Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 18 - Изисканост - 8

Уей Усиен купи няколко устройства от град Сай и ги занесе в Облачни вдлъбнатини. След каро пристигна всичко беше разделено между учениците. Лан ЦиЖен беше отишъл в Кинге и нямаше часове няколко дни, затова всички момчета си играеха и цареше хаос, спейки в стаята на Уей Усиен и Дзиян Чан. През нощта ядяха, пиеха, боричкаха се, залагаха и разглеждаха книги с картини. През една нощ Уей Усиен загуби на игра на зарове и се промъкна да купи Императорска усмивка. Този път всички можеха да опитат. Преди да е пукнала зората, обаче някой отвори вратата на стаята и видя разпръснатите по пода ученици, преплетени, спейки на групички, сякаш бяха трупове. Шумът от отварянето на вратата стресна няколко. Видяха каменното изражение на Лан УангДзи сънено и веднагически се събудиха. Ни Хуайсан яростно избута Уей Усиен, който се озова в позиция, където краката му попаднаха върху главата.

-Уей-сион! Уей-сион!

След като беше бутнат няколко пъти Уей Усиен проговори сънено:

-Кой? Някой друг да е навит? Дзиян Чан? Ще се бием - сякаш пък ме е страх от теб!

Дзиян Чан беше препил предната нощ и главата още го болвше, докато лежеше на земята със затворени очи. Грабна нещо и го захвърли по посоката от където беше дошъл гласът на Уей Усиен.

-Млъквай!

Предметът падна на гърдите на Уей Усиен и страниците се разтвориха. Ни Хуайсан зърна, че предмета с който Дзиян Чан беше замериш Уей Усиен, беше една от редките илюстрирани порнографски книги. Вдигна поглед и видя студения поглед на Лан УангДзи, като почти не умря на място. Уей Усиен измрънка нещо и гушна книгата, като заспа отново. Лан УангДзи влезе в стаята. Сграбчи яката на Уей Усиен с една ръка и го вдигна, извличайки го от стаята. След кратко объркване, Уей Усиен най-после се осъзна и разбра ситуацията.

-Лан Джан, какво правиш? - обърна се той.

Лан УангДзи не каза нищо и продължи да го влачи, докато останалите на пода се осъзнава ха един след друг. Виждайки, че Уей Усиен е хванат от Лан УангДзи отново, той побърза навън, питайки:

-Какво става? Какво правиш?

-Наказание - обърна се към него Лан УангДзи.

Дзиян Чан реагираше бавно, заради алкохола, затова чак сега се осъзна. Разбирайки, че бяха нарушили безброй правила предната нощ, веднага застина.

Лан УангДзи за влече Уей Усиен пред залата на предшествениците. Имаше осем по-възрастни ученика от клана Лан, които вече бяха там. Четирима от тях носеха пръчки за дисциплиниране направени от сандалово дърво. Бяха дълги и имаха думи резбовани върху тях. Двама от мъжете задържаха Уей Усиен на място. Уей Усиен коленичи наполовина на пода, като нямаше място да мърда.

-Лан Джан, ще ме накажеш ли?

Лан УангДзи го гледаше студено, запазвайки тишина.

-Не приемам това - каза Уей Усиен.

Момчетата, които се бяха събудили изтичаха там, но не можеха да влязат. Почесаха се по главите, уплашени до смърт, като видяха пръчката за дисциплиниране. Лан УангДзи вдигна белите си дрехи и коленичи до Уей Усиен. Виждайки това, Уей Усиен пребледня от страх. Опита се да се изправи, но Лан УангДзи изкомандва:

-Удряй!

Уей Усиен беше зашеметен.

-Чакай, чакай, приемам, приемам Лан Джан. Сгреших - заговори бързичко той - А!

Дланите и краката и на двама им получиха около сто удара от пръчката. Лан УангДзи нямаше нужда някой да го задържа. Гърбът му беше изправен и коленичеше в правилна позиция през цялото време. От друга страна Уей Усиен зави от болка, карайки учениците да се сковат от представата за болката. След като боят приключи, Лан УангДзи се изправи и излезе, поздравявайки учениците, като не показваше, че е бил наранен. Уей Усиен беше пълната противоположност. Дзиян Чан го носеше на гърба си през целия ден, докато Уей Усиен мрънкаше.

