In Love With A Motorist

18

Снощи с Кейтлин излязохме и тя отново не спираше да ми говори за Джак, а на мен ми беше супер неудобно. Исках да ѝ кажа какво се случи между нас, но нямах този кураж. Притеснявам се да не ми се разсърди и да изгуби доверието си към мен. Не искам да губя приятелка като нея, само заради едно момче. Случвало ми се е преди и не искам да преживея същото, защото не е едно от най-приятните неща на света.

Алармата ми звънна, станах и отидох да си взема душ и да си измия зъбите. След като бях готова, се върнах в стаята си и си облякох бели дънки и червена блуза. Сложих си малко грим, прибрах няколко учебника в чантата си и отидох в кухнята. Брайън беше оставил бележка на плота, в която пишеше, че отива на пистата и ми е оставил за ядене. Хапнах набързо и отидох на училище. Седнах на мястото си и се загледах в телефона. С периферното си зрение видях висока фигура да влиза в стаята, обърнах се и видях Джак. Сърцето ми веднага забърза ритъма си. Засякохме погледите си и той ми се усмихна леко, аз също, но веднага след това преместих погледа си. Той седна на мястото си и също се загледа в телефона си. След няколко минути звънецът изби и учителката влезе.

Първите два часа минаха и бяхме в междучасие. Останах в стаята си, за да реша някои задачи по математика преди часа. Както си писах, чух някакви викове от коридора и няколко момчета бяха застанали до вратата и наблюдаваха нещо отвън. Станах и надникнах навън. Видях Джак, който в същия момент заби юмрука си в лицето на Тони. Тони се хвана за ченето и се изсмя сухо. Вдигна ръката си, за да удари Гилински, но аз застанах между двамата и хванах ръката на Тони.

-Престани, моля те! - казах тихо на Тони.

-Защо изобщо го защитаваш, Джесика? - попита той.

-Не искам да си имате проблеми. Престанете да се карате, за Бога! Спрете с тази вражда! - извиках, а двамата продължаваха да се гледат кръвнишки.

-Той е виновен за всичко! Заради него вече не съм в отбора, засенчваше ме постоянно, отдели и теб от мен. - отвърна Тони като не спираше да се взира в Джак.

-Така ли? Аз ли съм виновен? Не беше ли ти този, който едва не ме уби? А? - отвърна изнервено Гилински и се приближаваше към него, но аз го спрях и го погледнах умоляващо.

-Моля те, стига. - прошепнах.

-Какво става тук? - извика директора и тримата го погледнахме, а всички останали се прибраха по стаите си. -Вие двамата... - посочи Тони и Джак. -...идвате с мен в дирекцията.

И двамата кимнаха и тръгнаха с директора, а аз отидох в стаята ни. Седнах си на мястото и Кейтлин веднага започна да задава въпроси.

-Какво стана? За какво се караха?

-Просто водят някаква война и не спират да се карат, което става супер дразнещо. - изпуфтях, а Кейтлин кимна.

-Тони каза, че Джак отдалечава и теб от него. Какво имаше предвид? Да не би...да има нещо между вас? - попита отново тя и аз изтръпнах.

-Не! Не, няма нищо между нас! - отвърнах категорично, но излъгах. Очевидно е, че нещата не стоят точно по този начин.

-Добре, спокойно! Просто попитах. - засмя се тя, а аз се засмях нервно. След това звънецът изби и учителят по математика влезе в класната стая.