Исках да си тръгна, колкото се може по-бързо от къщата на Джак. Стана ми супер неудобно. Той наистина ли щеше да ме целуне? И защо исках да го направи? Защо се чувствах толкова добре, когато бях близко до Джак. Усетих онова странно нещо в стомаха си. Сякаш всичко в мен се преобърна.
Прибрах се вкъщи и зачаках Брайън да се прибере, за да ми каже какво е станало. Седнах, уж да си науча, но бързо затворих учебниците. Взех си един снакс и седнах на дивана в хола и си пуснах сериал в Netflix, но Тони реши да ми звънне и да ме прекъсне.
-Ало?
-Хей, Джес! Какво правиш? - попита той.
-Гледам сериал. Ти?
-Чудя се какво да правя. Искаш ли да се видим след малко?
-Извинявай, Тони, но съм изморена. - излъгах. -Става ли някой друг път?
-Да...да. Няма проблем. Ще се видим утре в училище значи.
-Да.
-Добре. До утре тогава.
-До утре. - казах последно.
***
Минаха 2 часа откакто се прибрах, а Брайън все още го нямаше. Тъкмо взех телефона си, за да му звънна, но в същия момент той се прибра. Изглеждаше...меко казано ядосан. Изправих се от дивана и отидох до него.
-Какво стана? Защо си ядосан? - попитах.
-Сама разбери. - каза той изнервено и изкара телефона от джоба си. Подаде ми го и ми пусна някакво клипче. На него се виждаше как Тони прави нещо с мотора на Джак, в минутите преди състезанието.
-Какво? - казах объркано.
-Бесен съм. Не искам да излизаш повече с него. Ясно?
-Съжалявам, но трябва да го направя. - казах, взех коженото си яке и телефона и излязох от вкъщи и тръгнах към езерото. Извадих телефона си и написах съобщение на Тони.
-"Ела на езерото. Веднага!"
-"Идвам" - отговори ми бързо.
След 10-15 минути бях там и зачаках Тони на една от пейките. След няколко минути се появи и той.
-Джес? Какво стана? Всичко наред ли е? - попита.
-Не. - отвърнах троснато.
-Какво има? - попита ме още веднъж.
-Защо развали мотора на Джак? - питах направо.
-Какво? Не съм правил н...
-Не ме лъжи,Тони! Видях записа от видеокамерите. - почти извиках.
-Аз...писна ми постоянно той да бъде центъра на внимание. Писна ми постоянно да се фука, че е на първо място на всички състезания и... - повиши тона си и той.
-И какво? Реши да го убиеш? - попитах вече ядосана, а той сведе глава. - Осъзнаваш ли какво можеше да му се случи? Ти едва не го уби! Радвай се, че се размина леко.
-Защо го защитаваш в момента?
-Тони, ти нормален ли си? - извиках аз. Бях ядосана до краен предел.
-Не искам да се карам с теб, заради него. - каза по-спокойно.
-А аз не искам да те виждам повече. - изсъсках в лицето му.
-Какво?
-Това, което чу. Не ме търси повече и не ме доближавай. - казах последно и тръгнах.
-Джес, почакай! Моля те! - чувах да вика зад мен.
Мразя го. Мразя и себе си за това, че го допуснах толкова близко до себе си. Мисля, че вече знам на кой вярвам и очевидно Тони не е човека. Джак беше прав за него. Тони е един гадняр.
ESTÁS LEYENDO
In Love With A Motorist
FanfictionАз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в живота и живеех ден за ден, а той имаше ясно изразена цел - да бъде най-добрия моторист в града.
