In Love With A Motorist

24

На сутринта алармата ми звънна, протегнах се и я изключих. Трябваха ми няколко секунди да се усетя, че Джак е до мен и ме е прегърнал. Снощи не исках да си тръгва, затова му предложих да остане, а той въобще не се замисли.

Не исках да се отделям от топлата му прегръдка, но трябваше. Преместих ръката му и станах от леглото, а Джак измрънка.

-Хайде, ставай, поспаланко! - засмях се.

-Не може ли да си останем тук? Виж колко хубаво ни беше. - каза той, без да отваря очите си. Аз скочих върху него и започнах да го бутам.

-Хайде, трябва да ходим на училище! - продължавах да му досаждам и той най-накрая отвори очите си. Аз потърках носа си в неговия и на лицето на Джак се появи усмивка.

-Ставам!

Отидох до банята, измих си зъбите и пак се върнах в стаята си. Облякох си дънки и тениска, оправих косата и грима си и сложих учебниците си в чантата.

-Ще отидем до нас, нали? - попита Джак.

-Разбира се! - отвърнах му аз. Той стана и се облече набързо. Взех си чантата и тръгнахме към къщата на Джак. По пътя ме хвана за ръката и усетих гъдел в стомаха си.

-Нямам търпение да видя изражението на Тони, когато ни види по този начин. - обади се Гилински.

-Джак, обещай ми, че няма да се дразниш с него! Моля те! - умолявах му се.

-Толкова мръсно ми направи, как да не го подразня?

-Ти не си такъв човек! Ако не за теб, направи го за мен, моля те? - помолих го за последно.

-Добре. Само заради теб! - обеща ми и аз се усмихнах.

Стигнахме у тях и видяхме, че майка му вече беше отишла на работа. Качихме се в стаята на Джак и аз легнах на леглото, докато го чакам да се оправи. Не спирах да зяпам добре оформеното му тяло, докати се преобличаше и след малко той забеляза това.

-Защо ме запяш? - попита той, смеейки се.

-Така ти се струва. - последвах смеха му и той ме замери с тениската, която току що бе съблякъл. -Ей! По-полека, Гилински!

-По-полека, Гилински! - изимитира ме Джак.

***
Джак вече беше готов и отидохме на училище. Когато стигнахме в класната стая, той целуна челото ми и всеки отиде на мястото си.

-Какво съм пропуснала? - попита Кейт като се усмихваше широко.

-Заедно сме! - отвърнах и двете започнахме да се радваме. Усещах погледа на Гилински върху нас, но това не ми пречише да се радвам с най-добрата ми приятелка.

-Много се радвам за вас. Наистина.

-Благодаря ти! Ако знаеш какво направи за рождения ми ден. - казах и започнах да разказвам на Кейтлин за вчера.

***

Бяхме в почивка и излязох да отида до тоалетната, но някой сграбчи ръката ми. Тони. Завлече ме в някаква празна стая и изглеждаше...ядосан.

-Сериозно ли с Гилински сте заедно? - попита той изнервено.

-Какво искаш, Тони?

-Зададох ти въпрос. Отговори ми! - заповяда.

-Да, заедно сме! Някакъв проблем ли имаш с това? - извиках.

-Ще те нарани, Джес. Защо не ми повярваш? - отвърна той. Ето сега вече ме ядоса.

-Моля?! Да ти повярвам? Ти шегуваш ли се с мен? - изсмях се сухо. - Ти едва не го уби! И очакваш да повярвам на теб?

-Познавам го по-добре от теб. - отговори Тони и в този момент Джак влезе в стаята.

-Какво става тук? - попита Гилински и дойде при мен като ме прегърна през раменете.

-Не сме приключили, Гилински! Не се отпускай! - каза Тони последно и излезе от стаята. Джак се обърна към мен и обгърна лицето ми в шепите си.

-Той направи ли ти нещо? - попита притеснено.

-Не, добре съм. Спокойно. - отвърнах. Джак целуна нежно устните ми и ме прегърна.