4

2K 77 13
                                    

-Хей! Как мина първия ти ден? - попита ме Брайън, след като седнах до него на дивана.

-Нормален ден. - отговорих и се засмях.

-Имаш ли познати в твоя клас?

-Да, няколко момичета, с които съм излизала лятото и...Джак. - отвърнах.

-Гилински? - попита и аз кимнах. -Ясно.

-Запознах се с едно доста приятно момиче. Дори ще излизаме по-късно. - добавих.

-Добре. Аз ще ходя на мотопистата. Трябва да се подготвям с момчетата.

-Защо не се включиш и ти в мотокроса? - попитах като повдигнах вежди.

-Мислих си го, но ще пропусна. Сега само ще помагам. - отговори Брайън.

-Както решиш. Бих се радвала да гледам брат ми как се състезава. - казах и го бутнах леко по рамото. -Аз отивам да се оправя.

-Добре, аз ще тръгвам. Ще се видим довечера.

-Чао.

Отидох в стаята си и започнах да се оправям. Кейтлин е наистина много готина. Имаме доста общи неща. Надявам се да станем добри приятелки.

След известно време бях готова и тръгнах към уговореното място. Кейтлин ме чакаше там и след това отидохме в едно заведение и си поръчахме млечни шейкове.

-Какво ще правим след това? - попитах.

-Брат ти нали е треньор на мотопистата? - отвърна ми с въпрос тя и аз кимнах. -Дали Гилински ще бъде там? Много искам да го видя как кара. - каза тя и погледна замечтано.

-Ти да не би да си падаш по него? - усмихнах се широко.

-Не... - замълча за момент. - Добре де, може би малко.

-А той? Харесва ли те?

-Той не се обвързва. - отговори Кейтлин.

-Така ли? Защо? - продължих с въпросите.

-Само знам, че ходеше с едно момиче от другия клас...доста време, но тя го е заразяла. - отвърна.

-И затова не се обвързва? Това няма логика.

-Не знам, може би това не е всичко. Но само това знам.

-Странно. Както и да е. Това си е неговия живот. - казах. Едва ли само заради това не се обвързва. Сто процента има нещо друго, но не ме интересува като цяло. -Хайде, ставай! Отиваме на мотопистата.

-Какво? Наистина ли? - попита невярващо Кейтлин.

-Да! Хайде, без това няма какво друго да правим.

Платихме сметката и отидохме на пистата. Имаше много повече хора, отколкото миналия път.

-Дали Джак е тук? - попита Кейтлин.

-Би трябвало всички да са тук.

Докато се оглеждахме, чух някакви гласове зад нас. Двете с Кейтлин се обърнахме и видяхме Джак Джонсън и някакви други момчета, които не познавах. Джак ни забеляза и дойде при нас.

-Джесика, Кейтлин, какво правите тук?

-Каквото и ти! - отговорих му сопнато.

-О, да. Забравих, че Брайън ти е брат. Или сте дошли да се наслаждавате на момчетата?

-И ти ли затова си тук? -попитах го и Кейтлин едвам се сдържаше да не се засмее.

-Добре, очевидно не ме харесваш. - каза Джак.

-Еха, как разбра? - попитах съркастично. В един момент чух шума на мотор до нас. Обърнах се леко и видях Гилински да сваля каската си.

-Хей, Джес, Кейт! Какво правите тук? - поздрави ни той и се усмихна.

-Нямахме какво да правим и решихме да дойдем да ви гледаме. - отговорих и погледнах към Кейтлин. Тя вече бе изгубила ума и дума.

-Хей, момичета, в петък правим парти. Елате, ако искате. - каза Джонсън.

-И аз ли? - попита Кейтлин.

-Да, защо не? - отвърна Гилински. Аз погледнах въпросително новата си приятелка, а тя ме гледаше с широка усмивка. Ще отида само заради нея.

-Там сме! - откликнах. Усещах как Кейтлин щеше да се пръсне от кеф.

-Супер! И Джес, не искам да се гледаме на криво. - каза Джонсън.

-Ще си помисля. - отговорих.

***

С Кейтлин постояхме още малко на пистата и се прибрахме. Аз се настаних на дивана, пуснах си филм и зачаках Брайън да се прибере.

In Love With A MotoristDonde viven las historias. Descúbrelo ahora