Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 25 - Злоба - 3

Въпреки, че отстъпи назад, глезенът му се изви и почти не падна на земята. Изражението на Лан УангДзи се промени и той се приближи бързо, хващайки го за китката, както предния път в планина Дафан. След като Уей Усиен се уравновеси, Лан УангДзи коленичи, за да прегледа крака му.

-Н-н-не, Хангуан-джун, няма нужда да го правиш - Уей Усиен се шокира.

Лан УангДзи леко вдигна главата си и чифт светли очи се впиха в него, след това погледна надолу и продължи да навива панталона. Хванат от него, Уей Усиен нямаше какво да направи, освен да гледа небето. Целият му крак беше покрит с черна синина на белега на проклятието.

След като го гледа известно време Лан УангДзи заговори жлъчно:

-Нямаше ме само няколко часа...

-Няколко часа са дълго време - сви рамене Уей Усиен. - Всичко може да се случи. Ето, ето. Изправи се - той издърпа Лан УангДзи. - Само обикновен белег на проклятие е. Можем просто да го убием, когато дойде за мен. Хангуан-дзунвсе още трябва да ми помогнеш. Ако не ми, няма да се справя. Хвана ли човека? Той ли е? Къде е сега?

Лан УангДзи отмести поглед в посока един от магазините на улицата.

-Нека се оправим със замъка първо - продължи Уей Усиен и тръгна към магазина. Не беше забелязал, но крака му се беше схванал, сигурно заради Зидиян. Хубаво, че Дзиян Чан контролираше силата, за да не го убие.

-Уей Ин - застана Лан УангДзи зад него.

Уей Усиен се спря. Секунда след това се направи, че не е чул името и отговори:

-Какво?

-Това се е преместило от тялото на Дзин Лин нали? - беше по-скоро констатация, а не въпрос.

Уей Усиен не каза нищо.

-Срещнал си Дзиян УанИн - каза отново Лан УангДзи.

Не беше трудно да се сети от белега, който Зидиян беше оставил върху белега на проклятието.

-Докато и двамата сме живи на този свят, ще се срещаме рано или късно - обърна се Уей Усиен.

-Не си тръгвай...

-Ако не си тръгна, как ще напусна? Ще ме носиш на гръб или какво?

Лан УангДзи го погледна тихо. Усмивката на Уей Усиен замръзна на лицето му, когато мисълта му премина през ума.

Ако беше предишния Лан УангДзи, определено щеше да е шокиран и безмълвен от тези думи и или щеше да си тръгне с каменно изражение или да го игнорира напълно. Но беше трудно да прецени как сега Лан Джан щеше да реагира. Както беше очаквал, чувайки думите му, Лан УангДзи отиде при него, сякаш наистина шеще да се наведе, коленичи и да носи Уей Усиен на гръб, въпреки статута си.

-Спри, спри - шок се изписа по лицето на Уей Усиен - Не бях сериозен. Малко е изтръпнал от удара на Зидиян, но не е счупен. Ще изглежда зле, ако голям мъж е на гърба на друг.

-Ще изглежда ли зле? - попита Лан УангДзи.

-Ще изглежда ли добре? - отвърна Уей Усиен.

След миг на тишина Лан УангДзи отговори:

-Но ти също си ме носил на гърба си преди.

-Наистина ли съм? Защо не помня?

-Никога не помниш такива неща - отговори Лан УангДзи безразлично.

-Всички казват, че имам лоша памет. Както и да е, няма да ти позволя да ме носиш на гръб.

-Сигурен ли си?

-Сигурен съм.

Двамата за момент потънаха в тишината. Изведнъж една от ръцете на Лан УангДзи се обви около гърба му и Лан УангДзи се наведе леко, като другата го хвана за коленете. Уей Усиен беше по-нисък и по-слаб от него. Следователно лесно го вдигна, прегръщайки тялото му в ръцете си. Уей Усиен не беше очаквал отговорът му да поеме в тази посока. И в двата му живота, това беше първият път в който се отнасяха така с него.

-Лан Джан!!! - беше ужасен.

Носейки го, Лан УангДзи ходеше и му отговори спокойно:

-Каза, че не искаш да те нося на гръб.

-Не съм казвал и че искам да ме носиш така.

За щастие беше късно през нощта. Дори нямаше хора по улицата, затова не беше толкова срамно. Уей Усиен и без това не беше срамлив. Носен по този начин, той бързо се успокои. Усмихна се и се заигра с дрехите на Лан УангДзи.

-Искаш ли да видиш, кой е по-издръжлив?

Студен аромат на сандалово дърво го обгърна. Без да му обръща внимание, Лан УангДзи продължи да върви и не реагира, запазвайки сериозното си изражение. Виждайки, че нищо не му действа, Уей Усиен се замисли и продължи да си играе с дрехите на Лан УангДзи. Изглежда, че отмъщението на Лан Джан беше силно. "Ще ме накара да си платя за всеки път в миналото в който го тормозех и няма да е забавно. Какъв напредък. Не само, че Култиваторското му ниво се е подобрило, но и лицето му също."

-Лан Джан, знаеше че съм аз още от планина Дафан, нали? - попита Уей Усиен.

-Да.

-Как позна? - зачуди се Уей Усиен.

-Искаш да знаеш? - погледна към него Лан УангДзи.

