In Love With A Motorist

41

-Хей, Брайън! Знам, че няма да ми отговориш, нито пък ще ме чуеш, но ти си единствения човек, на който мога да споделя в момента. Нямам търпение да се събудиш и всичко да си бъде както преди. А аз съм сигурна, че ще го направиш. Никога не би ме оставил сама. Твърде много ме обичаш, за да го направиш. - казах и сълзи се заформиха в очите ми. - Джак ми изневери, Брайън. Можеш ли да повярваш? Не го очаквах от него. Наистина. Исках да потъна от срам. Гадно е, когато човекът, който обичаш, те предаде. А след това ми съобщиха за теб. Само няколко минути след това. Ето тогава сърцето ми се разби на хиляди парченца. Ще ти кажа нещо честно, не знаех какво да правя в този момент. Почувствах се...изгубена. Минаха ми всякакви мисли за части от секундата. Първо мама и татко, не можех да позволя и ти да си отидеш. - избърсах падналата по бузата ми сълза. - Чакам те, Брайън! Не съм напуснала това място от три дена и ще го напусна заедно с теб. Обичам те... - завърших, изправих се, целунах челото на Брайън и излязох от стаята. Отидох във фоайето и седнах на едно от кожените диванчета. Зарових лице в шепите си и след малко усетих някой да сяда до мен.

-Джесика, не си яла нищо откакто си тук. Моля те, хапни нещо. - каза сестрата, която се грижеше за брат ми, като погали с ръка гърба ми.

-Не съм гладна. - отвърнах без да помръдвам.

-Прибери се вкъщи, нуждаеш се от малко почивка. - добави тя.

-Не искам. - отговорих категорично.

-Виж, разбирам те много добре, но... - започна да говори тя, но аз я прекъснах.

-Вижте, каквото и да кажете няма да ме разубедите. Благодаря ви за загрижеността. - усмихнах се слабо. - Ще отида малко навън на въздух. - казах и сестрата кимна.

Излязох навън и се подпрях на стената на болницата. Взех телефона си и го включих. Имах хиляди съобщения от Джак и една гласова поща. Включих я и започнах да слушам внимателно.

-Хей, Джес...Знам, че сигурно не искаш да ме чуваш, но не ми пречеше да опитам поне. Виж, съжалявам за всичко, което ти причиних. Нараних те, и то много. Но наистина не знам как и какво се случи. Мисля, че Ким и Тони са замесени в това. Но...може би изобщо не ти е до това в момента. Много искам да дойда и да те видя, но ти отново ще ме изгониш. Ако слушаш това, искам да знаеш, че те обичам. Много. Твърде много. Липсваш ми...Искам да съм до теб в момента и да преминем през това заедно. Ако все пак имаш нужда от нещо, дори от една прегръдка, винаги съм насреща. Веднага ще дойде при теб. Обичам те, Джес...

Дълго време се взирах в нищото и думите на Джак се повтаряха в главата ми - "Обичам те". Насочих вниманието си отново към телефона и изтрих всички негови съобщения, без дори да ги прочитам. След това отново изключих телефона си и се върнах в болницата. Седнах на стола пред стаята на Брайън, облегнах се назад и затворих очи, в опит да заспа.