In Love With A Motorist

17

Гл.т. Джесика

С Джак продължавахме да се взираме един в друг и все още бяхме максимално близо един до друг. Усещах как бузите ми парят и лека усмивка се появяваше на лицето ми. Джак забеляза това и усмивка се появи и на неговото лице.

-Аз...исках...такова... - оплетох езика си.

-Какво става между нас, Джес? - попита ме той тихо.

-Не зная... - отвърнах и сведох поглед. Осъзнах се и рязко станах от дивана. - Мисля, че трябва да тръгвам. - казах набързо, без да го поглеждам. Взех си раницата и якето и тръгнах към вратата.

-Джес, почакай... - извика след мен Гилински, но аз не го отразих. Излязох от къщата и тръгнах към вкъщи.

***

Прибрах се и отидох в стаята си. Оставих раницата и се тръшнах на леглото и се загледах в тавана. Какво се случи преди малко? Между нас, очевидно, прехвърчаха някакви искри. Усетих онези "пеперуди" в стомаха си, когато допряхме устните си. Не мога да отрека, беше ми приятно. Докато размишлявах, телефонът ми звънна. Беше Кейтлин. Мамка му, напълно забравих за нея. Как ще и кажа?

-Хей, Джес!

-Хей... - промълвих.

-Добре ли си? - попита ме тя.

-Да, да. Всичко е наред.

-Добре. Исках да те питам дали искаш да излезем довечера. - отвърна Кейт.

-Ами, ще помисля и ще ти кажа. Става ли?

-Разбира се, ще чакам да ми звъннеш. - каза тя.

-Добре. До после.

Някой звънна на вратата и станах да отворя. Тони беше застанал пред мен, с букет рози в ръка.

-Казах ли ти, че повече не искам да те виждам. - казах ядосано.

-Моля те, прости ми. Ще се променя. Обещавам ти. Ще направя всичко заради теб. Чувствата ми към теб са много силни и бих направил всичко, за да бъдеш моя. Иск...

-Никога няма да твоя! Ти си един гадняр! Не искам да имам никакви взаимоотношения с хора като теб! - извиках и тръшнах вратата пред лицето му.

Взех семейната ни снимка и седнах на дивана. Докато я гледах, няколко сълзи се стекоха по лицето ми. Липсват ми толкова много и се нуждая от тях точно в този момент. Не искам никакви момчета живота си. Искам мама и татко да бъдат при нас. Всичко щеше да бъде различно. Щях да бъда щастлива.

Гл.т. Гилински

Какво и стана на Джесика. Изглежда се притесни доста. Исках да я целуна още веднъж. Когато я целунах усетих чувство, което скоро не бях усещал. Искаше ми се да остане при мен, да я прегърна и да останем така за дълго - само аз и тя.

Реших да изляза да се разходя в парка и да подишам чист въздух. Взех си горнището и телефона и излязох и се запътих към парка. По пътя видях Тони, който държеше букет с рози. Той ме забеляза и дойде до мен.

-Виждам, че се възстановяваш. - засмя се сухо.

-Да. Ти как се чувстваш като едва не ме уби?

-Омръзна ми от теб, разбра ли? Заради теб изгубих и Джесика. - извика.

-Джесика ли? Че тя някога била ли е твоя? - засмях се.

-Много ли ти е смешно? - изсъска той пред мен. Аз само се засмях и продължих по пътя си.