In Love With A Motorist

31

Гл.т. Джесика

Събудих се от слънчевите лъчи, навлизащи в стаята през прозореца. Отворих очи и видях, че не съм в моята стая, а тази на Джак. Защо бях тук? Опитах се да си спомня нещо от снощи, но без успех. Надигнах се и усетих остра болка в главата, тежеше ми супер много. Китките също ме боляха. Погледнах ги и видях, че са леко посинели.

-Какво по... - измрънках под носа си и в този момент усетих Джак да се надига до мен.

-Джес? Добре ли си? - попита сънено.

-Джак, какво се случи снощи? - отвърнах му с въпрос и той въздъхна. -Джак, какво се е случило? - повиших леко тона си, но главата ме отряза и изохках.

-Когато свършихме играта, теб те нямаше. Започнах да те търся из цялата къща и накрая те заварих в една стая...с Тони. Дрехите ви бяха на земята и...ако се бях забавил малко щеше да... - обясняваше Джак, но аз го прекъснах.

-Тихо! Не казвай повече, моля те! - казах и той кимна леко. - Това от него ли е? - попитах като вдигнах ръцете си.

-Да. - отговори и аз сведох глава. Усетих как очите ми се пълнят със сълзи и зарових лице в шепите си. Джак ме придърпа към себе си и ме прегърна силно.

-Какво си спомняш последно? - попита той. Аз се отделих от него и го погледнах в очите.

-Отидох до кухнята, за да си взема нещо за пиене и тогава видях Ким. Отрязах я и се върнах на дивана. От там нататък нямам никакви спомени. - обясних.

-Сигурен съм, че и двамата са забъркани в това. Ще си платят, обещавам ти. Искам да се успокоиш, чу ли? - погали ме Джак и аз се усмихнах леко.

-Съжалявам, ако съм те накарала да се чувстваш засрамен. Наистина не си спомням абсолютно нищо.

-Знам. Вярвам ти. Не се притеснявай. - успокои ме той и аз го прегърнах.

***

На другия ден алармата ми звънна и станах. Направих сутрешната си рутина и си облякох дънки и блуза с дълъг ръкав, за да прикрия синините по ръцете ми, доколкото мога. Взех си чантата и отидох в гимназията. Влязох в стаята и се настаних на мястото си. След малко всички дойдоха и звънецът изби.

Бяхме в почивка и с Джак отидохме до магазинчето, за да си вземем нещо за ядене.

-Днес по-добре ли си? - попита ме той, докато вървяхме натам.

-Да. - отвърнах му с усмивка. Започнахме друга тема на разговор и Тони застана на пътя ни.

-Кой те натупа така, Тони? - попита Джак.

-Ти, тъпако! - извика и всички погледи бяха върху нас. -Ти си един нещастник, който знае само как да наранява хората и физически, и психически.

-За какво говориш? - погледна объркано Гилински.

-За какво ли? Нека сега всички разберат какъв глупак си! - отново извика Тони и вдигна едната ми ръка като свали ръкава на блузата ми. - Ето това причинява вашия любим Джак Гилински на приятелката си и това... - посочи лицето си. -...на мен, когато се опитвах да спася Джесика от ада.

Всички погледнаха разочаровано Джак. Какви ги говори този? В какъв филм е влязъл?

-Това не е вярно! - отвърнах като отскубнах ръката си от тази на Тони.

-Лазиш ми по нервите, копеле... - каза през зъби Джак и се приближи към него. Хвана го за яката, но в този момент директора се появи и те отново се озоваха в дирекцията.