In Love With A Motorist

21

Гл.т. Джесика

Отидох на училище, а Гилински вече беше тук. Погледнах към мястото ми и видях Кейт да гледа нещо в учебника. Приближих се бавно и след малко ме забеляза. Погледна ме за момент и пак отмести погледа си. Седнах на стола си и се обърнах към нея.

-Може ли да поговорим? - попитах я. Тя не ми обърна внимание. -Кейт? Моля те?

Най-накрая се обърна и кръстоса ръце пред гърдите си.

-Какво? - изпуфтя.

-Моля те, не ме гледай така. Искам да ме изслушаш.

-Добре, давай. Слушам те. - подкани ме да говоря.

-Да, целунахме се. Да, виновна съм, Да, предадох те. Трябваше да ти кажа, знам. Но не знаех как да го направя. Не знаех как ще реагираш и ме беше страх да не те изгубя, защото ти си единствената ми приятелка тук в Спрингфийлд. Ако бях на твое място, щях да реагирам по абсолютно същия начин, не те виня. Ако искаш ми се сърди, мрази ме, но исках да ти обясня. - казах и се усмихнах леко.

-А какво има между вас? Заедно ли сте? - попита Кейтлин.

-Не, не сме заедно. Доста е объркано. Никой не знае какво се случва. Забравих да ти кажа, че...това не е единствения път, в който сме се целували. Всичко започна след инцидента на мотопистата. Просто...просто се случва. - не знаех как да обясня ситуацията.

-Ти...харесваш ли го? - отново зададе въпрос тя.

-Аз...не знам. Наистина. - отвърнах. Тя издиша тежко, очевидно не знаеше какво да каже, но след няколко секунди ми се усмихна.

-Като ви видях вчера, наистина ми стана гадно. Но сега като ми обясни, се чувствам по-добре. Може би...не го харесвам толкова. И аз не знам.

-Просто не искам да губя приятелката си. - усмихнах се.

-Аз също. - отвърна ми и тя с усмивка. - Искам да знам какво се случва с приятелката ми.

-Мамка му, само ако знаех... - казах и се засмяхме.

-Сега в какви отношения сте с него? - попита ме Кейт.

-Ами, сега и той май ми се сърди, защото му казах, че първо искам да оправя нещата с теб, а после ще мислим за...това нещо между нас.

-Заради мен? Съжалявам. - въздиша.

-Няма проблем. Ще се оправя и с него. - казах и се засмях леко. Звънецът би и започнахме час.

***

Часовете свършиха и всички тръгнаха. Аз все още прибирах нещата в чантата си и усетих някой да се приближава към мен. Обърнах се и видях Джак до мен.

-Искаш ли да се разходим? - попита той и аз кимнах енергично. Взех си чантата и излязохме от училище. Никой не казваше нищо, усещаше се, че и на двамата ни беше неловко.

-Оправих нещата с Кейт. - проговорих.

-Значи вече може да сме си приятели? - попита той, а аз се засмях.

-Ние си бяхме приятели. Просто не исках да ни вижда заедно, за да не ѝ е тъпо. Но каза, че няма проблем с това.

-Супер! Сега е време да изясним и нещата помежду ни. - отвърна. - Виж, Джес. Когато си близо до мен, не мога да се контролирам. Не знам какви магии ми правиш, но определено ти се получава. - обясни Джак и се засмях. - Не се чувствам самотен, когато си около мен. Забравям за всичките ми проблеми. Забравям изобщо за света. В съзнанието ми оставаш само и единствено ти.

-Аз...не знам какво да кажа. Не знаех, че ти влияя така.

-Е, вече знаеш. Искам да прекарам колкото се може повече време с теб, за да опозная всяка една част от Джесика.

Аз се спрях и се обърнах към него. Хвърлих се на врата му и го целунах. Той се отдели от мен за секунда и ме погледна въпросително.

-Просто ме целуни. Нуждая се от това в момента. - казах, а Джак не се замисли много и веднага сля устните ни.