In Love With A Motorist

16

Гл.т. Гилински

-Какво?! Тони ме е провалил? - извиках, след като Брайън ми показа записа от видеокамерите.

-Да. Ще го изгоня от отбора.

-Мамка му... - изпсувах тихо като обикалях нервно из стаята си. -Джесика трябва да спре да излиза с него.

-Спокойно. Предупредил съм я. Снощи когато и казах, побесня и излезе. Явно се е видяла с него. Прибра се супер изнервена. Не искаше да говорим. - обясни Брайън.

-Не ми вярваше, когато и обяснявах колко е гаден. Надявам се сега да ми е повярвала.

-Забелязах, че и пука много за теб. Тя рядко се държи така с хората. Как да го кажа...рядко се държи мило с хората и трудно допуска хората до себе си. Но явно ти си специален. - каза той и се засмя, а моето сърце забърза ритъма си след тези думи. Специален? Аз?

-Така ли? - попитах невярващо.

-Да. Ще те оставям да си почиваш. Без това имам работа на пистата. Ще се видим утре. - отвърна Брайън.

-Чао! - казах и той тръгна.

Легнах си на леглото и се загледах в тавана. Започнах да си мисля за Джесика. Какво са си казали с Тони снощи? И дали ще продължат да се виждат? Полудявам, когато разбера, че е с него. Аз...ревнувам ли? Господи, ще се побъркам!

Докато си мисля за нея, Джесика ми писа.

-"Свърших училище. Идвам при теб."

Прочетох съобщението и усетих как се усмихвам. Мамка му, как ми влияе това момиче!

-"Добре" - отговорих и.

Оправих малко стаята си, след това слязох долу в хола и зачаках Джесика да дойде. След около 15 минути на вратата се почука, отворих и тя влезе. Седнахме на дивана и тя извади тетрадките, а аз записах това, което ми трябваше, след което пак ги прибра и се облегна назад.

-Как се чувстваш днес? - попита ме тя.

-Много добре. Утре съм на линия. - засмях се, а тя само кимна и се усмихна леко. -Всичко наред ли е?

-Да, да. Просто...предполагам Брайън ти е казал, че Тони е виновен за това, което ти се случи.

-Да, каза ми. Затова ли си тъжна? - попитах я и тя кимна.

-Съжалявам, че не ти повярвах, когато ми говореше за него. Бил си прав. - отговори ми Джесика.

-Не ми се извинявай. Важното е, че го разбра рано. Преди да те е наранил. - усмихнах се.

-Както и да е. Така или иначе повече няма да се виждам с него. - повдигна рамене. -Радвам се, че ти си добре. - добави и погледна право в очите ми, а аз насочих погледа си отново към устните и. Повтаряхме сцената от вчера. Започнахме да се приближаваме един към друг и Джесика също насочи вниманието си към устните ми. Когато вече лицата ни бяха на милиметри едно от друго и двамата се погледнахме в очите, след което слях устните ни. Позволи ми да задълбоча целувката и това и направих. Джесика премести ръцете си на врата ми, а аз моите на кръста и и я придърпах към себе си. След малко прекъснахме целувката от недостига на въздух, но тя остана в ръцете ми. Не отделяхме поглед един от друг. Джесика дишаше тежко и топлия и ментов дъх се забиваше в лицето ми.

-Какво се случва? - попита тя.

-Нямам си ни най-малка представа. - отвърнах.