In Love With A Motorist

37

Стоях сама от няколко часа. Нямах представа дали е ден или нощ. Тони изчезна някъде и така не се върна. Защо просто не ме уби? Поне нямаше да се измъчвам толкова.

Не можех да спра да мисля за Джак и Брайън. Толкова много ми липсваха и имах, чувството, че никога повече няма да ги видя. Явно не можех да живея нормален живот. Просто не ми е писано.

Чу се шум от някъде и след малко Тони се появи.

-Съжалявам, че те оставих толкова време сам, но имах важна работа. - каза и остави кашоните, които държеше, на малката масичка.

-Все тая... - отвърнах отчаяно.

-Да не би Джак да ти залипсва? - попита Тони като се засмя, а аз го погледнах отвратено. - Защото ти на него май не му липсваш. - добави. Знаех, че ме лъже, бях напълно сигурна. Просто искаше да ме срине още повече.

-Добре. - направих се на незаитересована.

-Какво? Не си ли тъжна от този факт? - попита объркано.

-Не ми пука. Каквото ще да става.

-Явно си се отказала. - приближи се към мен Тони.

-Знаеш ли? Мразя се заради едно единствено нещо - че се вързах на игричките ти в началото. - казах спокойно.

-Какви игрички, Джес? В какъв измислен свят живееш? - изсмя се той и скръсти ръце.

-Бих те попитала същото!

-Живея най-хубавия си живот! - увери ме и изглеждаше много щастлив, докато изрича тези думи.

-Очевидно да живееш като психопат е много интересно нещо! - наклоних главата си.

-Психопат ли ме нарече?

-Ами...да. - отвърнах и Тони се ядоса. Приближи се още повече към мен, но в този момент се чу някакво тракане и Брайън, Джак и някакво момиче се появиха. Когато ги видях, голяма усмивка се появи на лицето ми. Тони се обърна към тях и изглеждаше много изненадан.

-Какво? Как намер...Натали?! - коя пък е тази?

-Здравей, братко! - усмихна се въпросната Натали.

-Ще отвличаш приятелката ми, така ли? Копеле долно... - извика Джак и заби юмрук в лицето на Тони като го повали на земята. Брайън дойде и ме развърза. След като можех да се движа, го прегърнах силно.

-Добре ли си? - попита ме брат ми и аз кимнах бързо. Няколко полицаи дойдоха и прибраха Тони. Най-накрая!

-Джес! - извика Джак и побягнах към него. Хвърлих се отгоре му и той уви ръцете си около тялото ми. -Ох, добре си, слава Богу... - отдъхна си той и след това се целунахме.

-Липсваше ми. - казах, след като се отделихме от целувката.

-А ти на мен още повече!

Брайън и непознатото за мен момиче дойдоха при нас.

-Кой е това? - погледнах към нея.

-Натали. Сестра е на Тони. Благодарение на нея те открихме. - обясни Джак и аз кимнах.

-Приятно ми е! - усмихна се Натали топло и подаде ръката си.

-На мен също. Благодаря ти! - поех ръката ѝ.

-За нищо! - отвърна тя мило.

***

С Джак бяхме вкъщи и лежахме прегърнати на леглото ми.

-Тези четири дни бяха едни от най-дългите в живота ми! - проговорих.

-Не ти направи нищо, нали?

-Не, спокойно. Искаше просто да измъчва и двама ни. - отговорих и Джак въздиша. Бях отпуснала главата си на гърдите му и усещах как сърцето му бие. Никога повече няма да се отделя от него.

-Искам да прекара остатъка от живота си в затвора. Или в психиатрия. - каза той и аз се засмях леко.

-Важното е, че отново сме заедно! - отвърнах и се надигнах като подпрях главата на ръката си. Погледнах Джак в кафевите му очи и потънах в тях.

-Да! Никога повече няма да те оставя сама! - увери ме той. - Обичам те!

-Обичам те! - казах и сляхме устните си.