Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 13 - Изисканост - 3

По-късно Уей Усиен се чудеше, защо връзката му с Лан УангДзи не беше добра. Стигайки до корена, всичко започна когато беше на петнадесет и беше дошъл в ГусуЛан клана с Дзиян Чан да учи три месеца.

Имаше витруозен и престижен владетел в ГусуЛан клана – Лан ЦиЖен. Всички в света на култиваторите приеха три характеристики, които го описваха: педантичен, инат и стриктен учител, обучаващ невероятни ученици. Въпреки, че първите две караха хората да стоят на страна от него, като някои дори тайно го ненавиждаха, последното караше всички да изпратят децата си да учат при него. Беше обучил чудесни ученици в клана Лан. Докато учеха няколко години при него, без значение колко патетично безполезни бяха, когато влезеха, поне бяха сравнително добри, когато излезеха, особено по отношение на външен вид и етикет. Имаше доста родители, прибиращи с радостни сълзи синовете си.

-Не ви ли изглеждам достатъчно свестно? – беше попитал Уей Усиен по този въпрос.

-Определено ще засрамиш цялата му кариера – отвърна Дзиян Чан.

През тази година освен, че имаше от клана ЮнменДзиян, имаше и млади господари от много други кланове, изпратени от родителите си, които бяха чули репутацията. Всички млади господари бяха около петнадесет или шестнадесет годишни. Всички младежи се бяха виждали преди. Въпреки, че беше известно, че името на Уей Усиен не беше Дзиян, той беше водещия ученик на сектата УнменДзиян – син на приятел на Дзиян ФенМйен, който беше починал. Реално лидерът на клана го беше приел за свое дете. Заедно с това как младежите не бяха толкова заинтересовани от статута, както възрастните, скоро бяха станали приятели. След няколко приказки, всички бяха започнали да се наричат братя.

-Лотус Кей на клан Дзиян е по забавен от тук, нали? – попита някой.

-Забавен или скучен – засмя се Уей Усиен, - зависи от това как си го направиш. Определено имаше по-малко правила от тук и нямаше нужда да се будиш толкова рано.

Клана Лан от Гусу ставаше в пет часа сутринта и си лягаше в девет вечерта, непозволявайки закъснения.

-Какво правиш през деня? - попита някой друг.

-Той? – попита Дзиян Чан – Буди се в девет сутринта и заспива в един през нощта. Когато се събуди нито практикува меча нито медитира, а отива да плава, да плува, да бере лотус и да лови фазани.

-Без значение колко фазани хвана – отвърна Уей Усиен – винаги съм номер едно.

-Догодина, ще отида да се обучавам в ЮнменДзиян! Никой не може да ме спре! – рече един младеж.

-Никой няма да те спре. Брат ти просто ще ти счупи краката.

Младежът стана унил. Беше втория млад господар на КингНи клана – Ни ХуайСан. Брат му Ни МингДжу, беше доста страховит, когато заповядваше и беше известен в култиваторския свят. Въпреки, че не бяха от една и съща майка, връзката им беше силна. Ни МингДжу беше учил с удоволствие брат си. Ето защо, въпреки че Ни ХуайСан уважаваше по-големият си брат, беше и уплашен от него.

-Да сме честни, в Гусу също е забавно – заговори Уей Усиен.

-Уей-сион – заговори Ни ХуайСан – чуй моят съвет. Облачни мъглявини няма нищо общо с Кей Лотус. Запомни, че в Гусу има един човек, който не трябва да провокираш.

-Кой?- попита Уей Усиен – Лан ЦиЖен?

-Не, не това старче – отговори Ни Хуайсан – Трябва да те е страх от най-добрия му ученик Лан Джан.

-Лан Джан, като от двата жада на Лан? – проговори Уей Усиен – Лан УангДзи?

Титлата с респекта на Двата Жада на Лан беше дадена на двата сина на лидера на ГусуЛан – Лан Хуан и Лан Джан. След като станаха на четиринадесет, бяха одобрени за старши в сектата, като пример за учениците и всички знаеха имената им.

-Колко други Лан Джан познаваш? – попита Ни ХуайСан – Да точно той. Ох той е на нашата възраст, но въобще няма такава енергия. Скучен и стриктен е, даже по-зле от чичо си.

-Той ли е хубавецът? – попита Уей Усиен.

-Има ли някой, който да е грозен в клана Лан? – изсумтя Дзиян Чан – Ако намериш някой ми го покажи.

