Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 51 - Кураж - 1

Юнмен беше пълен с езера. Кей Лотус на секта ЮнменДзиян, резиденцията на най-голямата секта тук, също беше построена до езеро.

Започвайки от края на Кей Лотус, след малко плаване, човек можеше да види огромно езеро с лотуси, повече от сто мили на дължина. Широките листа и нежните розови цветове се докосваха едни други.

Когато полъха на вятъра докосваше листата, те се полюшваха, сякаш клатеха глави. Сред чистотата и нежността, можеше да се чувстваш замаян.

Кей Лотус не беше като резиденциите на другите секти, затварящ врати и непозволяващ на  обикновените хора да се приближават. Кейовете пред входа на Кей Лотус често бяха пълни с продавачи на семена, водни бадеми и всякакви сладкиши. Сополанковци от близките домове се промъкваха в полетата на Кей Лотус, за да гледат как култиваторите практикуват меча. Нямаше да им се скарат, дори да ги хванеха. Понякога дори играеха с учениците на секта Дзиян.

Когато Уей Усиен беше млад, той често стреляше по хвърчила на езерото с лотусите.

Дзиян Чан гледаше към своето хвърчило, хвърляйки поглед към Уей Усиен от време на време. Хвърчилото на Уей Усиен вече летеше високо в небето, но той нямаше намерение да го изрисува. С дясната ръка на веждите си, той се усмихна, докато гледаше нагоре, сякаш все още мислеше, че не е достатъчно далече.

Виждайки, че хвърчилото почти не отлетя към зоната, където беше сигурен, че ще успее да го застреля, Дзиян Чан скръцна със зъби. Той намести стрелата и опъна тетивата. Стрелата с бяло перо се изстреля. Хвърчилото, изрисувано като еднооко чудовище, беше простреляно през окото и се свлече.

-Уцелих! - веждите на Дзиян Чан се вдигнаха. Веднага след това попита - Твоето отлетя толкова надалеч, сигурен ли си, че ще го уцелиш?

-Искаш ли да познаеш?

Уей Усиен най-после издърпа тетивата и се прицели. Когато лъкът беше опънат докрай, той ги пусна.

Уцели!

Веждите на Дзиян Чан се свиха отново. Изсумтя. Всички момчета прибрала лъковете си и се опитаха да нагласят дистанцията на хвърчилата си. Най-близкото хвърчило щеше да получи най-ниския ранк. Всеки път, последния беше шиди. Както обикновено, те щяха да му се присмиват известно време. Лицето му обаче нямаше да разкрие нищо. Уей Усиен беше най-далече. Най-близо до него, на второ място, беше хвърчилото на Дзиян Чан. И Уей Усиен и Дзиян Чан бяха прекалено мързеливи да си вземат хвърчилата. Момчетата се затичаха към коридора, построен над водата. Играеха си и скачаха наоколо, когато две млади, слаби жени се изправиха пред тях.