Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 16 - Изисканост - 6

За да се защити от старомодния старец и от старомодния младеж, ако дойдеха да го извлекат от леглото по средата на нощта, Уей Усиен спа с меча си. Нощта премина безпрепятствено. На втория ден, Ни Хуайсан дойде при него развеселен:

-Уей Сиен, наистина си късметлия. Старчето на клана отиде на Дискусия снощи и няма да имаме часове няколко дни!

-Късметлия наистина, сякаш рая ме е благословил.

Дзиян Чан застана настрана, внимателно чистейки меча си:

-Когато се върне пак ще те накаже.

-Зашо жив човек ще се тревожи какво ще се случи, когато умре? – отговори Уей Усиен. – Ще живея свободно, колкото дълго мога. Да вървим. Отказвам да повярвам, че можем да намерим фазани в планината.

Тримата вървяха заедно, подминавайки стаята за прием. Изведнъж Уей Усиен се спря и възкликна:

-Има двама сърди...Лан Джан-а!

Няколко човека излязоха от стаята. От двамата младежи, които изглеждаха като издялани от лед и жад, и двамата носеха еднакви белоснежни роби и двамата имаха пискюли на мечовете които се клатеха от вятъра, както и панделки на дрехите си. Единствените разлики бяха израженията им. Уей Усиен можеше да каже, че този със суровото изражение е Лан УангДзи, а с по-нежното трябваше да е другия жад на клана Лан – Зъу-джун, Лан Сичен.

Когато Лан УангДзи видя Уей Усиен, сбърчи вежди в гневен поглед. Той премести погледа си, сякаш ако беше го погледал още малко щеше да се опетни. От друга страна Сичен се усмихна:

-А ти си?

- Дзиян УанИн от Юнмен – усмихна се и предаде уважението си Дзиян Чан.

-Уей Усиен от Юнмен – последва го Уей Усиен.

Лан Сичен отвърна на поздрава. Ни Хуайсан прошепна:

-Братко Сичен.

-Хуайсан – обърна се към него Лан Сичен – преди известно време се завърнах от Куинге, брат ти попита за учението ти. Как е? Тази година ще успееш ли да преминеш?

-Общо взето, да...-отвърна Ни Хуайсан, изглеждащ като увехнала краставичка, поглеждайки Уей Усиен безпомощно.

-Зъу-джун – ухили се Уей Усиен – какво правите вие навън?

-Ще унищожим воден таласъм – каза Лан Сичен – Малко сме, затова дойдох да намеря УангДзи.

-Братко няма нужда за празни приказки – студено заговори Лан УангДзи – Няма време за отлагане, трябва да се разделим.

-Чакай, чакай, чакай. – забърза се Уей Усиен – Знам как да ловя водни гулове. Зъу-джун, защо не вземете и нас?

-Срещу правилата е – декларира Лан УангДзи, докато Лан Сичен се усмихна безмълвно.

-Как е против правилара? – полюбопитства Уей Усиен – Обикновено ловихме водни гулове през цялото време в Юнмен. Освен това нямаме часове тези дни.

Юнмен беше препълнено с езера и вода, както и с водни гулове. Вярно е, че хората от клана Дзиян бяха специалисти в това, а Дзиян Чан искаше да възвърне славата на клана Дзиян.

-Вярно е. Зъу-джун, определено ще сме в помощ.

-Не е задължително. Клана ГусуЛан също...

Преди Лан УангДзи да приключи изречението, Лан Сичен го прекъсна усмихвайки се:

-Добре тогава, благодарности за помощта ви. Подгответе се и можем да тръгнем заедно. Хуайсан, ти също ли ще дойдеш?

Ни Хуайсан също искаше да се присъедини, но се сети за по-големия си брат. Ядосвайки се тихичко не смееше да се забавлява:

-Ще пропусна и ще се върна, за да прегледам... - с тези действия се надяваше, че Лан Сичен ще каже няколко добри думи пред брат му.

Уей Усиен и Дзиян Чан се върнаха в стаите си, за да се подготвят.

Лан УангДзи ги гледаше отзад, а веждите му показваха объркване:

-Братко, защо реши да ги вземем? Да унищожаваме гулове не е шега.

-Главния ученик и единствения син на лидер Дзиян са добре познати в Юнмен – отговори Лан Сичен – Възможно е да знаят повече от това да се шегуват наоколо.

Въпреки, че Лан УангДзи не каза нищо, по лицето му беше изписано „съмнявам се".

