In Love With A Motorist

5

Петък. Най-накрая тази седмица свърши. Нищо интересно не се случи, освен, че с Кейтлин се сближихме доста, макар и за толкова малко време. Ходих няколко пъти с Брайън на мотопистата и не мога да повярвам, че ще го кажа, но и аз започнах да харесвам моторите.

Алармата ми звънна и станах от топлото, меко и удобно легло. Направих сутрешната си рутина, облякох се и отидох в кухнята при Брайън.

-Днес няма да мога да те закарам на училище. - каза той.

-Няма проблем. - отговорих. - Довечера ще ходя на парти. - казах след краткото мълчание.

-Грешка. Ние отиваме на парти. - поправи ме той.

-И ти ли ще идваш? - попитах изненадано.

-Да. Джак ми каза, че и ти ще идваш. - отговори ми Брайън.

-Честно казано, не ми се ходеше много, но отивам заради Кейтлин. Хлътнала е по Джак. - казах и се засмях.

-Всички момичета са хлътнали по Гилински. - добави.

-Защо? Само за мен ли е нормално момче? - попитах, а Брайън се засмя.

-За теб всички момчета са нормални.

-Да. Все още не съм срещнала този, който ще ме грабне. - отвърнах. - Както и да е, аз ще тръгвам. Ще се видим по-късно.

-Чао, сестричке!

Взех си раницата и излязох от къщата. Вървях десетина минути и бях в гимназията. Затова обичам малките градове. Всичко е толкова близко. Влязох в класната стая и се настаних на мястото си. След малко звънецът изби и учителят по математика влезе.

-Добро утро, ученици! - поздрави ни той. -Готови ли сте за теста? - попита той и аз се сепнах.

-Тест?! Какъв тест? - обърнах се към Кейтлин.

-Не знаеше ли? - попита ме тя.

-Очевидно не! - отвърнах изнервено.

Господинът остави листа със задачи на чина ми, а аз погледнах листа отвратено.

-Всичко наред ли е, госпожице? - попита той.

-Ъ, да...да. - той кимна и седна на бюрото си. - Мамка му! - изпсувах тихо. Огледах цялата стая и видях, че аз бях единствената, която не е започнала да решава. Господи, само аз ли не знаех за този шибан тест?! Нямах представа как трябва да реша задачите, затова започнах да пиша каквото ми падне. Пет минути по-късно, Гилински стана и предаде теста си. Аз го гледах с широко отворена уста.

-Как? - мислих си, че го казвам само в главата си, но за жалост го казах на глас. Гилински ме погледна и ми намигна. "Спри да ми намигаш" - казах си наум.

Звънецът за приключване на часа изби и всички предадохме листите си. Аз веднага се насочих към чина на Гилински. Той седеше и гледаше нещо на телефона си. Ударих леко по масата и ме погледна.

-Какво има, Джес? - попита и се засмя, а аз присвих очи.

-Как го правиш?

-Кое по-точно? - отново зададе въпрос.

-Как си толкова умен?

-Отдава ми се. - отговори и се усмихна широко.

-Отдава ми се... - измърморих под носа си. Не казах нищо повече и се върнах на мястото си. Няма как да е толкова добър във всичко. Няма как да е съвършен. Няма перфектни хора. Нали?

-Хей, успя ли да решиш нещо? - попита ме Кейтлин, след като си седнах на стола.

-Не. Не, че, ако бях учила щях да направя нещо. Както и да е. Голяма работа, просто една оценка. - отговорих й.

-Така е! - отвърна тя. - Довечера ще дойдеш нали?

-Разбира се, все пак ти обещах. - казах.

-Много ти благодаря! - благодари ми и ме прегърна като не спираше да се усмихва.

-За нищо, Кейт!