Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 10 - Арогантност - 5

Главата на Уен Нин леко клюмна и ръцете му паднаха, сякаш беше марионетка под заповедите на господаря си.

Лицето му беше бледо и деликатно, дори красиво по меланхоличен начин, но зениците в очите му липсваха, имаше само бял облак пред тях, по врата му се преплитаха черни линии, така че меланхолията се превръщаше в плашещ мрак. Робата му беше накъсана и носеше вериги на ръцете и краката си. Дрънченето се възпроизвеждаше от удрянето им в земята. Ако спреше движенията си всичко щеше да утихне отново.

Не беше трудно да разбереш, защо култиваторите бяха толкова изплашени. Уей Усиен не беше по-спокоен от тях.

Не беше въпросът, че Уен Нин не трябваше да е тук, всъщност изобщо не трябваше да е на този свят. Беше се превърнал в пепел преди атаката на хълма Луанжан.

Чувайки името на Уен Нин, оръжието на Дзин Лин, което беше насочено към богинята консумираща души, се премести в друга посока. Виждайки, че е разсеян ядящата души богиня го грабна.

Когато Уей Усиен видя, че го преместваше към устата си, нямаше време за изненади. Вдигна дървената си флейта с треперещи ръце и следователно тоновете трепереха. Освен, че флейтата беше бързо направена, звукът беше дразнещ за ухото. С два тона Уен Нин се размърда.

Докато мигнат, той вече беше застанал пред богинята ядяща души. Уен Нин удари с ръка статуята и врата и се спука, въпреки че тялото и не помръдна, главата и се изкриви от силата. Гледаше в обратна посока, но продължаваше да се усмихва. Уен Нин удари отново дясната и ръка, с която дъжеше Дзин Лин и тя падна.

Тя сведе глава и погледна дланта си, която беше счупена. Вместо да обърне главата си в правилната посока, цялото и тяло се обърна, така че гледаше Уен Нин с лицето и гърба си. Уей Усиен не си отдъхна. Пое си дълбоко въздух и заповяда на Уен Нин да се бие. Не мина дълго преди следващия му шок.

Труповете от ниски нива не можеха да мислят самостоятелно и имаха нужда да ги контролира. Могъщите страшни трупове от друга страна бяха в безсъзнание. Случаят на Уен Нин беше различен – беше създаден от Уей Усиен, което означаваше че можеше лесно да извика най-страшния труп в този свят. Той единствен беше способен на това. Освен, че не се плашеше от наранявания, студ, отрова и други неща от които живите хора се плашеха, беше досущ като човек.

Но в този момент Уен Нин определено не беше в съзнание!

Използвайки ръцете и краката си, Уен Нин беше приковал богинята в земята. Вдигна камък лежащ наблизо, по-голям от човек и го вдигна над богинята. Започна да я налага със страшна сила. Всеки удар звучеше силен като буря, продължавайки докато богинята не стана на парчета!

Докато белият камък се разпиля по земята, от него изпадна сфера с размера на камъче, издавайки светлина със снежен цвят. Беше това, поддържащо богинята, след като изяждаше душите. Ако бъдеше използвана правилно някои хора още можеха да върнат душите си. В този момент обаче, никой не си направи труда да я вдигне. Всички мечове насочени към богинята се обърнаха.

-Заобградете го! – извика един от култиваторите.

-Култиватори! – отвърна един човек, но повечето нерешително се отдръпваха – Трябва да препречим пътя му, за да не избяга. Това е Уен Нин!

Думите убедиха хората. Какво беше едно чудовище ядящо души пред Призрачния Генерал? Въпреки, че причината за появата му беше непозната, очевидно беше, че дори да убиеха хиляда такива, нямаше да се сравни с това да убият един Уен Нин. Все пак, той беше най-послушното куче на Илин патриархът, което хапеше без да лае. Ако го хванеха, щяха да станат най-известните култиватори на света. Първоначално бяха дошли, за да ловят феи, зверове и зли духове, за да покрият разходите си. Определено по крясъците личеше, че хората бяха заинтересовани. По-старите култиватори видяха с очите си как Уен Нин полудя и още бяха притеснени да мръднат.

-От какво ви е страх? – извика един човек – Нали Илин Патриархът не е тук вмомента?

След малко размисъл, осъзнаха, че думите му имат логика. От какво да се плашеха? Господарят му беше на парчета.

