In Love With A Motorist

32

-За какво си се замислила? - попита ме Джак, след като седнахме в едно кафене.

-Ъм...няма значение! - отвърнах като се опитах да се усмихна.

-Кажи ми, моля те! - умоли ме Гилински.

-Просто...мисля си за това, което Тони каза в училище. - признах.

-И? Какво му мислиш толкова?

-Ами, аз не си спомням какво точно се е случило... - отговорих тихо.

-Моля? Да не би да вярваш на Тони? - възмути се Джак.

-Не, аз нямах т... - опитах се да кажа, но той ме прекъсна.

-Не го очаквах, Джес! - поклати разочаровано глава Гилински, стана от мястото си и си тръгна. Аз веднага се изправих и тръгнах след него. Хванах го за ръката и той се обърна. Погледна ме ядосано, за първи път го виждах така. - Какво? - извика.

-Аз...съжалявам! Нека забравим какво съм казала. - казах.

-Как изобщо успя да ти мине през ума, че може да те лъжа? - попита той, а аз не знаех какво да му отговоря. - Остави ме, моля те. Искам да остана сам.

Аз кимнах, пуснах ръката на Джак и той тръгна. Наистина, как можах изобщо да си го помисля? Аз съм голяма глупачка! Какво ще правя сега? Трябваше да събера малко мислите си, затова отидох до езерото, защото там беше спокойно. Нямаше много хора. Седнах на една пейка и започнах да подреждам мислите в главата си. По едно време от другата страна на езерото седнаха момиче и момче. Фокусирах и видях, че това са Тони и Кейтлин. Те какво правят заедно? Дано само Кейтлин да не е замесена в това, което се случи.

Реших да отида да видя какво става. Минах от другата страна и застанах пред тях. Кейтлин се стресна леко, когато ме видя.

-Джес, какво правиш тук? - попита тя, очевидно притеснена.

-Къде е любимият ти? - засмя се Тони.

-Не си забавен, нали знаеш? - повдигнах рамене.

-О, да не сте се скарали, миличка? Колко тъжно! - отвърна Тони като се направи на разтроен.

-Толкова си противен! И не, не сме се скарали! Ако толкова искаш да знаеш. - озъбих му се. -Кейт, какво правиш с него? - попитах "приятелката" си като скръстих ръце пред гърдите си. Тя ме погледна отчаяно и само от изражението ѝ можех да разбера отговора ѝ. - Ясно! Няма смисъл да ми обясняваш. - казах последно и си тръгнах.

Отидох до къщата на Джак, за да му се извиня. Не исках да ми се сърди. Почуках на вратата и след няколко секунди ми отвори и му се усмихнах.

-Може ли да поговорим? - попитах и той кимна, също с малка усмивка. Аз влязох вътре и седнахме на дивана в хола. - Извинявай, Джак! Глупачка съм, знам. Не знам как си го помислих...

-Не си глупачка! - отвърна Джак и обхвана лицето ми с шепите си. - Извинявай, че така избухнах, но наистина ми стана гадно, че си си помислила, че те лъжа.

-Просто да забравим! Става ли? - казах и той кимна, след което сля устните ни. - Трябва да ти кажа още нещо.

-Слушам те.

Разказах му за Кейтлин и Тони и той се ядоса.

-Не знам какво да кажа. Бъди внимателна, моля те! Не знаем каква игра замислят. - каза Джак.

-Добре!

-Ще се справим заедно. Нали? - попита и ми се усмихна сладко.

-Разбира се!