In Love With A Motorist

35

-Гладна съм! - проговорих, след като отброих първата минута от 6-часовия ми престой в тази дупка.

-Добре. - отвърна Тони незаинтересовано.

-Поне ако ще ме държиш тук, се грижи за мен. Или искаш да умра? - присвих очи и той ме погледна объркано.

-Добре...сега ти нося. - каза отегчено и стана. Изглежда беше изморен доста, но не искаше да ме оставя, за да не направя някоя глупост.

След 1-2 минути се върна със снакс в ръка.

-Сериозно? Очакваш да се наям с това? - повдигнах вежди. На лицето му се изписваше колко много го дразня в момента.

-Ще продължаваш ли да мрънкаш? - започна да се ядосва Тони.

-Господи...добре, зарежи храната. Обясни ми още веднъж защо, по дяволите, съм тук! Каква е целта ти? Какво си мислиш, че ще направиш с това?

-Лично удоволствие. - отговори той бавно. - А и защо да не прекараме повече време заедно? - усмихна се.

-Аз не искам да прекарвам време с теб. - отвърнах веднага. -Джак ще ме намери, не се притеснявай. - казах самоуверено.

-Хм...добре. Ще го очаквам. - каза последно и отиде някъде.

-Моля те, Джак. Измъкни ме по-скоро от тук. - измрънках и погледнах към тавана.

Гл.т. Гилински

Влязох в една огромна къща. Не се чуваше нищо.

-Ехо? Има ли някой? - извиках. Никой не се обади. Видях стълбите за втория етаж и се качих. Всички стаи бяха празни. Нямаше никой. Къщата имаше и трети етаж, затова се качих и на него. Имаше една единствена стая в дъното на коридора. Отидох до вратата и влязох. Джесика стоеше на леглото и се взираше в мен, след като влязох. -Джес? Добре ли си? - попитах, но тя не ми отговаряше. Не изразяваше никаква емоция. Приближих се до нея, но в този момент Тони се появи, настани се на леглото до Джесика и я целуна. Тя му се усмихна и изглеждаше щастлива.

Отворих очите си и видях, че навън все още е тъмно. Било е само сън...слава Богу. Това е сигурно петия път, в който се събуждам тази нощ. Притеснявах се страшно много за Джесика. Когато разбрах, че я няма, веднага се обадих на Брайън. Каза ми просто да се успокоя, защото и да се обади на полицията нищо няма да стане, защото не са минали 24 часа от изчезването ѝ и не могат да я обявят за издирване.

Надявам се да е добре. Ако предположението ми, че Тони е замесен в това, излезе вярно, лично аз ще го убия. А аз съм сигурен, че е той, защото няма кой друг.

-Ще те намеря, Джес. Не се притеснявай. - измрънках и се опитах отново да заспя.

***

Събудих се и бях доволен, че най-накрая е станало сутрин. Станах, минах през банята и след това слязох долу при майка ми.

-Добро утро! Как си? - попита ме тя като ми се усмихна топло.

-Как да съм? - отвърнах отчаяно.

-Ще ходиш ли на училище днес?

-Не. С Брайън ще търсим Джесика. - отговорих категорично.

-Не мислиш ли, че това е работа на полицията?

-Мамо, не мога да седя безучастно. Ще се побъркам! - казах изнервено.

-Добре. Ако имаш нужда от нещо, насреща съм! - каза тя и аз кимнах. Изядох една ябълка набързо и се върнах в стаята си, за да се преоблека. След това излязох и отидох при Брайън.