Всички вдихнаха оръжия и заобиколиха Уен Нин. Той размърда ръце и веригите му удариха мечовете, катайки ги да паднат. След това хвана врата на най-близкия до него човек. С леко издърпване го вдигна от земята. Виждайки развитието на събитията Уей Усиен осъзна, че звукът на флейтата беше прекалено груб, карайки го да убива. За да го успокои Уей Усиен засвири нова мелодия.

Чувайки мелодията Уен Нин застина и бавно се обърна в посоката откъдето беше дошла. Уей Усиен стоеше на същото място, гледайки го право в очите.

След момент Уен Нин спусна ръката си, мятайки култиватора на земята. Приближи се до Уей Усиен бавно.

Главата му се снижи и завлече голям брой железни вериги, дори изглеждаше унил. Уей Усиен си тръгна, свирейки на флейтата си, карайки го да последва. Ходеше наблизо до него, докато влизаха в гората, когато изведнъж Уен Усиен усети миризмата на сандалово дърво.

Веднага след това се блъсна в някого. Заради рязката болка в ръката му, спря да свири на флейтата. Уей Усиен си помисли о, не и се обърна да погледне. Погледът му попадна на очите на Лан УангДзи. Бяха светли на цвят, че чак изглеждаха физически студени.

Ситуацията не изглеждаше обещаваща. Лан УангДзи го беше видял да използва флейтата, за да контролира труповете със собствените си очи.

Лан УангДзи хвана здраво Уей Усиен с ръката си. Уен Нин стоеше неподвижно близо до тях, бавно оглеждайки се, сякаш търсеше мелодията на флейтата, която рязко беше изчезнала. Далеч в гората се чуваха човешки гласове и се забелязваха огньове. Уей Усиен бързо реши „какво като Лан УангДзи вече ме е видял? Има хиляди хора, които могат да свирят на флейта и такива които имитират Илин патриарха, да контролира трупове. Няма да признае без значение!

Той игнорира ръката, хванала го и вдигна ръка, да продължи да свири. Този път темпото беше по-бързо, сякаш се караше. Въздуха не беше равномерен и всеки тон скърцаше накрая, звучейки сурово. Изведнъж ръката на Лан УангДзи стисна още повече, почти карайки китката му да се счупи. Пръстите на Уей Усиен се отпуснаха от болката и дървената флейта падна на земята.

За щастие, заповедта беше достатъчно ясна и Уен Нин бързо избяга, изчезвайки в тъмната гора без да издаде звук. Уей Усиен се уплаши да не би Лан УангДзи да го последва, затова той също го сграбчи. Изненадващо, Лан УангДзи дори не погледна и веднъж Уен Нин, а гледаше Уей Усиен през цялото време. Двамата стояха лице в лице, сграбчили ръцете си.

Дзиян Чан пристигна.

Беше запазил спокойствие и беше изчакал за новините от Краката на Буда, но преди да изпие чашата чай, ученик беше пристигнал от планината и му беше казал, колко зло и могъщо нещо беше това в планина Дафан. Чувайки това, сърцето му щеше да изскочи и изтича, крещейки

-А-Лин!

Дзин Лин почти не беше загубил душата си преди малко, но сега беше добре и се изправи на земята прилично:

-Чичо!

Виждайки, че Дзин Лин е в безопасност, Дзиян Чан бързо се успокои. Бързо след това му се скара ядосано:

-Не взе ли сигнални светлини със себе си? Не знаеш ли как да ги използваш, като се изправиш срещу нещо такова? Пред кого се правиш на силен? Я идвай!

-Не ми ли каза ти, че трябва да го заловя? – ядоса се Дзин Лин от това, че не беше хванал богинята – Ако не го хвана да не се връщам?

Дзиян Чан искаше сериозно да плесне копелето толкова силно, че да се върне в корема на майка си. Въпреки, че си го каза искаше да не се убеждава. Обърна се към култиваторите, лежащи на земята:

-Какво на земята би ви набило по такъв начин?

Сред култиваторите имаше хора, които носеха различни цветове дрехи, някои от тях бяха дегизирани членове на клан ЮнменДзиян, на които Дзиян Чан беше заповядал да помагат тайно на Дзин Лин, за да се пребори с предизвикателството. Той трябваше да е отговорния възрастен.

-Лидер... беше Уен Нин... - не можеше да пребори шока един от култиваторите.

-Какво каза? – Дзиян Чан не можеше да повярва на ушите си.

-Уен Нин се върна! – повтори човека.

По лицето на Дзиян Чан се изписаха шок, гняв, отвращение и невярване. След дълга пауза се заяде:

-Нещото стана на пепел пред всички преди много време, как се е върнало?

