Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 2 - Прераждане

Уей Усиен получи ритник, докато отваряше очите си.

Глас гърмеше покрай ухото му:

-Спри да се правиш на умрял!

Ритника го изхвърли назад, падайки на земята. Борейки се с порива да повърне, мисъл се зароди в главата му – имаш доста кураж, за да ритнеш мен, Патриархът.

Това беше първия път в който чуваше човешки глас от няколко години, камо ли толкова силен, мощен крясък. Главата му се завъртя и ушите му се изпълниха с ехо от гласа.

-На чия земя мислиш че живееш? Чий ориз ядеш? Чии пари харчиш? Какво му е лошото да взема от твоите вещи? Всичко което имаш и без това трябва да е мое!

Въпреки младешкия, подобен на патица глас имаше частички на преобръщане на сандъци и удряне на предмети. Очите му постепенно се избистриха.

Леко осветен таван се появи пред погледа му, последван от човек с голямо чело и болнава стойка, изпиващ го със злоба.

-Как смееш да кажеш на татко и майка? Наистина ли си помисли, че някой в тази къща ще те послуша? Наистина си помисли, че ме е страх от теб!

Няколко човека, които приличаха на прислужници се приближиха:

-Млади господарю, всичко е разбито!

Младия господар попита:

-Как приключи всичко толкова бързо?

Един прислужник отговори:

-Няма много вътре в колибата и без това.

Младия господар изглеждаше доволен, ръчкайки Уей Усиен силно по носа.

-Осмелил си се да ме изкажеш и виж се сега, играеш умрял на земята! За кого? Сякаш някой наистина иска тези купчини боклук! Сега, когато разбих всичко, да видим как ще ме изкажеш в бъдеще! Горд ли си от себе си, само защото си учил култивиране за няколко години? Е, какво е чувството, когато си изритан отново вкъщи като улично псе?

Уей Усиен се замисли уморено.

Не се правя на умрял изобщо, след като аз реално бях мъртъв за няколко години.

Кой е това?

Къде съм?

Кога направих нещо като безсмъртен като да открадна чуждо тяло?

Младия господар издаде гнева си, ритайки човека и разбивайки къщата и излезе с двамата си прислужници, затръшвайки вратата с „дрън". Той изкрещя заповедите си:

-Внимавай. Не го пускай навън този месец или ще се направи на глупак отново!

Докато групата си тръгна, настъпи тишина в стаята. Уей Усиен си помисли да стане.

Крайниците му не го държаха, затова легна отново. Обърна се на една страна и се вгледа замаяно към странното обкръжение и бъркотията на земята.

Бронзово огледало стоеше на страна, сигурно хвърлено на земята. Уей Усиен го сграбчи и се вгледа в него, само за да види мъртвешки бледо лице, с две асиметрични червенини на всяка страна от бузата му. Добавеше ли кърваво червен език към чертите щеше да заприлича на обесен дух. Той захвърли огледалото на страна и изтри лицето си, намирайки ръката си покрита с бяла пудра.

За щастие тялото му не беше родено по този начин – беше само по вкуса на собственика му. Без съмнение беше мъж, но беше покрит с грим (да не говорим лошо нанесен такъв). Ъх, колко непоносимо!

Шокиран, малко от енергията му се завърна и можеше да седне, забелязвайки кръгъл масив под себе си.

Масивът беше ален на цвят и начупен на форма, изглежда нарисуван на ръка, използвайки кръв като среда, все още влажен и издаващ силна миризма. Масивът беше запълнен със заврънкулки на заклинания, които някак си бяха размазани от тялото му, но бяха станали отвратителни.

След всичко, Уей Усиен беше познат като Висш Лидер и глава на демоничното култивиране, затова той беше свикнал на подобни масиви.

Оказа се, че той не беше превзел тялото на някого – беше му предложено.

Беше инцидент, забранена техника. Сравнено с масив, повече приличаше на проклятие. Призоваващия на масива раняваше себе си, създавайки разрези по тялото си и рисуваше масива, пишейки заклинанията, използвайки собствената си кръв, завършвайки сядайки в центъра на масива. След това можеше да призове изключително зъл таласъм и да го помоли да изпълни желанията му. Цената която трябваше да плати, беше да предложи тялото си на злия дух, с тяхната собствена душа връщайки се на Земята.

Това беше забранена техника противоположна на това да откраднеш чуждо тяло – предлагайки тялото.