-Уей-сион, какво се е случило? - питаха ги учениците. - Разбираемо е Лан Джан да те накаже, но защо и себе си?

-Не беше предвидено! Дълга история! - въздъхна Уей Усиен, като се опря на гърба на Дзиян Чан.

-Спри с глупостите! - смъмри го Дзиян Чан - Какво си направил?

-Нищо не съм направил! - отговори Уей Усиен - Снощи не загубих ли игра на зарове? И не отидох ли да купя Императорска усмивка?

-Не ми казвай, че пак си го срещнал - Дзиян Чан.

-Точно така. - Уей Усиен - Кой да знае, явно нямам късмет - когато носех каните с Императорска усмивка и дойдох тук, той се спря пред мен отново. Съмнявам се наистина да ме следи всеки ден.

-Не всеки има толкова време - отговори Дзиян Чан - Какво стана след това?

-Тогава му казах здравей, казах "Лан Джан! Какво съвпадение - пак си ти!". Разбира се той ме игнорира отново. Сграбчи ме. Попитах го "Хей, какъв е смисъла на това?" той каза, че ако гост ученикът наруши вечерния час толкова пъти, трябва да отиде да го накажат. Аз казах "Само двамата сме тук. Ако не ме изкажеш, аз също няма да кажа и никой няма да разбере дали съм или не съм нарушил вечерния час, нали? Обещавам, че няма да има следващ път. Вече сме си познати, затова защо не ми направиш малка услуга?

Всички изглеждаха, сякаш не можеха да слушат повече.

-Накрая, каза че не сме си познати, хвана меча си и тръгна срещу мен - продължи Уей Усиен. - Не го интересуваше приятелството ни, затова оставих Императорската усмивка. Атаките му бяха бързи и ме гонеше толкова близо, че не можех да му избягам! Накрая толкова се ядоса от това да ме гони. Попитах го "Наистина ли няма да ме пуснеш?"

-Той все пак каза "Приеми наказанието си".

Момчетата бяха заинтригувани от историята, докато Уей Усиен продължи. Забрави факта, че беше на гърба на Дзиян Чан и плесна рамото му.

- Казах "Добре!" тогава спрях да отбягвам и му се хвърлих на врата, като изскочихме извън стената. Панднахме навън заедно! Беше толкова лпшо падане, че видях звезди посред бял ден.

-Той не избяга? - не можеше да повярва Ни Хуайсан.

-О, опита се - отговори Уей Усиен. - Но го обвих с ръце и крака и не можеше да избяга, дори и да искаше, дори не можеше да стане от тялото ми. Беше твърд като дъска. Казах му "Как мислиш Лан Джан? Сега и ти си извън Облачни вдлъбнатини. Нарушихме вечерния час, не може да си строг с другите, а със себе си не. Ако ме накажеш, трябва да накажеш и себе си. Не е ли честно така?" След като се изправи изглеждаше в лошо настроение. Седнах и му казах да не се притеснява и че няма да кажа  на никого и само двамата ще знаем". След това той си тръгна без да казва нищо. Кой да знае, че ще направи нещо такова днес... Дзиян Чан, върви по-бавно, ще падна.

Дзиян Чан искаше не само да го пусне, но и да направи няколко дупки в земята с лицето му.

-Да те нося не ти е по стандартите ли?

-Първо на първо, даже не съм те карал да ме носиш.

-Ако не те нося, сигурно ще лежиш на пода на залата на Предците цял ден. - вбеси се Дзиян Чан. - Лан УангДзи получи петдесет удара повече от теб и пак можеше да ходи. И имаш смелостта да се преструваш, че не можеш. Няма да те нося повече. Слизай!

-Не, ранен съм - за оплаква се Уей Усиен.

Групичката се пошегува, ходейки по пътя от бял камък. Сблъскаха се с човек в бели дрехи, който носеше книга, докато минаваше.

-Какво става тук? - спря се Лан Сичен и се усмихна в почуда.

Дзиян Чан се почувства неудобно, не знаейки как да отговори.

