти откъде се появи? - попитах на свой ред.

-Минавах наоколо и ви видях с Тони пред заведението. - отговори Джак.

-Какво точно видя? - спрях се и го погледнах.

-Видях как се целувате. - отвърна. - Изглежда се сближавате. Дори и горнището му носиш. - съвсем забравих, че нося суитчъра на Тони. - Внимавай с него. Не можеш да му имаш много доверие. - предупреди ме.

-Аз решавам на кой да имам доверие и на кой не, ясно?

-Просто бъди внимателна. Не е такъв за какъвто се представя.

-Какъв ти е проблема? - попитах изнервено.

-Не искам да те нарани.

-Ще правя каквото си поискам, Джак!