In Love With A Motorist

13

Няколко дена по-късно...

Събота. Днес щеше да се проведе благотворителното състезание, затова сутринта станах по-рано, оправих се и отидох на мотопистата. Брайън вчера ми каза, че той също ще участва в състезанието и много се зарадвах. С Кейтлин се разбрахме да се чакаме там и когато отидох я засякох на една от скамейките и седнах при нея.

-Хей, Джес!

-Хей, Кейт! Как си? - попитах я като се усмихнах.

-Добре. Чакам Гилински да се появи. - отговори ми тя и двете се засмяхме. -А ти как си? - попита ме като ми намигна и ме побутна леко, а аз я погледнах объркано. - Знаеш, че говоря за Тони! - засмя се Кейтлин.

-Оу...ами нищо. -отвърнах просто.

-Как така нищо? Изглежда се сближавате доста. От километри си личи, че те харесва. Въпросът е, ти харесваш ли го?

-Не мисля. Чувствата ми са чисто приятелски. - отговорих.

-А той прави ли нещо, за да те впечатли?

-Ами, когато излязохме миналата седмица...ме целуна. - признах.

-Какво?! Наистина ли? - попита изненадано и аз кимнах. -Господи! И ти не го харесваш?

-Да, поне така мисля. На теб какво ти е мнението за него?

-Не го познавам, изобщо дори. Нямам представа що за човек е. Единствено виждам, че е супер красив. - каза Кейтлин и двете се засмяхме.

-Не мога да го отрека!

Състезателите се наредиха на стартовата линия. Забелязах моторите на Брайън, Джак и Тони. Бяха един до друг. Съдията започна да брои от 3 надолу, след което свали флагчето, което бе вдигнал високо, скобите пред мотористите се свалиха и всички потеглиха.

През цялото време Джак водеше, но на третата обиколка, на един от хълмовете, през който състезателите преминават, моторът му рязко спря и Джак буквално полетя. Всички се изправихме от местата си и стана супер тихо. Всички мотористи спряха моторите си и отидоха при Джак, както и спешният екип, който присъства на всяко едно състезание. Затичах се към терена, но охраната не ме пусна. След 1-2 минути дойде и линейка, с която отведоха Джак в болницата. За мое щастие, болницата беше на 5 минути от мотопистата и тръгнах към нея веднага. Когато стигнах, на рецепцията попитах къде е настанен Джак и те ми посочиха дъното на коридора, където видях Брайън и Тони. Дотичах до брат ми и го прегърнах.

-Той добре ли е? - попитах разтревожено.

-В безсъзнание е, но се очаква всеки момент да се събуди.

-Какво се случи? - зададох отново въпрос.

-Нямам представа. Ще разберем по-късно, важното сега е Джак да се оправи.

-Да.

-Ще се оправи, какво толкова го мислите? - обади се Тони. Аз се ядосах и отидох до него.

-Ако обичаш, недей да бъдеш егоист! -изсъсках в лицето му.

-Аз...извинявай. Права си. - каза той и ме прегърна.

-Вие двамата да не би... - не успя да довърши изречението си Брайън.

-Не! - отговорихме двамата с Тони в един глас. -Но аз доста съм хлътнал по сестра ти. - допълни се Тони. -Но това после. Нека първо Джак да се оправи. - бях очудена като чух тези думи. Сигурно го казва само, за да не се скараме. Едва ли толкова бързо ще промени мнението си за Джак.

Започнах да обикалям нервно по коридора. Никой нищо не ни казваше.

-Какво става? Защо никой не идва? - казах изнервено и в същия момент един доктор излезе от стаята на Джак.

-Събуди се! Всичко с него е наред, просто има леки натъртвания. Нищо сериозно. - съобщи ни доктора и усмивка се показа лицето ми и това на Брайън.

-А можем ли да го видим? - попитах доктора.

-Разбира се, заповядайте. - отгвори той и ни посочи вратата. Аз бързо влязох и Джак погледна към мен и като ме видя се усмихна леко. Седнах на стола до леглото му и огледах лицето му, по което имаше леки одрасквания.

-Изплаши ни, зубър. - засмях се.

-Не очаквах, че ти ще си първата, която ще дойде при мен. - усмихна се сладко Джак.

-Доста се стреснах, наистина. Исках да се уверя, че си добре. Какво се случи?

-Не знам. Изведнъж моторът ми просто спря, а когато го проверявах сутринта всичко беше в изправност. - обясни.

-Има ли камери в гаража? Да не би някой да е направил нещо?

-Мисля, че няма. - отговори.

-Ще говорим после с Брайън. Радвам се, че си добре.

-А аз се радвам, че си тук. До мен. - каза той и хвана ръката ми в своята.