Гл.т. Гилински
С Джесика бяхме у нас и лежахме на леглото. Аз я бях прегърнал, а тя се беше сгушила в мен. Бих дал всичко, просто за да седим така по цял ден. Толкова много я обичам и ми се иска всичко да бъде нормално. Искам всички, които се опитват да попречат на връзката ни, просто да изчезнат от живота ни.
-За какво си се замислил? - попита ме тя.
-За теб. - отговорих ѝ и тя се усмихна сладко. - Знаеш ли какво осъзнах?
-Какво? - зачуди се.
-Ти никога не си ми разказвала за бившите си. - засмях се.
-О, по-добре да не говорим за това. - отвърна ми Джесика, смеейки се. -Не ми вървеше особено с момчетата. - отговори, леко засрамено.
-Моля? На Джесика Робъртс да не ѝ върви с момчетата? Не мога да го повярвам! - последва още смях от моя страна.
-Както и да е. Просто да не говорим за това!
-Добре. Отивам до тоалетната, ей сега се връщам. - казах и тя кимна. Отидох, след 2-3 минути бях готов и се върнах в стаята си, но Джесика я нямаше. Прозорецът ми беше отворен, погледнах навън и видях, че на стената на къщата имаше подпряна стълба. След това преместих погледа си на леглото, където беше телефона ѝ. Мамка му...само да не е това, което си мисля...
Гл.т. Джесика
Отворих бавно очите си, опитах се да помръдна, но не можах. Бях завързана на някакъв стол. Огледах се наоколо, намирах се в нещо като склад. След малко погледът ми фокусира на...Тони.
-Упс, събудила си се! - усмихна се той.
-Какво правиш, мамка му?! - извиках. - Нали вече си с Кейтлин, защо продължаваш да се занимаваш с мен?
-Нека да го наречем лично удоволствие! - отвърна Тони, дръпна един стол и седна срещу мен. - Кейт е просто за развлечение. Все пак трябва да запълня времето си, докато не бъдеш моя.
-Ти си един психопат! Наистина, ходил ли си да се прегледаш? - изсъсках.
-Толкова си сладка, когато се ядосаш! - каза той и погали едната ми буза, но аз се отдръпнах.
-Не ме докосвай!
-О, милата! Спокойно, с времето ще си задаваш въпроса "Защо не бях с Тони от по-рано?"
-Никога няма да бъда с теб! Колко пъти искаш да ти го кажа? Аз обичам Джак и точка. - извиках още по-ядосано.
-Ти заслужаваш нещо по-добро от този глупак.
-О, и си мислиш, че ти си това "по-добро"? - изсмях се.
-Мога да те направя истински щастлива. - добави той.
-Ами, аз съм си щастлива, така че...
-Ще спреш ли да се инатиш? - скръсти ръце Тони.
-Разбира се, че не! - отвърнах.

YOU ARE READING
In Love With A Motorist
FanfictionАз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в живота и живеех ден за ден, а той имаше ясно изразена цел - да бъде най-добрия моторист в града.