-Сичен-ге, Уей-сион беше наказан с повече от сто удара с тояга - отговори Ни Хуайсан преди него. - Има ли някакъв лек?

Човекът отговорен за наказанията в Облачни вдлъбнатини беше Лан УангДзи. С стенанията от болка на Уей Усиен, групата покрай него разбра, че положението е сериозно.

-УангДзи ли го направи? - приближи се към тях Лан Сичен. - Младият господар Уей може ли да ходи още? Какво стана?

Разбира се, Дзиян Чан нр искаше да признае, че вината е на Уей Усиен. Замидляйки се, те го бяха накарали да купи ликьор. Всеки от тях трябваше да бъде наказан.

-Всичко е наред - заговори учтиво той - Нищо сериозно. Уей Усиен, защо още си там?

-Не мога да ходя - каза Уей Усиен и вдигна ръцете си, които бяха червени и подути. - Зъу-джун, малкият ти брат е толкова лош.

-Да, наказанието е доста сурово - Лан Сичен прегледа ръцете му. - Подуванията няма да минат още три-четири дена.

-Какво? - възкликна Дзиян Чан, който не знаеше, че боят е толкова силен. - Три-четири дни? Краката и гърбът му също бяха удряни. Как Лан УангДзи може да направи това?! - имаше възражение в последните му думи и го осъзна, чак след като Уей Усиен го удари тайно. Лан Сичен не възрази.

-Без значение, не е толкова лошо, за да трябва лечение - усмихна се Лан Сичен. - Млади господарю Уей, мога да ви покажа начин да излекувате раните за няколко часа.

Беше вечер при студения извор в Облачни вдлъбнатини. Очите на Лан УангДзи бяха затворени и релаксираше в ледено-студената вода.

-Лан Джан - прозвънтя глас до него.

Очите на Лан УангДзи се отвориха. Със сигурност Уей Усиен лежеше по корем върху сините камъни до студения извор, повдигайки глава и усмихвайки му се.

-Как дойде? - стресна се Лан УангДзи.

Уей Усиен се изправи бавно и свали колана си:

-Зъу-джун ми каза да дойда.

-Какво правиш? - попита Лан УангДзи.

Уей Усиен изтрита ботушите си, докато остави купчинката с дрехи на земята.

-Вече се съблякох, защо мислиш, че съм дошъл? Чух, че кланът ви има студен извор, лекуващ рани, освен че помага с култивирането. Брат ти ми каза да дойда и да се къпя с теб. Не е много мило от твоя страна да дойдеш да се лекуваш сам. Оох! Наистина е студено. Брр...

Той влезе във водата, движейки се, заради студа. Лан УангДзи бързо се дръпна на няколко метра от Уей Усиен.

-Дойдох заради култиваторството, не за да се лекувам... Не мърдай толкова!

-Но е толкова студено, толкова студено - оплака се Уей Усиен.

Този път не искаше да си забърква неприятности. Вярно беше, че повечето хора не можеха да свикнат със студения извор на клана ГусуЛан, за толкова кратко време. Сякаш тялото и кръвта можеха да замръзнат, ако не се движеше. Можеше само да подскача наоколо, за да затопли тялото си. Лан УангДзи медитираше на спокойствие, но когато Уей Усиен подскачаше около него, го опръска в лицето. Няколко капки се спуснаха по дългите му мигли и мастилено-черната коса.

-Не мърдай! - не можеше да се стърпи.

Когато го каза, протегна ръка и хвана рамото на Уей Усиен. Уей Усиен веднага усети топлината откъдето телата им се свързаха. Чувствайки се по-добре, той се приближи до него.

-Какво? - не разбра Лан УангДзи.

-Нищо - отговори невинно Уей Усиен. - Изглежда, че твоята част е по-топла.

Лан УангДзи остави ръката си между тях, пазейки дистанция.

-Не е - смръщи се той.

Уей Усиен искаше да се доближи до Лан УангДзи, за да е по-лесно да му прави комплименти. Дори да не можеше да отиде, не беше ядосан. Погледна ръцете и рамото на Лан УангДзи. Синините още бяха там, което означаваше, че Лан УангДзи наистина не беше там, за да се лекува.