-Наистина е Уен Нин – проговори ученикът – Няма начин да грешим! Правилно видях! – той посочи на страна – Той го призова!

Уей Усиен още беше в лапите на Лан УангДзи. Внезапно бяха станали център на вниманието. Дзиян Чан ги прикова с поглед.

За момент, крайчетата на устните на Дзиян Чан се свиха в гримаса. Лявата му ръка започна да гали пръстена си. Проговори тихо:

-Значи се върна?

Той пусна ръката си и се появи дълъг камшик.

Камшикът беше изключително тънък и като името си трепкаше в лилава светкавица, сякаш беше взет от буреносно небе. Той хвана единия и край.

Преди Уей Усиен да помръдне, Лан УангДзи сложи ръце на цитрата пред себе си. С едно движение създаде хиляди вълни във въздуха.

Решението му да не започва битка с него, за да не дразни кланът Лан се изпари внезапно. Нощното небе над гората започна да гърми и тряска, прекъсвана от звуците на цитрата. Останалите култиватори избягаха на безопасно място за гледане, защото бяха хем изплашени до смърт, хем възхитени. Все пак рядко се удаваше шанса да гледат двама известни култиватори в двубой, ето защото всичко се надяваха, че битката щеше да е по-опасна и нажежена. С тези мисли имаше и неизказани надежди за връзката между кланът Лан и кланът Дзиян да се разкъсат, създавайки интерес. От друга страна Уей Усиен изчака шанса си и хукна да бяга.

Тълпата се изненада. Не беше ударен от камшика, само защото Лан УангДзи го предпази. За да се опита да избяга така, явно очакваше сигурна смърт.

Всички очи се обърнаха към Дзиян Чан, виждайки че е отвъд протекцията на Лан УангДзи и решен да поеме шанса. С удар от камшика си, Зидан падна в центъра на гърба му.

Уей Усиен почти не залитна от атаката на камшика. Ако магарето не го беше блокирало, директно щеше да се удари в дървото. След удара и Лан УангДзи и Дзиян Чан спряха, гледайки възхитено.

Уей Усиен разтри гърба си и се изправи, подпирайки се на магарето си. Скри се зад него и извика ядосано:

-Колко добре! Можеш наистина да правиш всичко, когато си от мощен клан, а? Можеш дори да биеш когото си поискаш? Ц, ц, ц.

Лан УангДзи и Дзиян Чан се бяха умълчали.

-Какво има? – той беше шокиран и ядосан.

Една от способностите на „Зидиан", беше че ако удареше нечие тяло, душата му и физическото му тяло веднага щяха да се разделят. И все пак Уей Усиен все още се движеше и тичаше, след като беше ударен. Единственото обяснение беше, че не беше превзел тялото.

Разбира се, че Зидиан не може да махне душата ми, не съм превземал ничие тяло, но насила ми беше дадено!

Дзиян Чан беше зашеметен и се приготви отново да удари, когато Лан ДзинИ изведнъж изкрещя:

-Лидер Дзиян, това трябва да е достатъчно!

Беше напълно невъзможно, първият удар да е безуспешен, а вторият – не, за магическо оръжие от високо ниво като Зидиан. Ако нищо не беше излязло, значи нищо не беше превзело тялото. Всъщност вика накара Дзиян Чан да застине, защото опитваше да запази репутацията си.

Но, ако не Уей Усиен, тогава кой можеше да призове и контролира Уен Нин?

След като премисли няколко пъти, Дзиян Чан още не възприемаше факта, Той посочи Уей Усиен и му се развика:

-Кой си ти?

Един от посредниците се набута в разговора:

-Лидер Дзиян, може да не сте забелязали тези неща, затова не сте знаели. Мо СюанЮ е ъм... далечен ученик на клана Дзин... Заради това, че духовните му сили бяха ниски и не се трудеше достатъчно и също... това, че обиди някого беше изхвърлен от кланът Дзин. Също чух, че е загубил камъчетата си? По мое мнение е бил ядосан, че не може да култивира по правилния начин, затова постъпил по грешния път. Може да не е...Илин Патриархът.

-Това? Кое?-попита Дзиян Чан.

-Това като...това.

-Той е изповедник на скъсания ръкав! – изкоментира някой.

Дзиян Чан направи гримаса. Погледна внимателно и отвратено Уей Усиен. Имаше още коментари, но никой не посмя да каже нещо пред Дзиян Чан.

