Господарят На Демоничното Култивиране

Първа Част - Пролог

-Чудесни новини! Уей Усиен е умрял!

По малко от ден беше минал от обсадата на хълма ЛуанЖан и новините се разпръскваха из света на култиваторите сякаш им бяха пораснали криле, превъзхождайки дори бързината на благоденствието.

За известно време, от най-видните кланове до нечестивите култиватори, всички обсъждаха обсадата водена от Четирите Големи Клана и последвани от стотици по-малки.

-Илинския Патриарх е умрял? Кой може да го е убил?

- Кой друг освен неговия шиди, Дзиян Чан, слагащ края на своя родственик за общото благо. Дзиян Чан води Четирите Клана на ЮнменДзиян, ЛанлинДзин, ГусуЛан и КуингеНи, за да унищожи „леговището" - хълма ЛуанЖан.

- Бих казал, прав ти път?

- Определено прав ти път! Най-после елиминирахме тази напаст.

- Ако не беше клана ЮнменДзиян, да го осинови и учи, той щеше да е бездомник живеещ на улицата, да не говорим да създава хаос както този тези дни. Главата на клана Дзиян го отгледа като свое собствено дете, но той ги напусна и стана враг на света на култиваторите, носейки срам на клана Дзиян, дори водейки го почти до унищожение. Той е главния пример на това да захапеш ръката която те храни!

- Дзиян Чан е позволил на този да живее прекалено дълго. Ако бях на негово място, по време на напускането нямаше просто да го наръгам. Даже бих прегледал учениците на клана отново, за да не прави отново тези лудории. Кой го интересува за така нареченото „обмисляне", което даде на приятелите си от детството.

- Това са просто слухове. Въпреки че Дзиян Чан беше един от главните сили, той не даде последния удар на Уей Усиен. Защото култивира Пътя на Демона, силите на Уей Усиен му отвърнаха и беше разкъсан на парченца.

- Хахахаха... Това е карма! Духовете войници които беше създал са като развързани кучета, хапещи всеки който им се изпречи. Пада му се да бъде сдъвкан до смърт!

- Но ако не беше Дзиян Чан, да направи план, който се целеше в слабостта на Уей Усиен, нападението може би нямаше да успее. Трябва ли да ви напомням за предмета, който Уей Усиен притежава? Забравихте ли за деня в който три хиляди опитни култиватори бяха напълно изтребени?

- Чух че са били повече от три хиляди, възможно е да са били пет хиляди.

- Със сигурност е полудял.

- Добре, че е унищожил злото оръжие преди да умре. Иначе ако го беше оставил на този свят да наранява човечеството, греховете му щяха да са по-лоши.

- О е... Знаеш, преди, Уей Усиен беше един от най-обещаващите култиватори, идващ от много известен клан и намерил успех от малък. Как завърши по този начин?

- Това доказва, че можеш да култивираш като следваш правилния път. Използвайки тези нечестиви практики може само да изглежда полезно на пръв поглед. Виж какво стана накрая. Дори цял труп не остана от него.

- Не всичко беше, заради култиваторския му път. Характера на Уей Усиен е безсмъртен. Делата му ще бъдат платени, по един начин или по друг, каквото повикало, такова се обадило.

...

След смъртта на Уей Усиен всички говореха за това. Разговорите на хората са почти еднакви с няколко необичайни мнения които бяха отхвърлени веднага.

Но мисълта остана в умовете на хората.

Никой не можеше да призове душата на Уей Усиен, което означаваше, че душата му е изчезнала.

Може би е била разкъсана от милионите духове, които го разкъсваха.

Или може да е избягала.

Ако беше първото, тогава всичко е наред. Но отново никой не отричаше факта че Илин Патриархът имаше силите да повдигне планини и да пресуши морета. Ако беше последното, душата му евентуално щеше да се завърне в тялото му. Когато денят дойдеше, култиваторския свят и дори цялата земя, щеше да е изправена пред най-откачената доминация и отмъщение, потъвайки в хаос и отчаяние.

Клановете бяха поставили сто и двадесет каменни звяра на върха на хълма ЛуанЖан и предизвикаха чести ритуали за призоваване на души, последвани от повишена бдителност и търсене на странни случки по целия свят.

През първата година нищо не се случи.

През втората година нищо не се случи.

През третата година нищо не се случи.

...

През тринадесетата година отново нищо не се случи.

Повече и повече хора започваха да вярват, че може би Илин Патриархът наистина беше загинал.

Дори и да беше способен да обърне света надолу с главата, беше негов ред да бъде преборен.

Никой не може да остане на върха завинаги - легендите са само легенди.