-Лан Джан, толкова ти се възхищавам - заговори искрено Уей Усиен. - Наистина наказа и себе си, без да си простиш. Нямам какво друго да кажа.

Лан УангДзи мълчаливо затвори очи.

-Наистина никога не съм виждал толкова порядъчен човек - заговори отново Уей Усиен - Невъзможно е аз да направя нещо такова. Толкова си невероятен.

Лан УангДзи все още не му обръщаше внимание.

След като спря да усеща студа, Уей Усиен започна да плува из извора. Плуваше известно време, но все още в близост до Лан УангДзи.

-Лан Джан, не видя ли какво правех, докато ти говорех?

-Не знам.

-Дори това ли не разбра? - попита Уей Усиен - Правех ти комплименти, защото се чувствам спокойно покрай теб.

-Какво искаш да постигнеш? - погледна го Лан УангДзи.

-Лан Джан, защо не си станем приятели? - попита Уей Усиен - Вече се познаваме толкова добре.

-Не се - Лан УангДзи.

-Сега пак си скучен - Уей Усиен плесна върху водата - Наистина. Има много ползи от това да си ми приятел.

-Например?

Уей Усиен доплува до ръба на извора и се подпря на сините камъни.

-Винаги съм наистина лоялен с приятелите си. Например определено ще си първия човек, който ще вижда новото порно което си взема... Хей, хей, върни се! Няма проблем, не го гледай! Бил ли си в Юнмен? В Юнмен е много забавно. Храната е хубава. Не знам какъв е проблема, но храната в клана ви е толкова гадна. Ако дойдеш в Кей Лотус, може да ядеш много вкусна храна. Може да те заведа да берем семена на лотус и водни лешници. Лан Джан, искаш ли да дойдеш?

-Не.

-Не отговаряй всичко с негативни думи. Звучиш толкова гадно, момичетата няма да го харесат. Нека ти кажа, момичетата в Юнмен са много красиви, различно красиви, отколкото в Гусу - той намигна в лявото си око на Лан гордо - Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?

Лан УангДзи се замисли за момент, но отговори:

-Не...

-Отрязваш ме без да ме уважиш? Не те ли е страх, че ще взема нарочно дрехите ти, докато си тръгвам?

-Разкарай се! - извика Лан УангДзи.

След като Лан ЦиЖен напусна Кинг и се завърна в Гусу, не накара Уей Усиен да се върне в библиотеката, за да преписва правилата на клана. Само му се скара пред всички. Без частите в които цитираше древни текстове, всичко останало беше за това как не беше виждал някой толкова безсрамен преди, затова искаше да се отърве възможно най-бързо от него. Помоли го да не се занимава с другите, а и да не опетнява любимеца му - Лан УангДзи. Докато се караше, Уей Усиен само се хилеше, като не чувстваше срам или гняв. След като Лан ЦиЖен си тръгна, Уей Усиен седна и заговори с Дзиян Чан:

-Не мислиш ли, че е малко късно, да ми кажеш да се разкарам сега? Каза ми да се разкарам, само след като съм опетнил ученика му. Прекалено е късно.

Воднородния абис в град Саи създаде много неприятности на клана ГусуЛан. Беше невъзможно да го унищожат напълно, а клана Лан не можеше да го прогони някъде другаде като клана Уен. Лидера на Лан беше в отделена медитация чрез повечето време, затова Лан ЦиЖен използва всичката си енергия. Уроците ставаха все по-къси и по-къси. Времето прекарано с приятелите на Уей Усиен все по-дълго и по-дълго. Днес Уей Усиен мислеше да отиде навън с група от седем или осем човека отново. Докато подминаваха библиотеката на клана Лан, погледна през завесата от клонки на магнолия, можеше да види Лан УангДзи, седящ сам на прозореца.

-Да не би да ни гледа? - обърка се Ни Хуайсан. - Това е странно, не сме вдигали шум, защо ни гледа?

-Сигурно се чуди в какво да ни обвини - Уей Усиен.

-Грешка - прекъсна го Дзиян Чан- Не "нас", "мен". Мисля че единствения човек, когото гледа си ти.

-Хех, нека почака. Ще се оправя с него като се върнем.

