In Love With A Motorist

11

Гл.т. Гилински

Сутринта алармата ми звънна и станах от леглото. Отидох в банята, взех си бърз душ и си измих зъбите. Върнах се в стаята ми, облякох си дънки и тениска, взех си раницата и слязох долу. Майка ми седеше на масата и пиеше кафе.

-Добро утро, Джак! - поздрави ме тя.

-Добро утро! - отвърнах й, без да я поглеждам. Не знам защо, но постоянно мислех за Джесика и Тони. Не искам да я нарани. Знам какъв е и съм сигурен, че ще го направи. Няма момиче, което да има добро мнение за него, освен...Джесика. Толкова е ината и не иска да ме послуша, но се надявам в скоро време да се осъзнае.

-Добре ли си? - попита ме майка ми. - Доста си разсеян.

-Да, просто ми се спи още. - отговорих. Взех си една ябълка от купата с плодове и тръгнах към гимназията. След около 10 минути бях там, влязох в стаята и седнах на мястото си. След малко дойде и Джак Джонсън.

-Здрасти, брато! - поздрави ме той, а аз само се усмихнах. -Довечера Джон ще прави парти. Ще дойдеш ли?

-Какво е това парти във вторник? - засмях се. В този момент през вратата влезе Джесика, придружена, разбира се, от Тони. Изглежда, че си говориха нещо много забавно, защото се смяха с глас. Толкова ме дразни това момче. Казаха си нещо за последно и Тони излезе от стаята, а Джесика си седна на мястото.

-Не знам. Просто така решил. Та, ще дойдеш ли? - попита ме отново Джонсън.

-Защо не?

Джак ме побутна леко и ми кимна към Джесика.

-Да я поканим? Какво ще кажеш?

-Все ми е тая. - отговорих незаинтересовано, но отвътре нещо ме човъркаше. Сякаш исках тя да бъде там. Докато си мислих за Джесика, Джонсън стана и отиде до нейната маса. След малко се върна и отново се настани на мястото си.

-И тя ще дойде. - каза Джак.

-Сигурно ще завлече и онзи идиот Тони. - отвърнах изнервено.

-Голяма работа.

"Щом казваш" - казах си наум аз.

***

Вече бяхме в къщата на Джон, музиката беше усилена до дупка и почти всички бяха пияни. Аз седях с момчетата от отбора и обсъждахме благотворителното състезание, което щеше да бъде следващата седмица.

-Ето го и Тони! - извика едното момче от групичката ни. Обърнах се и видях Тони и Джесика да се приближават към нас. Тя беше облечена с къса, прилепнала, тъмно зелена рокля и ѝ седеше...уникално. Очертаваше добре оформеното ѝ тяло. Трябваше да спра да си мисля за нея по този начин.

-Здравейте! - здрависа се Тони с всички, освен с мен.

-О, зубър! - Джесика погледна към мен и се засмя. Аз я погледнах ядосано и тя ми намигна.

-Хора, това е Джесика! - каза Тони и прегърна момичето до него през раменете. -Най-готиното момиче, което съм срещал някога.

-Ласкаеш ме. - отвърна тя. Всички момчета намигнаха на Тони и той се усмихна дяволито. Ето затова говорех. Ясен ми е като бял ден.

-Тони, ела да те питам нещо отвън. - казах, той кимна и излязохме при басейна.

-По-добре остави Джесика намира! - изсъсках в лицето му.

-Няма да се месиш там, където не ти е работата, Гилински! Ясно ли е? - отвърна през зъби той и се приближи към мен. Джесика дотича при нас и застана между двама ни.

-Престанете да се карате! Дошли сме да се забавляваме. Оправете отношенията си най-накрая, за Бога! - извика тя.

-Остави ни, Джес! - каза Тони и я избута, а тя залитна и падна в басейна. Аз веднага скочих и се опитах да ѝ помогна, но тя ме отблъсна.

-Мога да плувам. - отвърна ядосано и излезе от басейна, а аз я последвах.

-Извинявай много, Джес! - Тони започна да й се обяснява, но тя отблъсна и него, а след това тръгна.

-Браво на теб! - казах съркастично. Той ме погледна кръвнишки и хукна след Джесика.