In Love With A Motorist

3

Часът започна и учителката влезе малко след като звънецът изби. Тя ни се усмихна и седна на мястото си.

-Как сте ученици? - попита ни тя.

-Добре. - казаха няколко ученика в един глас.

-Виждам, че имаме нова ученичка. - каза изненадано и насочи вниманието си към мен. Как не харесвам цялото внимание да бъде върху мен. - Как се казваш?

-Джесика. - отговорих.

-От Спрингфийлд ли си? - продължи със задаването на въпросите.

-Не. Родом съм от Лос Анджелис. - отвърнах и всички започнаха да си шушукат нещо.

-От големия град значи. И как реши да се преместиш тук? - защо не спираше да ме разпитва?

-Имах малко лични проблеми и взех решението да се преместя да живея при по-големия ми брат.

-Ясно. Гилински, ще те гледаме ли на есенния мотокрос? - учителката се обърна към Джак. Леле, тази жена обича да задава въпроси! Аз се обърнах назад и погледнах Гилински като подпрях главата ми с ръката си.

-Разбира се! Няма как да пропусна. - отговори ѝ той. Премести леко главата си и погледите ни се засякоха. Той ми се усмихна и ми намигна. Аз се засмях и се обърнах напред.

Така часът ни мина. Госпожата не спираше да задава въпроси. Типично за първи учебен ден. Допи ми се вода и отидох до магазинчето, за да си взема една бутилка. Чаках на опашката, за да платя и усетих някой да застава зад мен.

-Хей, Джесика! - обърнах се и видях Гилински да седи зад мен.

-Хей, не сме се виждали отдавна! - казах съркастично.

-Защо ме зяпаше в часа? - попита той и повдигна едната си вежда.

-Не може ли? - отговорих на въпроса с въпрос.

-Може. Ще дойдеш ли да ме гледаш на мотокроса в събота?

-Няма да дойда специално за теб. Ще отида заради брат ми. - отвърнах и се усмихнах.

-Което означава, че ще подкрепяш и мен? - каза Джак, но прозвуча повече като въпрос.

-Разбирай го както искаш. - отговорих и му намигнах.

Дойде моят ред на касата, платих си и се отдръпнах настрани. Реших да остана и да изчакам Гилински. Той си плати и тръгнахме към стаята. Никой нищо не говореше, но аз развалих тази тишина.

-Странен си, Гилински! - казах от нищото.

-Кое ми странното? - попита той, очевидно объркан.

-Сега се държиш...нормално, така да го кажа, а преди малко в стаята се държеше като пълен задник с този твоя приятел Джак. - обясних.

-Ако съм те обидил с нещо, съжалявам.

-Не, с нищо не си ме обидил. Чух някои неща за теб...че си мил, забавен, бил си отличника на випуска, а ако сега не бяхме говорили, изобщо нямаше да повярвам на тези думи. Можех само да те определя като идиот. - засмях се.

-Извинявай, че съм оставил такова впечатление у теб.

-Спри да ми се извиняваш, за Бога! - отвърнах и го ударих леко по рамото, а той се засмя. -Искам просто да опозная истинския Джак Гилински.

-Да ме опознаеш? - попита.

-Да. Интересен човек си.

-Благодаря? - каза и се засмя.

Влязохме в класната стая и всеки отиде на мястото си. Седнах на стола и се замислих - още от сега животът тук става доста интересен.