Заради жертвоприношенията само няколко човека бяха достатъчно смели да го приложат. Все пак имаше много малко желания достатъчно силни за жив човек да се пожертва всичко което има. За хиляди години само три или четири пъти е доказано за истина и записано в историята. Без изключение, на трима от четиримата желанията бяха еднакви – отмъщение.

Уей Усиен отказваше да го приеме.

Защо щеше да бъде поставен в категорията на „екстремно зли таласъми"?

Въпреки че репутацията му не беше добра и беше умрял по ужасяващ начин, той нито преследваше живите, нито за да търси отмъщение. Можеше да се закълне, че не може да намери друг блуждаещ дух толкова безобиден колкото него самия.

Трудната част беше, че докато злия дух се беше вселил в тялото на призоваващия, договора е подписан. Злият дух трябваше да изпълни желанията му или иначе проклятието да се обърне срещу теб. Духът обсебил тялото ще бъде напълно унищожен и никога нямаше да се роди отново!

Уей Усиен беше вдигнал ръце, откривайки че, без изненада из двете му китки се кръстосваха множество порязвания. Той продължи да сваля колана си. Под черните му дрехи, гърдите и стомаха му бяха покрити със следи от острие. Въпреки че кървенето беше спряло, Уей Усиен знаеше, че не бяха обикновени рани. Ако не изпълнеше желанията на собственика на тялото, раните нямаше да могат да се излекуват. Щеше да се влоши с времето и когато лимита преминеше и тялото и душата щяха да бъдат разкъсани.

Уей Усиен потвърди ситуацията няколко пъти, повтаряйки „как може това да ми се случи?" в сърцето си, дори повече пъти и можеше най-после да се изправи, подпирайки се на стената.

Дори и къщата да беше голяма, беше празна и разбутана с чаршафи и одеала, които изглеждаха сякаш не бяха сменяни от дълго време. Имаше бамбукова кошница в ъгъла. Трябваше да е за боклуци, но беше ритната по-рано и боклуците се бяха разпръснали по пода. Уей Усиен разгледа стаята и вдигна смачкано парче хартия. Разгъна го и беше изненадан да види думи по него. Бързо събра всички хартийки.

Думите на листа би трябвало да бяха написани от притежателя на тялото, за успокоение когато е бил под стрес. Някои изречения бяха неразбираеми и разбъркани: страх изтичаше от страницата през драскулките. Уей Усиен разгледа всяка хартийка и започна да забелязва, че имаше нещо нередно.

Опита се да разбере какво се случва.

Оказа се, че притежателя на тялото беше наречен Мо СюанЮ. Мястото на което беше се наричаше село Мо.

Дядото на Мо СюанЮ беше от богато семейство от околността. Семейството му беше малобройно, въпреки че беше опитвал, имаше само две дъщери. Имената им не бяха споменати, но по-възрастната беше дъщеря от едната му жена, и си търсеше съпруг, който да ожени в семейството, докато по-малката беше дъщеря на прислужница. Семейство Мо искаше да я даде на някого, но нови приключения я очакваха. Когато беше на шестнадесет, главатаря на добре познато култиваторско семейство преминаваше през района и се влюби в нея от пръв поглед.

Всички харесваха култиваторите. Култиваторските семейства в очите на обикновените хора бяха като хора избрани от Бог, мистериозни, но благородници. В началото хората в селото Мо не приемаха темата, но заради лидера на клана често помагаха и семейство Мо бяха облагодетелствани. Посоката на разговорите се беше променила и семейство Мо приемаха с гордост това, докато всички други им завиждаха. Втората дама от Мо роди един син за лидер – Мо СюанЮ.

Не след дълго, след като лидера на клана се замеси с нея, за да експериментира с нещо ново, се отегчи от нея след няколко години. След като Мо СюанЮ стана на четири, баща му никога не се завърна.

Мнението на хората от село Мо се промени отново. Първоначалното презрение и упрек се завърнаха, заедно с пренебрежително съжаление.

Втората дама Мо не искаше да го приеме и вярваше, че лидера на клана няма да забрави за собствения си син. Когато Мо СюанЮ стана на четиринадесет, лидера на клана го прие отново.

Втората дама вирна отново нос и разказа на всички, че синът и сигурно ще стане Безсмъртен, колкото по-бързо може, носейки величие на предците си.

Както и да е, преди Мо СюанЮ да постигне успех в култивирането и да наследи позицията на баща си, беше отпратен.

На всичкото отгоре беше отпратен срамно.

