In Love With A Motorist

19

Гл.т. Гилински

Наказанието ни с Тони беше да останем три часа след училище. Не обичах изобщо да оставам след часовете и тези три часа щяха да бъдат същински ад за мен.

Последният звънец изби, всички си прибраха нещата и си тръгнаха, освен Джесика. Погледнах я за момент, а тя ме гледаше странно.

-Няма ли да тръгваш? - попитах я и тя дойде до мен.

-Ще тръгна, но преди това искам да те питам нещо. - отвърна ми.

-Слушам те. - казах и се изправих.

-Защо с Тони продължавате да враждувате? - попита Джесика и ме погледна право в очите.

-Той ме...

-Предизвиква? - прекъсна ме тя, а аз кимнах леко. - Просто престани да му обръщаш внимание. Той иска точно това. А и не си заслужава. Виж какво се случва, когато му отвръщаш. - допълни се.

-Дразни ме, Джес! Разбираш ли? - казах и се приближих към нея, но и тя не се отдръпна. Започнахме да приближаваме и лицата си.

-Просто спри тази вражда. Моля те... - отвърна тихо срещу устните ми и отново усетих топлия ѝ, ментов дъх, който караше сърцето ми да се разтапя. В този момент разбих устните си в нейните. Обвих ръцете си около кръста ѝ, а тя обхвана лицето ми в шепите си. Задълбочих целувката и след няколко секунди чух стъпки зад телата ни. Прекъснах целувката и двамата погледнахме към вратата. Кейт беше замръзнала и се взираше в нас.

-Кейт? Не е това, което... - започна да говори Джесика, но Кейтлин я прекъсна.

-А те мислих за приятелка...

Чакай. Какво се случва тук?

-Кейт, почакай! - извика Джесика и се отдели от мен. Взе си чантата и излезе от стаята.

Защо Кейтлин се разтрои толкова като ни видя?

Гл.т. Джесика

-Кейт! Почакай, моля те! - извиках след нея. Тя се спря, обърна се към мен и ме погледна ядосано.

-Мислих си, че си добра и искаш да ми помогнеш, а зад гърба ми се целуваш с момчето, което харесвам! - отвърна тя злобно и видях как очите ѝ се насълзяват.

-Щях да ти кажа, наистина! Просто не знаех как. Моля те, повярвай ми! - казах като няколко сълзи се стекоха по лицето ми.

-Повярвах ти, наистина ти имах доверие. А ти какво? Предаде ме. Мислех те за различна, но уви. Ти се оказа като всички останали. Ти си една двулична кучка! - каза последно Кейтлин и си тръгна. Аз заплаках силно и седнах на най-близката пейка в двора. След малко Тони се появи отнякъде и седна до мен.

-Джес, добре ли си? Какво има? - попита притеснено. Само той ми липсваше сега.

-Добре съм. Остави ме. - отвърнах троснато.

-Защо плачеш? - попита още веднъж той, а аз започнах да се изнервям.

-Не те интересува, Тони! - извиках, станах от пейката и тръгнах към вкъщи.

***

Цял следобед се опитвах да се свържа с Кейтлин. Звънях ѝ, но не ми вдигаше. Писах ѝ, но не ми отговаряше. И какво? Очаквам да го направи ли? Аз съм ужасен човек. Мразя се. Защо съм толкова прецакана? Какво не ми е наред, за Бога?

Брайън влезе в стаята ми и седна до мен на леглото.

-Ще ми кажеш ли най-накрая защо си тъжна? - попита той и ме погали по гърба.

-Скарах се с Кейтлин. - издишах тежко.

-Защо? Да не е заради Джак? - попита отново и аз го погледнах объркано.

-Какво? Откъде знаеш?

-Нали ми беше казала, че тя го харесва. А виждам, че напоследък с Джак се сближавате и между вас има нещо. Личи си отдалеч. - отговори той и се усмихна леко.

-Да... Целунахме се. Два пъти. - сведох глава. - Аз съм ужасна приятелка.

-Аз съм ужасен брат! Не знам какъв съвет да ти дам, мамка му! - отвърна той и ме прегърна, а аз се засмях леко.

-Стига ми това, че си до мен сега.