-Хей! Как мина първия ти ден? - попита ме Брайън, след като седнах до него на дивана.
-Нормален ден. - отговорих и се засмях.
-Имаш ли познати в твоя клас?
-Да, няколко момичета, с които съм излизала лятото и...Джак. - отвърнах.
-Гилински? - попита и аз кимнах. -Ясно.
-Запознах се с едно доста приятно момиче. Дори ще излизаме по-късно. - добавих.
-Добре. Аз ще ходя на мотопистата. Трябва да се подготвям с момчетата.
-Защо не се включиш и ти в мотокроса? - попитах като повдигнах вежди.
-Мислих си го, но ще пропусна. Сега само ще помагам. - отговори Брайън.
-Както решиш. Бих се радвала да гледам брат ми как се състезава. - казах и го бутнах леко по рамото. -Аз отивам да се оправя.
-Добре, аз ще тръгвам. Ще се видим довечера.
-Чао.
Отидох в стаята си и започнах да се оправям. Кейтлин е наистина много готина. Имаме доста общи неща. Надявам се да станем добри приятелки.
След известно време бях готова и тръгнах към уговореното място. Кейтлин ме чакаше там и след това отидохме в едно заведение и си поръчахме млечни шейкове.
-Какво ще правим след това? - попитах.
-Брат ти нали е треньор на мотопистата? - отвърна ми с въпрос тя и аз кимнах. -Дали Гилински ще бъде там? Много искам да го видя как кара. - каза тя и погледна замечтано.
-Ти да не би да си падаш по него? - усмихнах се широко.
-Не... - замълча за момент. - Добре де, може би малко.
-А той? Харесва ли те?
-Той не се обвързва. - отговори Кейтлин.
-Така ли? Защо? - продължих с въпросите.
-Само знам, че ходеше с едно момиче от другия клас...доста време, но тя го е заразяла. - отвърна.
-И затова не се обвързва? Това няма логика.
-Не знам, може би това не е всичко. Но само това знам.
-Странно. Както и да е. Това си е неговия живот. - казах. Едва ли само заради това не се обвързва. Сто процента има нещо друго, но не ме интересува като цяло. -Хайде, ставай! Отиваме на мотопистата.
-Какво? Наистина ли? - попита невярващо Кейтлин.
-Да! Хайде, без това няма какво друго да правим.
Платихме сметката и отидохме на пистата. Имаше много повече хора, отколкото миналия път.
-Дали Джак е тук? - попита Кейтлин.
-Би трябвало всички да са тук.
Докато се оглеждахме, чух някакви гласове зад нас. Двете с Кейтлин се обърнахме и видяхме Джак Джонсън и някакви други момчета, които не познавах. Джак ни забеляза и дойде при нас.
-Джесика, Кейтлин, какво правите тук?
-Каквото и ти! - отговорих му сопнато.
-О, да. Забравих, че Брайън ти е брат. Или сте дошли да се наслаждавате на момчетата?
-И ти ли затова си тук? -попитах го и Кейтлин едвам се сдържаше да не се засмее.
-Добре, очевидно не ме харесваш. - каза Джак.
-Еха, как разбра? - попитах съркастично. В един момент чух шума на мотор до нас. Обърнах се леко и видях Гилински да сваля каската си.
-Хей, Джес, Кейт! Какво правите тук? - поздрави ни той и се усмихна.
-Нямахме какво да правим и решихме да дойдем да ви гледаме. - отговорих и погледнах към Кейтлин. Тя вече бе изгубила ума и дума.
-Хей, момичета, в петък правим парти. Елате, ако искате. - каза Джонсън.
-И аз ли? - попита Кейтлин.
-Да, защо не? - отвърна Гилински. Аз погледнах въпросително новата си приятелка, а тя ме гледаше с широка усмивка. Ще отида само заради нея.
-Там сме! - откликнах. Усещах как Кейтлин щеше да се пръсне от кеф.
-Супер! И Джес, не искам да се гледаме на криво. - каза Джонсън.
-Ще си помисля. - отговорих.
***
С Кейтлин постояхме още малко на пистата и се прибрахме. Аз се настаних на дивана, пуснах си филм и зачаках Брайън да се прибере.
ESTÁS LEYENDO
In Love With A Motorist
FanficАз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в живота и живеех ден за ден, а той имаше ясно изразена цел - да бъде най-добрия моторист в града.