-Нали не харесваше, че е скучен и не е забавен? Защо не спреш да го тормозиш? Като да теглиш месо от устата на тигър, спри да си търсиш смъртта.

-Не-отговори Уей Усиен. - Забавно е, защото той е толкова не-забавен.

Върнаха се, преди обяд. Лан УангДзи седеше на бюрото си, организирайки купчини с хартия, на които сигурно беше писал, когато чу скърцане идващо от прозореца. Погледна за да види как някой влиза вътре.

Уей Усиен влезе, катерейки се по магнолията.

-Лан Джан! Върнах се! Липсвах ли ти? А? Без мен преписващ текстове последните дни?

Лан УангДзи приличаше на стар отшелник в поза за медитация, виждащ всичко като нищо. Дори продължи да организира купчинката с книги.

-Знам, дори да не го казваш, че определено съм ти липсвал - Уей Усиен нарочно използва тишината. - Или иначе, защо ме погледна през прозореца по-рано?

Лан УангДзи веднага го стрелна с поглед. Уей Усиен седеше на перваза на прозореца.

-Погледни се, толкова лесно се хващаш. Този път няма да може да запазиш самообладанието си.

-Напусни.

-Ако не напусна, ще ме изхвърлиш ли?

Поглеждайки лицето на Лан УангДзи, Уей Усиен предположи, че ако кажеше още нещо, Лан а УангДзи щеше да остави малкото си самовъздържание и щеше да го закове за прозореца.

-Не бъди толкова плашещ! - добави бързичко Уей Усиен - Идвам да ти се извиня с подарък.

-Не - отказа бързо Лан УангДзи без да се замисля.

-Сигурен ли си? - виждайки че очите на Лан УангДзи преминават към зайците в ръцете му, се почувства сякаш правеше магия. Хвана ги за ушите, сякаш държеше две кръгли, пухкави снежни топки. Снежните топки ритаха с крачета. Вдигна ги пред очите на Лан УангДзи.

-Много е странно тук, няма никакви фазани, но има много диви зайци. Дори не са уплашени от хората. Какво мислиш? Не са ли дебели? Искаш ли си?

Лан УангДзи ги гледаше безразлично.

-Добре. Ако не ги искаш, ще го дам на другите. И без това скоро не сме вкусвали...

-Спри - каза Лан УангДзи, като чу последното изречение.

-Никъде не съм тръгнал - протегна ръце Уей Усиен.

-На кого ще ги дадеш? - попита Лан УангДзи.

-На който е добър в готвенето на заешко - отговори Уей Усиен.

-Убиването е забранено в Облачни вдлъбнатини. Третото правило на стената на правилата е.

-Добре, добре. Ще сляза по планината, ще ги убия навън и след това ще се върна да ги опека. Ако не ги искаш, тогава какво те интересува?

-Дай. Ми. Ги.

Уей Усиен се ухили:

-Значи сега ги искаш? Винаги си такъв. И двата заека са толкова дебелички и кръгли, като топчици сняг.
Едното зайче лежеше на коремчето си много дълго време неподвижно. Докато дърчеше маруля, розовата му устичка се движеше мързеливо. Другото изглежда сякаш беше щурче, постоянно подскачаше наоколо и си играеше с другото. Уей Усиен им под хвърли няколко парченца маруля, които все от кой знае къде.

-Лан Джан! Лан Джан!

Енергочбото зайче беше стъпило в мастилницата на Лан УангДзи и остави следи от стъпчици по бюрото. Лан УангДзи не беше сигурен какво да направи, чудейки се как да го избърше. Не искаше да обръща внимание на Уей Усиен, но осъзна че може да има проблем.

-Какво?

-Виж как едното е върху другото... Дали те...

-И двете са мъжки!

-Мъжки? Колко странно - Уей Усиен ги вдигна за ушите,огледа ги и потвърди.  - Наистина са мъжки. Е, даже не си довърших изречението. Защо си толкова ядосан? За какво мислиш? Сега като се замисля, аз ги хванах и дори не проверих, дали са мъжки или женски, но ти дори погледна техните...

Лан УангДзи най-после го бутна през прозореца.

