Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 43 - Привлекателност - 1

Той никога не беше очаквал Лан Уангдзи да пие с него и просто пресуши ликьора в паничката си. Гледайки го тихо, Лан Уангдзи нежно отметна ръкавите си. Наля си паничка също и след кратка пауза, бавно пресуши ликьора.

-Хангуан-дзун, наистина си съобразителен, а? - изненада се Уей Усиен. - Наистина ще пиеш с мен?

Последният път, когато пиха заедно, Уей Усиен не обърна много внимание на изражението на Лан Уангдзи. Този път, обаче го загледа внимателно.

Лан Уангдзи затвори клепачи, докато пиеше. Когато изпи ликьора, бавно отвори очи, след като изтри леко устни. Погледът му се беше замъглил.

Подпирайки брадичка на ръката си, Уей Усиен започна да брои наум. Както беше очаквал, когато стигна до осем, Лан Уангдзи остави паничката. Докосна челото си, затвори очите си и заспа.

Уей Усиен беше напълно убеден - Лан Уангдзи наистина заспиваше, преди да се събуди пиян!

По някаква непозната причина, започна да се притеснява. Изпи останалият ликьор на един дъх, стана и започна да се разхожда из стаята с ръце зад гърба си. След известно време отиде до Лан Уангдзи, наведе се и му прошепна в ухото:

-Лан Джан?

Нямаше отговор.

-Уангдзи-сион? - продължи Уей Усиен.

Лан Уангдзи подпираше глава на дясната си ръка. Дишането му беше по-спокойно от всякога.

Чертите му и ръката на челото му бяха много светли на цвят. Изглеждаше като парче красив жад.

Лекият аромат на сандалово дърво, който го заобикаляше, обикновено беше студен и някак мрачен. Сега обаче, смесен с лекия аромат на ликьор, черти на топлина се прокрадваха в студа. Ароматът можеше почти да се опише като пленителен.

Сега, когато Уей Усиен беше достатъчно близо, ароматът стигаше до дъха му. Не можеше да се сдържи и се наведе по-близо до Лан Уангдзи. Замисли се "странно... Защо ми става топло?"

От смесицата на ликьор със сандалово дърво, лицето му се доближаваше все повече и повече, въпреки че не го осъзнаваше.

-Втори... - гласът му се понижи също - Бра...

-Млади господарю - изведнъж се чу глас.

Лицето на Уей Усиен беше на по-малко от инч от това на Лан Уангдзи. Думата "братко" беше на езика му. Изплашен от звука, той почти не падна на земята.