Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 36 - Треви - 4

Дзин Лин и групата усещаха как сърцата им ще изскочат от гърдите им, страхувайки се, че нещо ще се случи на Уей Усиен, докато той разглеждаше навън и че ще падне с ръце покриващи очите му. Момчетата възкликнаха, сърцата им пропуснаха удар. Дори косите им настръхнаха:

-Какво се случи?!

-Шшт. Не говорете - каза възможно най-тихо Уей Усиен. - Гледам го.

Дзин Лин понижи гласа си, дори повече от този на Уей Усиен:

-Какво виждаш? Какво е нещото пред вратата?

-Хмммм... - Уей Усиен нито премести погледа си, нито отговори директно - Да... Това е невероятно. Наистина невероятно.

Изражението му можеше да бъде видяно отстрани, изписаното задоволство, както и похвалите и възклицанията звучаха, сякаш идваха от дъното на сърцето си. Любопитството на учениците веднага взе превес над нервността.

-Сеньор Мо - не се сдържа да попита Лан СъДжуи - какво е невероятно?

-Уау! Толкова красиво. Тихо момчета. Не го плашете. Не съм приключил да го гледам.

-Мърдай! - нареди Дзин Лин - Искам да видя.

-Аз също!

-Сигурни ли сте? - попита Уей Усиен.

-Да!

Уей Усиен се отдръпна встрани, по начин, който говореше, че не желае да си тръгне. Дзин Лин беше първият, който се приближи. Погледна през тънкия процеп на дъските. Беше нощ. Студената атмосфера, дори мъглата в град И сякаш се беше разсеяла, едвам позволявайки улицата да бъде видяна на няколко метра. Дзин Лин зяпа известно време, но не можа да види нищо "невероятно" или "красиво". Беше някак разочарован, мислейки си "Не съм го уплашил с гласа си, нали?"

Тъкмо, когато мислеше да се откаже, малка фигура мина пред цепнатината.

Заради изненадата, която го хвана неподготвен, косата на Дзин Лин настръхна. Едва не извика, но някак се сдържа да остане тих и запази положението си. След като тръпките минаха, той се обърна към Уей Усиен, против желанието си. Уей Усиен, причината за това, се облегна на прозореца до вратата. Едното ъгълче на устата му се вдигна, както и веждата му и се усмихна хитруващо на Дзин Лин.

-Не е ли красиво?

Дзин Лин му хвърли злобен поглед. Знаеше, че им се подиграва нарочно.