Въпреки, че беше известен факт, хората трябваше да признаят, че преди Илин Патриархът Уей Усиен да предаде клана ЮнменДзиян, беше известен с това, че беше красив млад мъж с добри умения в култивирането и шестте изкуства. Беше станал четвърти измежду всички млади култиватори по света и всички го описваха като жив и весел. От друга страна лидерът на клан Дзиян беше на пето място, затова нямаше много хора, говорещи за това. Уей Ин беше фриволен човек, обичащ да се замесва с красиви момичета. Никой не знаеше колко женски култиватори беше очаровал, но не беше нечувано, че беше привлечен от мъже. Дори да беше откраднал тяло, за да търси отмъщение, по вкуса на Уей Ин определено нямаше да избере лунатик скъсан ръкав, яздещ магаре, докато ядеше плодове и беше боядисал лицето си бяло като призрак.

-Не е той, както и да го погледнеш – измрънка някой – Свиреше ужасно на флейта... Определено е имитатор.

По време на обсадата на Простреляното слънце, Илин патриархът беше застанал на бойното поле и свирил на флейтата си цяла нощ, контролирайки призрачните воини, сякаш бяха жива армия. Без значение кой му се беше изпречил, беше го победил. Звукът на флейтата беше свирен от безсмъртен, напълно несравнимо със звуците изсвирени от този лунатик. Без значение колко зле беше името на Уей Усиен, все още беше засрамващо да чуе това.

Уей Усиен се почувства обиден Защо ти не пробваш да свириш на тази флейта, след десет години почивка? Ако излезе добър звук бих коленичил пред теб!

Преди момент Дзиян Чан беше убеден, че този човек беше Уей Усиен и кръвта му кипна.. Зидиан определено показваше, че не беше, а той не грешеше, затова се замисли ако не означава нищо, трябва да си намеря извинение да го разпитам. Няма как да признае без да се издаде. И без това съм правил такива неща и преди. След размисъла той направи движение и учениците се приближиха.

-А! Какво щеше да ми направиш! – скочи Уей Усиен пред Лан УангДзи с ръка на сърцето си.

Лан УангДзи го погледна ядосан на неучтивото му, шумно и дразнещо поведение.

-Втори господарю Лан, нарочно ли ме затруднявате?– попита Дзиян Чан.

Всички в култиваторския свят знаеха, че лидер Дзиян по-скоро щеше да хване грешните хора, за да се подсигури, че няма шанс това да е душата на Уей Усиен. Ако го отведеше, той определено щеше да загуби живота си.

-Лидер на клан Дзиян, ясно е – заговори Лан СъДжуи – Тялото на Мо СюанЮ не е обладано, тогава защо ще се занимавате с толкова незначителен човек?

-Тогава защо втори млад господар Лан би направил всичко по силите си за толкова незначителен човек като него? – отвърна Дзиян Чан студено.

Уей Усиен потисна смеха си и заговори:

-Лидер на клан Дзиян, а? Извинявам се, че ви задържах.

Веждите на Дзиян Чан мръднаха. Инстинктът му казваше, че този човек определено нямаше да го ласкае.

-Благодаря, че сте толкова ентусиазиран – заговори Уей Усиен, - Въпреки, че мислите ви са малко несвързани. Дори да съм привлечен от мъже, не харесвам всеки вид мъже, още по-малко някой, който е дразнещ. Не съм заинтересован от такива като теб.

Уей Усиен нарочно се опитваше да го подразни. Дзиян Чан винаги мразеше да губи, без значение колко безсмислено беше състезанието. Ако някой кажеше, че не е добър колкото някой друг, щеше да се ядоса и да не мисли за нищо, освен това да победи. Както се очакваше лицето на Дзиян Чан потъмня:

-О, нима? Нека попитам към какъв тип си заинтересован?

-Кой тип? – отвърна Уей Усиен – Е, аз съм много привлечен към хора като ХанГуан-Джун.

Лан УангДзи не одобряваше такова фриволно и глупаво шегуване. Ако се чувстваше отвратен щеше да пази дистанция от него. Да отврати двама човека едновременно, беше като да убие два заека с един удар.

Но Лан УангДзи се обърна към него.

-Помни думите си – лицето му беше безизразно.

-Хм? – Уей Усиен.

Лан УангДзи се обърна, говорейки спокойно:

-Ще взема този обратно в кланът Лан.

-Хм? – попита отново Уей Усиен.

Бележки наавтора:

Скъсания ръкав: Означава хомосексуалност (мъжка). Идва от история където император се събудил и любовникът му спял на ръкава му, затова скъсал ръкава си, за да не го събуди.