In Love With A Motorist

29

Гл.т. Гилински

Бяхме на мотопистата и с Тони се приготвяхме за "състезанието" ни. Щяхме да направим няколко кръгчета и да видим кой е победителят. Брайън ни позволи да направим състезанието на пистата, също така поиска да ни бъде рефер.

Все още не можех да се отърся от това, че Ким отново се появи в живота ми. Толкова я ненавиждам и ми беше много добре без нея. Всичките ни спомени се върнаха в главата ми. Обичах я и то много, а тя накрая ми изневери. Дълго време не можех да преживея ситуацията, чувствах се наранен, докато Джесика не се появи. Привлече ме още първия път, когато я видях. Надявам се да не ме предаде, както Ким направи.

Слагах ръкавиците на ръцете си и в този момент Джесика дойде при мен. Тя хвана лицето ми в шепите си и ми се усмихна сладко.

-Готов ли си? - попита тя като повдигна веждите си.

-Кога не съм бил? - отвърнах ѝ с въпрос. - Само се надявам някой да не е повредил мотора ми. - добавих с по-висок тон и се обърнах към Тони, а той се изсмя.

-Ще го размажеш, сигурна съм. - каза Джесика и ме целуна, а аз задълбочих целувката ни, но Тони реши да ни прекъсне.

-Голяма любов! Не можете ли да изтраете две минути един без друг. - заяде се той.

-Тъпо ти е, че си нямаш никого, нали Тони? Няма кой да те подкрепи.- засмя се Джесика. Боже, това момиче обича да се заяжда с хората. Очевидно Тони не успя да намери думи, с които да ѝ отвърне, затова продължи с това, което правеше. Джесика отново се обърна към мен и ми се усмихна широко. - Успех! - каза ентусиазирано и остави нежна целувка на бузата ми.

-Обичам те! - отвърнах ѝ.

-Обичам те! - каза последно и отиде към скамейките.

С Тони бяхме готови и се наредихме на стартовата линия. Брайън застана между нас, с флагче в ръка.

-Така, без саботажи, без грубо държание! Нали? - попита Брайън.

-Да. - отговорихме с Тони в един глас и сложихме каските си.

-3...2...1...- започна да брои Брайън. - Старт! - извика и с Тони тръгнахме.

Гл.т. Джесика

Докато се радвах, че Джак води през цялото време, усетих, че някой се настанява до мен на скамейката. Обърнах се и усмивката веднага слезе от лицето ми.

-Хей! - поздрави ме Ким като не спираше да се усмихва. Честно, приличаше на психопат, който иска да ме убие.

-Хей? - погледнах я съмнително.

-Така и не се запознахме. Ти...си гаджето на Джак, нали? - попита и аз кимнах. - Аз съм Ким! Приятно ми е! - представи се и подаде ръката си.

-Джесика. - отговорих и поех ръката ѝ. Това момиче определено е намислило нещо. Познавам ги от километри такива като нея - луди бивши.

-Знаеш ли, че... - започна да казва, но аз я прекъснах.

-Съжалявам, но искам да гледам състезанието. - казах ѝ и се усмихнах самодоволно, а тя ме изгледа лошо.

-Няма проблем! - отвърна Ким и показа фалшивата си усмивка. Точно така, миличка. По-добре не ми говори.

Джак и Тони минаваха за последен път по трасето и бяха почти равни. Намираха се на секунди от финалната права и двамата натиснаха газта. За щастие, Джак успя да завърши първи. Аз веднага скочих от мястото си и отидох при него. Хвърлих му се и увих краката си около него.

-Ти си най-добрия в този град! - казах срещу устните му и той ме целуна. След това се отделихме и Тони се приближи към нас.

-Добра гонка, Гилински. Явно заслужаваш да бъдеш тук, повече от мен. - повдигна рамене.

-Сега ще ни оставиш ли намира? - попитах и скръстих ръце пред гърдите си.

-Ще си помисля. - подсмихна се Тони и си тръгна. Джонсън и другите момчета дойдоха при Джак и го поздравиха за победата.

-Трябва да празнуваме довечера! - извика Джонсън.

-Задължително! - отговори Гилински и всички се засмяха силно.