Уей Усиен започна да се смее. С "тряс", Лан УангДзи затвори прозореца и седна отново на бюрото си. Поглеждайки към разбутаните купчини оризова хартия и отпечатъци с мастило, както и към двете бели зайчета, които се въргаляха наоколо носейки маруля в устите си, той затвори очи и запуши уши. Може и клонките с магнолия да бяха затворени отвън зад прозореца, не можеше да затвори смеха на Уей Усиен.

На втория ден Лан УангДзи най-после спря да ходи на часове с тях. Мястото на Уей Усиен се премести три пъти. В началото седеше до Дзиян Чан, но Дзиян Чан обръщаше внимание на уроците и седеше на първия ред, за да дава пример за клана ЮнменДзиян. Мястото беше прекалено видимо и не позволяваше да се лигави, затова заряза Дзиян Чан и седна зад Лан УангДзи. Докато Лан ЦиЖен преподаваше, Лан УангДзи седеше изправен като желязна стена. Зад него Уей Усиен или спеше или си драскаше нещо. Освен, че Лан УангДзи от време на време блокираше хартийките, които Уей Усиен хвърляше по другите, беше чудесно място. Скоро след това Лан ЦиЖен разбра номера му и го премести. От тогава, когато Уей Усиен не запазваше стойката си, усещаше студен остър поглед. Беше неудобно да бъде следен от двамата през цялото време. След случая с порнографията и зайците, Лан ЦиЖен беше убеден, че Уей Усиен е кофа пълна с черна боя и го беше страх, че ще боядиса любимият му ученик, затова беше казал на Лан УангДзи да спре да ходи на уроци. Уей Усиен седна на старото си място и последва половин месец спокойствие. Хубавите неща, никога не бяха за дълго, щом бяха за някой като Уей Усиен.

В Облачни вдлъбнатини имаше дълга стена. На всеки седем стъпки имаше прозорец с интересен дизайн. Всички дизайни бяха различни - свирене на инструмент пред висока планина, летене на меч, битки с чудовища и зверове и така нататък. Лан ЦиЖен обясни, че прозорците и стените бяха за животните на всеки от предците на клана ГусуЛан. Най-старите и известни бяха четири прозореца, разказващи за живота на първия Лан - Лан Ан. Беше роден в храм. Пораснал слушайки сутрите и беше станал известен монах. На двадесет годишна възраст започнал да използва Лан от килан за своя фамилия и се върнал към светския живот, ставайки музикант. През култиваторския си живот, беше срещнал "съдбовния си човек", когото беше търсил в Гусу и беше станал партньор в култиваторството с нея, създавайки клана Лан. След като партньора му почина, се беше върнал в храма и беше прекарал остатъка от живота си там. Четирите прозореца бяха "кйелан", "ксию"," долу" и" гуйджи". През последните дни уроците включваха интересни неща. Въпреки, че Лан ЦиЖен им представи скучните времеви линии, Уей Усиен попиваше веднага знанието.

-Значи създателя на клана Лан е бил монах-смя се той след часа - Не се и съмнявам! Отишъл в света на смъртните, за да се срещне с един човек и не оставил нищо на земята. Но защо човек като него, ще остави толкова не романтични наследници?

Никой не беше очаквал клана Лан, който е толкова ортодоксален, да има такъв предшественик. Докато си говореха, разговора премина към "култиваторски партньори"  и започнаха да разговарят за култиваторските партньори на мечтите си, сравнявайки добре познати момичета от различните секти.

-Дзъсюан-сион-попита някой-кое мислиш, че е най-доброто момиче?

Когато Уей Усиен и Дзиян Чан чуха това, погледнаха момчето на предния ред на стаята. То имаше горди, красиви черти и алена точка на челото. Яката, ръкавите и колана му бяха поръбени с белия божур. Това беше младия господар Дзин Дзъсюан.

-По-добре е да не питаш Дзъсюан-сипн за това - отговори му друг - Вече има годеница, значи отговора му определено ще е годеницата му.

Чувайки думата "годеница", устната на Дзин Дзъсюан трепна, показвайки, че му е неприятно.

-Наистина ли? - продължи радостно ученикът, който го беше попитал, без да усети - От коя секта е? Би трябвало да е наистина талантлива!

-Забрави - вдигна вежда Дзин Дзъсюан.