-И също така, ти също искаш той да дойде, нали? – заговори отново Лан Сичен.

Лан УангДзи беше зашеметен.

-Само се съгласих, защото изглеждаше сякаш искаш главен ученик на лидер Дзиян да дойде с теб.

Настъпи тишина, сякаш въздуха замръзна.

-Няма такова нещо – отговори Лан УангДзи със затруднение.

Искаше да се оправдае още, но Уей Усиен и Дзиян Чан се върнаха, хванали мечовете си, затова затвори уста. Групата стъпи на мечовете си и потегли.

Мястото където бяха водните духове беше наречено град Саи, на няколко километра от Облачни вдлъбнатини.

Град Саи беше свързан с водни пътища. Беше мрежа от реки, които покриваха града или жилища на някоя стана. Къщите бяха бели със сиви покриви, а реките бяха запълнени с лодки и хора. Продаваха в кошници цветя, плодове, неща от бамбук, сладкиши, чай и коприна.

Гусу беше в зоната на Джиангнан и всички гласове които се чуваха бяха меки и нежни. Две лодки се сблъскаха и няколко кани със оризово вино се разсипаха, като дори караницата на двамата лодкари звучаха като цвъркания на пиленце. Въпреки, че в Юнмен имаше много езера, нямаше много малки градчета с толкова много вода. Уей Усиен го намери за интересно. Купи две кани с оризово вино и даде едната на Дзиян Чан.

-Хората в Гусу говорят толкова захаросано. Как това е спор? Ако видят как хората в Юнмен спорят, ще се изплашат до смърт... Защо ме гледаш Лан Джан? Не, че не искам да ти купя, но на хората от клана ти не им ли е забранено да пият алкохол?

Останал за кратко с групата от десетина лодки, гребещи към сбирката на водните гулове, броят на къщите започна да намалява, а речния път започна да става по-тих. Уей Усиен и Дзиян Чан бяха в различни лодки и се състезаваха кой ще гребе по-бързо, докато се ослушва за водни гулове.

Водният път водеше до огромно езеро пред тях, наречено езерото Билин. Град Сай не беше нападан от водни гулове от десетки години, но през последните няколко месеца хората започнаха да изчезват в тази част на езеро Билин. Лодките също потъваха без причина. Преди няколко дни Лан Сичен постави няколко мрежи в тази околност. Очакваше да хване един или два водни гула, но хвана дузина. Изчисти труповете и ги занесе в близката част на града, само за да открие, че някои трупове бяха непознати за местните. Вчера беше сложил още мрежи и хвана още няколко.

-Не изглежда труповете да са се удавули някъде другаде и да са били довлечени от вратата – заговори Уей Усиен – Водните гулове са придвирчиви за зоната си. В повечето случаи остават на мястото където са се удавили и не го напускат.

-Вярно – кимна Лан Сичен – Това е защо мисля, че не е случайно и помолих УангДзи да дойде, ако нещо се случи.

-Зъу-джун, водните гулове са наистина умни. Ако използваме лодките и се бавим не е невъзможно да се скрият под водата и да не излязат нали? – попита Уей Усиен – Не трябва ли да търсим вечно по този начин? Какво ако не можем да ги намерим?

-Ще чакаме докато не ги намерим –отговори му Лан УангДзи – това ни е работата.

-Само с мрежи?- попита Уей Усиен.

-Точно така – потвърди Лан Сичен – Да не би клана ЮнменДзиян да има друг начин?

Уей Усиен се усмихна и не отговори. Разбира се, че клана ЮнменДзиян също използваше мрежи. Заради това, че беше добър плувец, той винаги скачаше в реката изкарвайки гулове. Този метод беше прекалено опасен: определено не можеше да го направи пред хора от клана Лан. Ако стигнеше до ушите на Лан ЦиЖен, определено щеше да го чака ново конско.

-Щеше да е чудесно, ако имаше нещо което да привлича гуловете като примамка – смени темата той.- Или нещо което може да ни показва къде са, като компас.

-Погледни надолу и се концентрирай да ги намериш – каза Дзиян Чан – Прекалено си фантазираш.

-Култивацията и летенето на мечове също беше просто фантазия – отговори Уей Усиен.

Когато погледна надолу, можеше да види лодката на която беше Лан УангДзи. Хрумна му идея и извика:

-Лан Джан погледни ме!

