In Love With A Motorist

39

С Джак влязохме във физкултурния салон, който беше украсен, точно като за бал. Навсякъде имаше закачени балони, чуваше се приятна музика и всички тануваха. Беше приятно.

Джак ме хвана за ръката и минахме през тълпата, докато не стигнахме до масата с питиетата.

-Е, харесва ли ти? - попита ме той, след като отпи от напитката в чашата си.

-Да, не е зле. - засмях се. - Важното е, че съм с теб! - отвърнах и го целунах нежно по устните. В този момент се пусна бавна мелодия. Джак ми се усмихна сладко и хвана ръката ми.

-Ще танцуваш ли с мен? - попита ме той.

-Разбира се! - отговорих и отидохме на дансинга. Увих ръцете си около врата му, а той своите около талията ми. Движехме се в такт с музиката и всичко беше просто...перфектно. Обичах това момче.

След като песента свърши, се върнахме на мястото си и Тони дойде при нас. Защо трябваше да разваля хубавия ни момент?

-Какво си правите, гълъбчета? - попита той като в ръката си държеше една чаша.

-Какво искаш? - отвърна му с въпрос Джак.

-Просто исках да попитам как сте.

-Ами, добре сме. Сега ако обичаш се разкарай. - каза Джак и аз се засмях леко.

-Добре. Оставям ви. Приятна вечер! - усмихна се Тони и отиде нанякъде. Обърнах се към Джак и видях, че лицето му е бледо.

-Добре ли си? - попитах притеснено.

-Да...да. Аз...ще изляза малко навън. - отвърна той едвам-едвам.

-Искаш ли дойда с теб?

-Не, не. Ще се оправя. След малко се връщам. - каза и тръгна към изхода.

Докато чаках Джак да се върне, Кейтлин дойде при мен.

-Хей! Защо си сама?

-На Джак му стана зле и излезе на въздух. - отговорих и тя кимна.

-Харесва ли ти събирането? Сигурно в Лос Анджелис тези неща са много по-грандиозни. - засмя се леко Кейт.

-Там изобщо нямаше такива неща. И всъщност, ми харесва. Наистина. - отвърнах.

***

Мина доста време откакто Джак го нямаше, затова реших да проверя какво става. Излязох навън, но него го нямаше. Обиколих цялото училище, но не го намирах никъде. Остана единствено тоалетната. Може да е отишъл там, за да се освежи.

Когато приближих към тоалетната се чуваха стонове отвътре. Сърцето ми забърза ритъма си и се надявах да не е това, което си мисля. Но за жалост, се оказа точно това. Влязох и заварих Джак и Ким прилепени към стената. Той ме погледна и придоби объркано изражение. Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи и не можех дори да помръдна.

-Джак... - промълвих с треперещ глас. Той явно се осъзна и се отдели от Ким като вдигна панталоните си. Приближи се към мен, но аз бързо излязох от тоалетната.

-Джес, почакай! - викаше след мен. -Джес, моля те!

Обърнах се рязко и го погледнах ядосано.

-Какво? Ще ми кажеш, че не е това, което изглежда? - извиках и сълзите се стичаха по лицето ми. Той въздиша тежко и търсеше думи, с които да ми отговори. - Защо, Джак? Не бяхме ли щастливи? Не те ли правих щастлива?

-Джес, аз...не з-знам как да си обясня това. - заекваше.

-Мислех си, че наистина ме обичаш! - извиках и заплаках силно.

-Обичам те... - отвърна той и в този момент телефонът ми звънна. Беше непознат номер.

-Да? - казах на слушалката.

-Джесика Робъртс? - попита някаква жена.

-Да, аз съм.

-Брат ви, Брайън Робъртс, е пострадал в катастрофа. Откаран е в болницата. Състоянието му е много тежко.

-Какво?

Не можех да повярвам, че всичко това ми се случи. В този момент ми се искаше изобщо да не съществувам.