-Какво имаш предвид под "забрави"? - намеси се Уей Усиен.

Всички е стаята го погледнаха изненадано. Обикновено Уей Усиен винаги се усмихваше. Никога не се ядосваш, дори когато му се караха или го наказваха. В този момент си личеше, че е ядосан. Дзиян Чан също не го изкритикува, за това, че си търси белята. Просто седеше до него с тъмно изражение.

-Фразата "забрави", прекалено трудна ли е за разбиране? - отговори Дзин Дзъсюан арогантно.

-Фразата не е трудна за разбиране - усмихна се раздразнено Уей Усиен - Трудно за разбиране е как на земята не си доволен от моята шиджи.

Всички започнаха да си шушукат. Разбраха след малко, че бяха ръчкали пчелен кошер - годеницата на Дзин Дзъсюан се оказа Дзиян Янли от клана ЮнменДзиян. Дзиян Янли беше най-голямото дете на Дзиян Фънмьен и по-голяма сестра на Дзиян Чан. Характерът ѝ беше приятен, с нищо забележимо: гласът ѝ беше мек, но с нищо запомнящо се. Беше обикновена и талантите ѝ също не бяха невероятни. Сред момичетата от другите големи кланове, естествено, че изглеждаше обикновена. От друга страна, годеникът ѝ Дзин Дзъсюан беше пълната противоположност. Беше единствения официален син на Дзин ГуанШан, външния му вид беше невероятен и имаше множество таланти. С положението на Дзиян Янли, естествено, че всички смятаха, че не са добра двойка. Дори не беше достатъчно квалифицирана, за да се състезава с другите момичета. Единствената причина по която Дзиян Янли можеше да се сгоди с Дзин Дзъсюан, беше че майка ѝ беше от клана МейшанЮ, а те бяха близки с клана от който беше майката на Дзин Дзъсюан. Двете дами бяха израснали заедно и бяха близки. Клана Дзин бяха горделиви хора и Дзин Дзъсюан беше наследил всичко. С високите си стандарти не беше доволен от годежа още преди много време. Не само не беше доволен от кандидатката, но още повече от майка ѝ, която беше решила вместо него, карайки го да се възпротиви. Днес се ядоса.

-Защо не ме попиташ, защо да съм доволен с нея? - попита в отговор Дзин Дзъсюан.

Дзиян Чан стана веднага, но Уей Усиен го избута настрани:

-Със сигурно си мислиш, че си доста добър избор нали? От къде на къде си толкова избирателен тук?

Заради нагласения брак, Дзин Дзъсюан нямаше позитивно впечатление от клана ЮнменДзиян, както и с поведението на Уей Усиен. Освен това си внушаваше, че е непобедим без да бъде предизвикван. Всичката кръв влезе в главата му и избъбри:

-Ако е недоволна, тогава ѝ кажи да се откаже от брака! Следователно, не ми пука за твоята шиджи. Ако ти пука за нея, попитай баща ѝ. Той не се ли държи с теб по-добре отколкото със собствените си деца?

Чувайки последното изречение Дзиян Чан се ядоса. Уей Усиен се върна към него с непоносим гняв и го удари. Въпреки, че Дзин Дзъсюан беше подготвен, не очакваше, че Уей Усиен ще го атакува толкова бързо, преди дори да е довършил мисълта си. Половината му лице изтръпна. Веднага се дръпна без думи. Този бой засегна и двата клана. На същия ден Дзиян Фънмьен и Дзин Гуаншан отидоха в Гусу. След като лидерите на клановете отидоха да видят наказаните си да коленичат синове се опитаха да говорят. Дзиян Фънмьен предложи да разтрогнат брака.

-Майката на А-Ли настоя за брака на първо място и не се съгласих - каза той на Дзин Гуаншан. - Виждайки сега, никой от тях не е доволен, така че да не ги пришпорваме.

Дзин Гуаншан беше шокиран. Почувства се разколебан, защото никога не беше добре да се разтрогне брак с друг голям клан, без значение от каква страна го погледнеше.

-Какво знаят децата? - отговори той - Играят си както си искат. Фънмьен-сион, не трябва да им обръщаме внимание.