-Много красив – замисли се Уей Усиен и посочи главата си – Бяло от глава до пети и носи лента на главата си и сребърен меч на гърба си. Изглеждаше много красив със студеното си изражение, но сякаш скърбеше.

-Това е той – заяви Ни Хуайсан и направи пауза – Но медитира самостоятелно последните няколко дни. Дойде вчера, как успя да го видиш?

-Снощи.

-Сно...Снощи? – Дзиян Чан беше потресен – Има вечерен час тук, къде го видя? Аз защо не знам за това?

-Там – Уей Усиен посочи върха на много висока стена.

Другите загубиха дар слово, Дзиян Чан скръцна със зъби:

-Току що дойдохме, а ти вече си навлече беля! Какъв ти е проблема?

-Нищо особено – отвърна ухилен Уей Усиен – Когато дойдохме, подминахме магазин за ликьор, който се казваше „Императорска усмивка" нали? Снощи се въртях и не можах да се сдържам, та отидох в града и взех две кани, така или иначе нямаме възможност да пием това в Юнмен.

-Тогава къде е ликьора? – попита Дзиян Чан.

- Е, когато прескачах стената, преди дори да вкарам единия си крак, ме хвана.

-Уей-сон, попаднал си на злато – един от младежите коментира – Сигурно е излязъл в нощен патрул и те е хванал в крачка.

-Тези които се връщат вечер, не ги пускат преди седем сутринта – заключи Дзиян Чан – Теб как те пуснаха?

-Не ме пусна – вдигна рамене Уей Усиен – Искаше да върна крака си обратно овън. Питате се – как го направи? И тогава той се качи лек като перце и ме попита, какво имам в ръцете си.

-Каквп каза?- Дзиян Чан усещаше как главата му започва да пулсира.

-Императорска усмивка! Ако си поделим каната, ще се направиш ли, че не си ме виждал?

-Алкохолът е забранен тук. Това е лошо провинение – въздъхна Дзиян Чан.

-Той ми каза същото – заяви Уей Усиен – Аз попитах „Тогава, защо не ми кажеш, точно какво не е забранено в клана ти?" Изглеждаше леко ядосан и искаше да погледна Стената на Правилата пред планината. Честно има над три хиляди правила и всичко е написано скриптирано. Кой би ги прочел? Ти ли прочете? Както и да е аз не ги. Кое му е дразнещото на това?

-Правилно – всички се съгласиха и започнаха да се оплакват от странните остарели правила в Облачни вдлъбнатини – Чии правила са трихиляди на брой и дори не се повтарят? Неща като „да убиваш животни е забранено", „бой без разрешение е забранен", „тичането е забранено" са добре, но „да си подсвиркваш без причина е забранено", „да седиш неправилно е забранено", „да изядеш повече от три порции е забранено"

-Какво? - Уей Усиен изведнъж добави – Какво? Да се биеш без разрешение също е забранено?

-Да. – потвърди Дзиян Чан – Не ми казвай, че си се бил с него.

-Бихме се. И счупих кана Императорска усмивка.

Всички издадоха звук на съжаление. За всеки случай, ситуацията нямаше как да стане по-зле карайки Дзиян Чан да се ядоса:

-Не каза ли, че си донесъл две кани? Къде е другата?

-Изпих я.

-Къде я изпи? – Дзиян Чан.

-Пред него. Казах „Добре, ако алкохолът е забранен в Облачни вдлъбнатини, няма да влизам. Ще я изпия тук на стената. Това не се брои за нарушаване на правилата, нали?" Тогава изпих всичко на един дъх, пред него.

-И тогава?

-Тогава се сбихме.

-Уей-сион – изсмя се Ни ХуайСан – толкова си самодоволен.

-Уменията на Лан Джан бяха много добри- вдигна вежди Уей Усиен.

-Ще умреш Уей-сион! Лан Джан никога не е имал такава загуба. Сигурно е след теб. Трябва да си внимателен. Въпреки, че Лан Джан не идва на часове с нас, той е отговорен за наказанията в клана Лан.

Уей Усиен въобще не беше уплашен и махна с ръка:

-От какво да ме е страх? Не казваха ли, че е протеже от малък? Ако е толкова умен от ранна възраст, значи вече е научил всичко, което чичо му е казал и медитира през цялото време. Как би имал време да тръгне след мен? Аз...