В момента в който Лан УангДзи чу думите, погледна към него, само да види как Уей Усиен запрати с греблото си вода към него. Лан УангДзи леко се приземи на друга лодка, пропускайки водата. Беше ядосан мислейки си, че Уей Усиен беше там, само за да се шегува.

-Патетично!

Уей Усиен изрита лодката и я обърна, използвайки греблото си. На дъното на лодката имаше три водни гула хванали се за дървените дъски.

Ученик, който беше наблизо бързо ги хвана. Лан Сичен се усмихна:

-Млади господарю Уей, как знаеше, че са под лодките?

Уей Усиен почука по лодката:

-Просто е! Водата беше разположена грешно. Той беше единствения човек в лодката си, но водата стигаше по-нагоре от тези с по двама. Трябваше да има нещо отдолу.

-Определено си опитен – похвали го Лан Сичен.

Уей Усиен забърза лодката, за да се приближи до тази на Лан УангДзи.

-Лан Джан, не те напръсках нарочно. Водните хулове са наистина умни, ако го бях казал, щяха да чуят и да си тръгнат. Хей, не ме игнорирай. Защо не ме поглеждаш, втори млад господарю Лан?

-Защо дойде? – погледна го Лан УангДзи.

-Тук съм, за да се извиня – отговори искрено Уей Усиен – Снощи беше моя вината. Сгреших.

Лан УангДзи беше мрачен, може би, защото не беше забравил още как Уей Усиен му се „извини". Уей Усиен попита, въпреки че знаеше отговора.

-Защо си толкова мрачен? Не се тревожи. Дзиян съм тук за да помогна наистина.

-Ако искаш да помогнеш, - Дзиян Чан не можеше да ги гледа повече – тогава спри да бърбориш и ела тук!

-Мрежата помръдна – изкрещя един ученик!

Въжетата на мрежата се размърдаха.

-Тук е! Тук е! – възкликна Уей Усиен.

Плътна, дълга коса оформи воал от черен сатен, около лодките. Измежду тях призрачни ръце се хванаха за тях. Лан УангДзи извади меча си, Бичен и сряза около десет китки хванали се за лодката, оставяйки длани с пръсти вкопчени в дървото. Когато се обърна да среже тези вдясно, червена светлина премина пред него и меча на Уей Усиен вече беше прибран.

Странните покачвания на водата се успокоиха и мрежите също. Въпреки, че преди момент меча на Уей Усиен атакуваше бързо, Лан УангДзи можеше да каже, че е с добро качество.

-Какво е името на меча? – попита той със сериозно изражение.

-Суибиен-отговори Уей Усиен. Лан УангДзи го зяпна. Уей Усиен помисли, че не го е чул добре и повтори – Суибиен.

-Мечът има душа – ядоса му се Лан УангДзи – Да го наречеш така е непочтително.

-Мисли различно – въздъхна Уей Усиен – Не съм те питал да го наречеш както искаш, но името на меча ми е Суибиен. Виж, погледни – докато говореше подаде меча на Лан УангДзи, за да види надписа на дръжката. Заобиколен от линии, две древни думи бяха написани. Определено пишеше Суибиен.

За момент Лан УангДзи загуби дар слово.

-Няма нужда да говориш – каза му Уей Усиен – Знам, че определено искаш да ме попиташ, защо го нарекох така. Всеки пита има ли специално значение. Всъщност няма специално значение изобщо. Просто, когато чичо Дзиян ми даде меча ме попита как искам да го нарека. Измислих поне двадесет имена, но не ми хареса никое от тях. Помислих си, че може да накарам чичо Дзиян да го кръсти и си казах „Както и да е!" Но кой да знае, че след като меча е бил изкован и изваден тези думи ще са върху него. Чичо Дзиян каза „Ако такъв е случая, защо не наречеш меча Суибиен?" Да бъдем честни това име не е лошо.

-Глупаво! – каза Лан УангДзи през зъби.

-Толкова си скучен – Уей Усиен постави меча на рамото си – Не виждаш ли колко е забавно името? Особено, за да се шегувам с хора като теб, работи всеки път. Хаха!

В същото време от езерото премина сянка към около малката лодка. След като Дзиян Чан хвана водните гулове от неговата страна, все още гледаше, дали са пропуснали някой. Виждайки сянката изкрещя:

-Идват отново!

Бележки на преводача:

Култиваторите могат да използват мечовете си, за да пътуват на тях. Изисква се душевна енергия и е едно от нещата, които култиваторите научават от ранна възраст.

Думата Суибиен означава „Както и да е" на китайски.