-Дзин-сион, въпреки че можем да ги сгодим, не можем да се оженим вместо тях. Все пак те ще прекарат животите си заедно.

Бракът не беше предвиден от Дзин Гуаншан. Ако искаше да заздрави силата си, чрез сватба с друг клан, клана ЮнменДзиян не беше нито единствения избор, нито най-добрия. Просто не искаше да се противи на мадам Дзин, въпреки че беше предложено от клана Дзиян. След като клана Дзин бяха от страната на съпруга, нямаха толкова притеснения като страната на съпругата, затова за какво се тревожеха? Още повече знаеше, че Дзин Дзъсюан не харесваше това, че Дзиян Янли му е годеница. След кратък размисъл, Дзин Гуаншан събра куража си и се съгласи. В това време Уей Усиен все още не знаеше, какво се получи от този спор, защото коленичеше на каменната пътека, която Лан ЦиЖен ми беше назначил.

-Виж колко си културен - одобряваше отстрани Дзиян Чан - коленичиш толкова правилно.

-Разбира се, коленича през цялото време - ядосваше се Уей Усиен - А това капризно копеле Дзин Дзъсюан сигурно никога през живота си не е коленичил. Ако не го накарам да коленичи до момента в който започне да реве за родителите си, няма да се казвам Уей повече.

Дзиян Чан наведе глава, спря за момент и заговори с мек тон:

-Татко дойде.

-Шиджи не е дошла, нали?

-Защо да идва? - отговори му Дзиян Чан - Да види как си загуби лицето за нея? Ако беше дошла, нямаше ли вече да ти е донесла лекарство?

-Щеше да е хубаво шиджи да беше дошла... - въздъхна Уей Усиен - Добре, че не го удари ти.

-Щях. Ако не ме беше избутал, другата страна на лицето на Дзин Дзъсюан също щеше да е съсипана.

-Не - отвърна Уей Усиен. - Изглежда по-грозен така, с асиметрично лицр. Чух че цени много лицето си, като паун. Чудя се какво ще си помисли, след като се види в огледалото хахаха. - след като се преви на пода от смях Уей Усиен заговори отново - Всъщност трябваше да те оставя да го удариш, а аз да гледам отстрани. Тогава чичо Дзиян сигурно нямаше да дойде. Но нямах избор. Не можах да се спра!

-Ще ти се - изпуфтя леко Дзиян Чан.

Въпреки, че Уей Усиен го каза просто така, знаеше че не е лъжа. Дзиян Фънмьен никога не бързаше да отиде до друг клан за един ден, ако работата не беше свързана с него, без значение дали беше добро или лошо, голямо или малко.

Никога.

-Трябва да си вървиш - сети се за думите на Дзин Дзъсюан. - Няма нужда да стоиш с мен. Ако Лан УангДзи дойде отново не бива да те хване. Ако имаш време, отиди да посетиш Дзин Дзъсюан и виж колко идиптски изглежда, коленичил на земята.

-Лан УангДзи? - изненада се Дзиян Чан - Защо е идвал? Има смелостта да дойде да те види?

-Да - отвърна Уей Усиен - Аз също се замислих, че трябва да бъде повален за куража да дойде да ме види. Сигурно чичо му му е казах да дойде да види дали коленича правилно.

-Коленичеше ли правилно?

-Коленичих правилно - каза Уей Усиен. - След като се отдръпна до намерих пръчка и започнах да си ровичкам в пръстта. Купчинката до крака ти. Имаше дупка с мравки там. Когато се обърна към мен и видя, че раменете ми треперят, сигурно си помисли, че плача. Даже се върна да ме попита. Трябваше да му видиш лицето, когато видя мравките.

-Трябва да се разкараш и да се върнеш в Юнмен, колкото по-бързо можеш - каза Дзиян Чан. - Дори не мисля, че иска да те вижда никога повече.

Тази вечер Уей Усиен си събра нещата и се върна в Юнмен с Дзиян Фънмьен.

Бележки на преводача:
Книги с картинки: еротични книги с илюстрации.

Култиваторски партньори: когато двама култиватори станат двойка, оженят се и култивират заедно.

Сию: да учиш музика.

Даолу: да станете Култиваторски партньори.

Гуиджи: да се завърнеш в нищото.