-Да - заяви Уей Усиен.

-Ти сам ми каза.

-Аз? Заради Дзин Лин ли? Защото призовах Уен Нин? Нито едното нали?

Изглежда очите му се замъглиха. След момент това премина и отново бяха като спокойно езеро.

-Мисли - каза му сериозно той.

-Попитах те, защото не мога да измисля причина.

Този път без значение как питаше, Лан УангДзи отказа да отговори. С Уей Усиен в ръцете си, той се спря в таверната. Освен кръчмаря, който се задави с вода, никой друг не се изненада. Когато пристигнаха на вратата, Уей Усиен каза:

-Добре. Тук сме. Време е да ме пуснеш. Нямаш трета ръка, за да отвориш вратата...

Преди да е довършил, Лан УангДзи направи нещо наистина невъзпитано. Възможно бе за първи път в живота си. Носейки Уей Усиен той отвори вратата с ритник.

Двете врати се отвориха и човекът, който седеше нервно вътре изскимтя:

-Хангуан-джун, аз не знам, аз не знам, аз... - след като осъзна позицията на влезлите, той погледна безмълвно, и едва успя да довърши изречението си. -... Аз наистина не знам.

Наистина беше клатещия глава. Правейки се, че не е видял нищо, Лан УангДзи сложи Уей Усиен на бамбукова постелка. Ни Хуайсан изглеждаше, сякаш не може да гледа повече и отвори ветрилото си, закривайки лицето си с него. Уей Усиен го обиколи и огледа. След толкова години, бившият му съученик не се беше променил много. Изглеждаше по същия начин. Въпреки, че беше роден с елегантно, красиво лице, изражението го караше да изглежда сякаш някой може да прави каквото си поиска с него. Силните му дрехи, показаха че има вкус, което означаваше, че се беше постарал. Сравнен с лидер на клан, той по-скоро приличаше на богат търговец. Въпреки, че носеше императорска роба, не приличаше на принц, ако не носеше меч, даже нямаше да прилича на култиватор. Отричаше без значение какво, затова Лан УангДзи постави парчето плат, което кучето беше откъснало. Ни Хуайсан пипна разкъсания си ръкав и отвърна:

-Минавах от там. Наистина не знам нищо.

-Щом не знаеш, аз ще говоря - каза Уей Усиен. - А ти ще ме слушаш и ще осъзнаеш някои неща.

Ни Хуайсан отвори и затвори уста няколко пъти, неспособен да отговори.

-В хребет Синлу - продължи Уей Усиен - Има слухове за човекояден замък, но няма реални жертви, което подсказваше, че са само слухове. Слуховете могат да накарат нормалните хора да избягват хребет Синлу. Следователно трябва да има линия за защита - първата, всъщност. Ако има първа трябва да има втора. Втората линия за защита са ходещите трупове на хребет Синлу. Дори някой, който не е изплашен от слуховете за човекоядния замък, може нарочно или без да иска да влезе в хребета, при което живите мъртъвци да избягат със сигурност. Както и да е, ходещите трупове са малко на брой и слаби като сила, затова не причиняват вреда. Третата защитна линия е масива с лабиринта пред замъка. Първите две са за нормални хора, третата за култиватори. Само действа с посредствени култиватори. Ако култиватор със спиритиално куче и сила влезе или някой силен като Хангуан-джун, защитната линия ще е свалена. Трите защитни линии съществуват, за да скрият замъка от хората. Тези които са построили замъка са ясни. В зоната на клана Ни е. Освен клана Ни, никой не може лесно да премине трите препятствия. А и ти се оказа близо до замъка и остави доказателства. Какъв точно е смисъла на човекоядния замък? Откъде дойдоха труповете в стените? Били ли са изядени? Лидер Ни, ако не ни обясните, опасявам се, че след каро тайната ви е разкрита, всички кланове ще дойдат да ви разпитват. Когато дойде времето, дори вие ще трябва да обяснявате неща и няма кой да ви слуша и повярва.

-Изобщо не е човекояден замък - отговори отчаяно Ни Хуайсан - То е... То е... Просто гробницата на предците ми!

-Гробницата на предците ти? - попит Уей Усиен - Кой погребва мечове, вместо трупове?

-Хангуан-джун, - отговори тъжно Ни Хуайсан - преди да обясня, може ли да ми обещаеш нещо? Тъй като клановете ни се познават от много време и братята ни са били заклети, без значение какво ще кажа сега, ти...и този до теб, не трябва да казвате на никого. Ако тайната бъде разкрита в бъдеще, ще съм благодарен, ако можете като свидетели да кажете няколко хубави неща. Винаги си бил верен на думите си. Ако обещаеш, ще ти повярвам.

-Както пожелаеш.

-Каза, че не е човекояден замък все пак - попита Уей Усиен - Тогава, означава ли, че не е изцяло никого?

Ни Хуайсан стисна зъби и отговори послушно:

-Е...

-Уау.

-Но е било само веднъж! - веднага добави Ни Хуайсан. - И не нашият клан е бил виновен и е било преди години! Слуховете за човекоядния замък започнаха тогава. Аз... Аз само повях на огъня, за да разпаля слуховете.

Бележки на преводача:
Уей Ин: рожденото име на Уей Усиен.