In Love With A Motorist

10

-Какво правиш тук, Гилински? - попитах, след като Джак връхлетя в стаята ми.

-Виждам, че имаш нужда от помощ с математиката. - каза той и се усмихна.

-Ти...следиш ли ме? - попитах изплашено.

-Не! Просто...предполагах, че искаш помощ, тъй като не се справи на теста. - отвърна ми най-спокойно.

-И защо реши да ми помагаш? - започнах да звуча все по-объркана.

-Защо не?

Взех един стол от кухнята и с Джак седнахме на бюрото и той започна да ми обяснява задачите. Не отделях погледа си от него. Странно ли е, че започнах да го смятам за...привлекателен? Осъзнах се, че не съм спряла да го зяпам, разтърсих леко глава и се заслушах в обясненията. Схванах някои неща и започнах да решавам една от задачите, на която накрая получих верния отговор. Последваха още няколко, с които също успях да се справя.

-Браво! Май схвана как стават нещата, а? - засмя се.

-Мда... Винаги ли си бил зубър?

-Не съм зубър! Просто ми се отдава. - отговори Джак.

-Щом казваш... Все още си ми странен.

-Защо? - попита объркано.

-Не знам. Просто си странен.

-Е, да. Не съм като Тони Лопез все пак, който всички момичета харесват. - отвърна троснато.

-В теб момичетата са влюбени, просто ти не знаеш. И какво имаше предвид за Тони? - попитах изнервено. Защо във всеки разговор трябва да замесва и него?

-Очевидно е, че си падаш по него.

-Не си п... - започнах да говоря, но се спрях.Нека видим какъв му е проблема. - И какво ако си падам по него? -попитах и скръстих ръце пред гърдите си.

-Просто не искам да те нарани!

-Аз не съм виновна за това, че ти имаш някакъв проблем с него. - изсъсках.

-Познавам го по-добре от теб и знам, че не е такъв за какъвто се представя.

-И какъв е? Щом го познаваш толкова добре.

-Глупак, който само използва момичетата. - отговори, очевидно ядосан.

-Не ти вярвам. - продължавах да отстоявам позицията си.

-Ако искаш ми вярвай. Не искам да споря с теб. С времето ще разбереш, че съм бил прав. - каза последно по-спокойно.

-Благодаря ти за помощта. - проговорих след кратката тишина, която настъпи след думите на Гилински.

-Няма проблем. Радвам се, че успях да ти помогна. - усмихна се. Все едно не сме се карали до преди малко. -Мисля, че стана време да тръгвам. - аз погледнах часа и видях, че минава полунощ. Кога мина това време? Гилински се изправи и тръгна към прозореца.

-Защо не излезеш през вратата? Като нормалните хора. - засмях се. -Няма да събудиш Брайън, спокойно. - казах и той кимна. Изпратих Джак и отидох в банята, за да си направя вечерната рутина. След като бях готова, се върнах в стаята си, облякох си пижамата и легнах. Разгледах социалните си мрежи и Тони ми писа.

-"Спиш ли?"

-"Не" - отговорих му и след няколко секунди ми звънна по FaceTime.

-Хей, всичко наред ли е? - попитах.

-Да. Просто исках да те чуя. Ти защо не спиш?

-След малко ще заспивам. Може ли да те питам нещо?

-Разбира се!

-Каква ви е враждата с Джак?

-Ами...просто той винаги се опитва да изпъкне, иска да бъде центъра на вниманието и се мисли за по-добър от всички. - отвърна ми Тони.

-Не ми прилича на такъв човек.

-Просто се преструва. С времето ще разбереш истинската му същност. - същите думи, които Гилински каза, относно Тони.

-Добре, както и да е. Ще си лягам. Лека нощ, Тони.

-Лека нощ, Джес!