1 месец по-късно...
През последния месец с Джак се сближихме доста. Излизахме всеки ден, учихме заедно, което на мен ми се отрази доста добре, споделяхме си и се опознахме по-добре. Разказах му много неща, които са познати на много малко хора в живота ми, както и той на мен. Най-важното е, че разбрах какво изпитвам към него - аз съм влюбена в това момче. Държеше се толкова мило с мен, обгрижваше ме, показваше, че наистина му пука за мен. В момента сме в "странната фаза". И двамата знаем какво изпитваме един към друг, но и никой не повдигаше тази тема.
Днес имах рожден ден. Не го харесвах особено. Не намирах нищо специално в този ден. Единствено родителите ми го правиха специален, но тях вече ги няма. Брайън замина за Лос Анджелис, за да оправи някакви документи за къщата ни. Исках да отида с него, но той ми каза, че няма смисъл. Та, останах сама на 18-я си рожден ден. С Джак не сме разбирали да правим нещо, а и той едва ли знаеше, че имам рожден ден.
Когато се събудих, направих сутрешната си рутина и отидох в кухнята да закуся. След това се настаних на дивана и пуснах телевизора. В този момент Брайън ми звънна.
-Честит рожден ден, сестричке! Обичам те адски много! - поздрави ме той и се усмихнах.
-Благодаря ти, Брайън! И аз те обичам! Много! - отвърнах.
-Е, какво ще правиш на рождения си ден? - попита ме той.
-Нищо. - отговорих просто.
-Съжалявам, че не съм при теб, но трябваше да дойда да оправя тези документи. - каза с тъжен тон.
-Няма проблем! Така или иначе не харесвам този ден. - засмях се.
-Няма ли да излизаш с Джак? - попита Брайън.
-Не знам, не сме се чували. - казах и в този момент се звънна на вратата. -Ще се чуем после, някой звънна на вратата.
-Добре, до после.
Затворих телефона и станах да отворя. Бях изненадана да видя, Дилън от нашия клас пред мен.
-Дилън? Какво има? - попитах.
-Първо, честит рожден ден и второ, имам нещо за теб. - каза усмихнато и бръкна във вътрешния джоб на якето си. Извади някакъв плик и ми го подаде.
-Какво е това? - зададох още един въпрос и взех плика.
-Сама разбери! - отвърна и веднага тръгна. Влязох вкъщи, отворих плика и в него имаше лист, на който пишеше нещо.
"Честит рожден ден, Джес! Ще ти пожелая само едно единствено нещо - никога не се променяй! Защото ти си уникална такава, каквато си. Няма да ти обяснявам, колко специална си за мен, защото не намирам смисъл да ти го правя, след като ти вече го знаеш. Та, приготвил съм ти малка изненада, нещо като игра. За да разбереш каква е обаче, трябва да минеш през 2-3 места преди това. Първото място, на което трябва да отидеш е мястото, което най-много мразиш. Сама ще се сетиш кое е то! Отиди там към 17 часа и ще видиш следващата част от изненадата. О, и не се обличай много официално, не е задължително. Стига ти толкова информация. До скоро!
- Джак.
Сега вече се убедих...това момче е лудо!

ESTÁS LEYENDO
In Love With A Motorist
FanfictionАз бях лудо момиче, преди трагедията в живота ми, а той обикновено момче, което бе събрало всички добри качества на този свят. Аз не виждах смисъл в живота и живеех ден за ден, а той имаше ясно изразена цел - да бъде най-добрия моторист в града.