Преди да завърши мисълта си, групата заобиколи стената и погледна през прозореца. Момче в бели дрехи седеше в изправена позиция в стаята, а косата му прибрана и носеше лента за глава, излъчвайки аура на лед и скреж. Погледна ги/ю.

Изведнъж всички усти млъкнаха. Тихичко влязоха в стаята и седнаха на местата си, като тихичко избягваха да седнат покрай Лан УангДзи.

-След теб е – прошепна Дзиян Чан на Уей Усиен – Пожелавам ти късмет.

Когато Уей Усиен обърна поглед, можеше да види само профила на Лан УангДзи. Миглите му бяха дълги, деликатни и елегантни. Стойката му изправена и главата вдигната. Докато обмисляше как да го заговори Лан ЦиЖен влезе в стаята.

Лан ЦиЖен беше висок и слаб, стоящ с изправен гръб. Въпреки, че имаше дълга черна козя брадичка, определено не беше стар. По традиция клана ГусуЛан имаше красиви мъже във всяко поколение, той определено не изглеждаше зле. За жалост с педантичната си осанка, нямаше да е грешно да го нарекат старец. Той влезе със свитъй в ръка. Дългия свитък хартия се спусна по земята, когато се разтвори и започна да говори за правилата на Лан. Лицата на всички в стаята потъмняха. Уей Усиен беше отегчен и погледа му обикаляше стаята. Попадна на лицето на Лан УангДзи. Беше шокиран да види, че концентрацията и сериозността не бяха нищо повече от фасада.

-Как може толкова внимателно да слуша нещо толкова скучно?

Лан ЦиЖен удари свитъка в земята и се усмихна горчиво:

-Само повтарям правилата които никой не чете, въпреки че са издълбани в каменната стена. Никой няма да може да ги нарушава отново. Дори да го направя, пак ще има хора които не внимават. Много добре ще говоря за друго. – въпреки, че думите му бяха за всички в стаята, Уей Усиен осъзна, че предупреждението беше отправено към него. Както очакваше, Лан ЦиЖен заговори – Уей Ин.

-Тук – отговори Уей Усиен.

-Нека те попитам. Яо, демони, духове и чудовища едно и също ли са?

-Не – усмихна се Уей Усиен.

-Защо не? Каква им е разликата?

-Яо стават от живи, не-човешки същества, демоните стават от живи хора, духовете стават от мъртви хора, чудовищата стават от мъртви, не-човешки същества.

-„Яо" и „чудовища" често биват бъркани. Дай пример който ги разделя.

-Лесно – Уей Усиен посочи дървото отвън – Например, живо дърво е покрито с енергия от книгите, култивирани върху мислещо същество и започва да прави пакости, това ще е яо. Ако взема брадва и отсека дървото, ще остане само мъртъв пън и ако се култивира в същество, ще е чудовище.

-Каква е професията на създателя на клана Ни?

-Месар.

-Гербът на кланът Дзин е бял божур. Какъв вид божур е?

-„Искри сред сняг".

-Кой е първия култиватор на света, който се фокусира върху клана си а не върху сектата?

-Създателя на клана ЦишанУен, Уен Мао.

Точните му отговори накараха сърцата на всички да прескочат удар. Въпреки, че се чувстваха късметлии, се надяваха да не се затрудни на никой въпрос, така че Лан ЦиЖен да не накара някой друг да отговори.

-Като ученик на клана ЮнменДзиян – заговори Лан ЦиЖен, трябва да си запознат с тези и да ги знаеш от отдавна, затова няма с какво да се гордееш. Нека те попитам отново – ако екзекутор, който има родители, жена и дете, но преди да умре е убил повече от сто човека. Изведнъж умира и за да го накажат за действията му е оставен на улицата седем дни. С потиснатата енергия е започнал да напада и убива. Какво трябва да се стори?

Този път Уей Усиен не отговори веднага. Другите си помислиха, че е объркан, а Лан ЦиЖен им се скара:

-Какво гледате. Вие също помислете. Не отваряйте книгите си!

Учениците махнаха ръце от книгите, които обмисляха да отворят. Те също бяха объркани – ако беше умрял навън и оставен на улицата седем дни, определено щеше да е дух или ходещ труп, следователно въпроса беше труден за решение. Всички се надяваха старият Лан да не ги избере да отговорят. След няколко момента, виждайки че Уей Усиен не отговаря, той заговори отново:

-УангДзи, можеш да му кажеш какво да се направи.