In Love With A Motorist

26

-Как си? - попитах, след като седнах на стола до болничното легло, на което Джак лежеше.

-Добре съм. Просто леки натъртвания. - опита се да се усмихне той, но при малкото движение, болката се обади.

-Преди да дойда тук, говорих с Тони. - признах.

-Защо изобщо се занимаваш с него, Джес? - въздиша тежко Джак.

-Как защо, Джак? Първо инцидента с мотора, сега това? Очакваш да стоя безучастно ли? - повиших леко тона си. - Каза ми също, че това е само началото. - казах вече по-спокойно. - Твърде много те обичам, за да позволя това да продължи. - не осъзнах какво казах.

-Ти...какво? - попита Джак, очевидно щастлив от думите ми.

-Аз...обичам те! - засмях се леко.

-Обичам те! - отвърна Джак. -Може ли да ме целунеш, тъй като ме боли...доста? - допълни Джак и двамата се засмяхме.

-Разбира се! - казах, надигнах се леко и допрях устните си до неговите. В същия момент Брайън влезе през вратата.

-Аз...извинявам се! - обади се той.

-Няма проблем! - казахме двамата с Джак в един глас.

-Гони те някакъв ужасен късмет, човече. За един месец имахме 2 състезания и двете не можаха да се проведат нормално. - изтъкна брат ми.

-Очевидно Тони води някаква война с мен. И няма да му се дам толкова лесно. - отвърна Гилински.

-Важното е сега да се възстановиш бързо, нали? - казах като прекарах пръсти през косата на Джак, а той се усмихна.

-Аз ще ви оставям. Трябва да оправям договорите за мотопистата. - каза последно Брайън и си тръгна.

***

Седмицата започна наново. Лекарите на Джак казаха, че трябва да си остане няколко дена вкъщи, за да си почива. Трябва да се опитам да говоря с Тони да спре всички тези глупости. Не мога да гледам как наранява Джак и то заради мен. Аз съм една от причините това да се случва.

Събудих се и направих сутрешната си рутина. Облякох се, взех учебниците си и отидох в кухнята. Брайън беше направил закуска и хапнах набързо, след което отидох на училище. Почти бях влязла в сградата, когато Тони ме хвана през кръста и ме завлече настрани.

-Какво правиш? - извиках като се опитвах да се измъкна от хватката му. Тони ме притисна в една стена и се приближаваше към лицето ми. - Остави ме! - продължавах да викам.

-Как е приятелчето ми Джак? - попита Тони, усмихвайки се дяволито.

-Мамка му, остави ме!

В този момент Джак Джонсън и още две момчета се появиха и дръпнаха Тони от мен.

-Разкарай се от нея! - извика Джонсън.

-Вие като какви се явявате? Бодигардове? - изсмя се Тони.

-По-скоро приятели. Казах да се разкараш от тук! - повтори Джак.

-Ще се видим пак, Джес! - обърна се към мен Тони, след което си тръгна.

-Добре ли си? - попита ме Джонсън.

-Да. Благодаря!

-Трябва да защитаваме момичето на най-добрия ни приятел все пак. - отвърна Джак и аз се усмихнах леко.

***

След училище отидох при Гилински. Качихме се в стаята му и се настанихме на леглото му.

-Как си, миличка? - попита ме той и прекара пръст по бузата ми.

-Честно ли искаш да ти кажа? Не съм добре. - признах.

-Какво има? - попита притеснено.

-Днес Тони пак ме пресрещна. Добре, че Джонсън се появи навреме. Можеше и да ми направи нещо. - отговорих.

-Това копеле... - сви ръцете си в юмруци Джак и вените му изпъкнаха. -Прави го само, защото те иска за себе си.

-Ами, ако... - не можех да довърша изречението си. -...ако е по-добре да се разделим?

-Какво? Не! Няма да му предоставя това удоволствие!

-Но не искам да страдаш заради мен. - отвърнах.

-Ще се боря докрай за теб, каквото и да ми коства това. Обичам те и не мога да му позволя да те открадне от мен!

-И аз те обичам! - казах и се сгуших в него.