In Love With A Motorist

9

Седмицата започна наново. Имам чувството, че уикенда мина само докато мигнах. Алармата ми звънна и станах от топлото легло. Измих зъбите си, облякох се и взех раницата си. Сложих и суитчъра на Тони в нея, за да му го върна като отида на училище. Брайън беше направил палачинки, хапнах набързо и излязох. След няколко минути вървене бях в сградата. Надникнах в класната стая на Тони, за да видя дали е дошъл и той се бе настанил на една от масите. Отидох до него, извадих суитчъра от раницата си и му го подадох.

-Забравих да ти го дам в събота. - казах и се усмихнах.

-Няма проблем! - засмя се Тони и взе суитчъра. -След училище заета ли си?

-Не. Защо?

-Ако искаш ела с мен на мотопистата.

-Може. - отговорих. Тони се изправи и лицата ни бяха на милиметри едно от друго.

-След последния час ще те чакам отвън. - каза с тих тон, след което ме целуна по бузата. Аз се усмихнах срамежливо и се обърнах да си вървя. Видях Джак Гилински да стои пред стаята и да се взира в мен. Излязох и тръгнах към нашата стая, а Гилински се домъкна при мен.

-Пак ли ти? - попитах го.

-Защо не ме послушаш? - отвърна ми с въпрос той. Аз само изпуфтях. - Тони не е правилния човек, с когото трябва да се обвързваш.

-И от кога ме познаваш толкова добре, че да знаеш кой е подходящ за мен и кой не? Познаваме се от 2 седмици, Джак! Не знаеш нищо за мен! - повиших леко тона си аз.

-Мога да разбера повече за човека само като чуя гласа му. - каза Джак.

-Това са си някакви твои фантазии!

-Добре. Ако искаш ме послушай. Но поне си предупредена.

-О, благодаря ти! - казах съркастично.

Влязохме в стаята и в същия момент звънецът изби. Учителят по математика влезе и започна да говори.

-Проверих тестовете ви. Всички сте се справили добре, освен...Джесика. - каза и погледна към мен, след което започна да раздава тестовете ни. Върна моя и видях, че имам тройка.

-Мамка му! - изпсувах тихо. Огледах се и всички се радваха на оценките си.

-Надявам се да подобрите резултатите си в бъдеще, госпожице Робъртс. - отвърна учителят.

-Ще се опитам. - отговорих.

***

Часовете свършиха и излязох от сградата. Видях Тони да ме чака до мотора си, качихме се и потеглихме към мотопистата. След 3-4 минути бяхме на мястото, Тони отиде на самата писта, а аз седнах на една от скамейките. Гилински също се включи в тренировката. След половин час приключиха и двамата дойдоха при мен.

-Май ти беше скучно. - каза Тони.

-Ами, нормално. Кой се опитва да впечатли момиче като го води тук? - обади се Джак.

-Никога няма да изгладим взаимоотношенията си, нали? - попита го Тони.

-Не забравяй от кой започна всичко. - отвърна Гилински. Те някаква война ли водят?

-Ти беше този, който постоянно се фукаше, че е взел първите места на всички състезания! - извика Тони.

-Аз? Да се фукам? Не ме изкарвай такъв, какъвто не съм, ясно ли е? - ядоса с вече Гилински.

-Хей, хей, хей! Стига сте се карали, моля ви. - обадих се накрая аз и двамата погледнаха към мен. -Ще тръгвам, имам малко работа. - излъгах. - Чао и на двамата.

***

Вечерта седнах да решавам малко задачи по математика, но не ми се получаваше. Решавах една задача 10 пъти и 10 пъти получих различни отговори. След 2 часа висене над учебниците, се бях отчаяла до краен предел. По едно време чух почукване на прозореца, станах от стола, дръпнах пердето и видях Гилински да стои отвън. Отворих му прозореца и той влезе.

-Какво правиш тук, Гилински?