Мо СюанЮ беше хомосексуален и имаше достатъчно кураж да дразни другите ученици. Скандалът беше разкрит пред хората и въпреки, че имаше постижения в култивирането, нямаше причина да остане в клана.

Като да добавиш мраз към снега, освен случката, когато Мо СюанЮ се завърна, се държеше по откачен начин, сякаш живота му беше избягал от страх.

Историята беше почти прекалено сложна, за да бъде обяснена с думи. Веждите на Уей Усиен се вдигнаха.

Не само лунатик, но и хомосексуален лунатик.

Това обясняваше защо имаше достатъчно руж и пудра по лицето си, за да го накара да изглежда като обесен призрак и защо никой не беше изненадан от огромния кървав масив на земята. Дори и Мо СюанЮ да беше боядисал цялата стая червена с кръвта от плочките на земята през стените до тавана, останалите нямаше да са изненадани. Все пак всички знаеха, че е луд!

След като се прибра вкъщи, беше бомбардиран с присмех. Ситуацията изглеждаше сякаш не можеше да бъде опростена, а втората дама на Мо не можеше да издържи на удара, задавяйки се до смърт заради травмата.

През това време, дядото на Мо СюанЮ беше починал. Първата дама на Мо беше станала глава на семейството, но от ранна възраст не можеше да търпи по-малката си сестра, включително и сина на по-малката и сестра. Тя имаше само един син – Мо ЗиЮан, който се оказа този, който опустоши мястото преди малко. Когато бащата на Мо СюанЮ го отведе, първата дама толкова изревнува и искаше дори най-малката връзка с клан на култиваторите. Надяваше се, че пратеника, който беше дошъл, щеше да дойде и за да вземе Мо ЗиЮан.

Разбира се беше и отказано или по-скоро, беше игнорирана.

Определено не беше случай за продаване на зеле. Не можеше да се пазари, още по-малко да купи едно и да вземе още едно безплатно.

Странно уверено, семейството мислеше, че Мо ЗиЮан има потенциал и талант. Те вярваха, че ако той беше изпратен щяха да получат одобрението на клана, а не като неговия разочароващ братовчед. Въпреки че, когато Мо СюанЮ напусна, Мо ЗиЮан беше все още млад и му се повтаряха непрекъснато тези глупости, че накрая започна да ги вярва с цяло сърце. На всеки два или три дни, той намираше Мо СюанЮ и му се подиграваше, проклинайки го, че му е отнел пътя към култивацията. В същото време прояви голям интерес към талисмани, еликсири и магически предмети, приемайки ги за своя собственост и правейки каквото пожелае с тях.

Въпреки че Мо СюанЮ често менеше настроението си, разбираше че е бил изоставен от другите. Той го приемаше, но Мо ЗиЮан засили поведението си, почти изпразвайки цялата стая. Търпението му най-после се беше изчерпало и се оплака на леля си и чичо си, докарвайки на Мо ЗиЮан вълнение от тази сутрин.

Думите на хартията бяха малки и компактни, което нарани очите на Уей Усиен.

-Колко е шибан живота на този човек? – помисли си той.

Не се учудвам, защо Мо СюанЮ предпочита да използва забранената техника, за да пожертва тялото си и да поиска зли таласъми да отмъстят.

Болката от очите му премина към главата. Очевидно, за да използва забранената техника, призоваващия трябваше да повтаря желанието си тихичко. Докато злия дух беше призован, Уей Усиен трябваше да може да чуе специфичните правила.

Но беше възможно Мо СюанЮ да беше копирал фрагменти от техниката някъде и да беше пропуснал тази стъпка. Въпреки че Уей Усиен беше предположил, че иска да отмъсти на семейство Мо, как щеше да го направи? До къде да стигне? Да си върне нещата които му бяха отнети? Или да набие всички от семейство Мо?

Или... да затрие цялото семейство?

По всяка вероятност беше да затрие цялото семейство. Все пак, всеки който беше докоснал култиваторския свят знаеше за какво се използват най-често тези фрази за да го опишат – неблагодарен, ексцентричен, не разпознава собственото си семейство и други подобни. Имаше ли някой по „зъл" от него? Ако Мо СюанЮ беше призовал специално него, желанието най-вероятно нямаше да бъде лесно за изпълнение.

Уей Усиен не можеше да не каже:

-Избрал си грешния човек...


Бележки на преводача:

Масив: магическа формация нарисувана на земята, за да се правят заклинания

Лидер на клан: лидер на организация отдадена на култивирането

Безсмъртен: същества които са получили безсмъртие чрез практики на култивиране