Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 31 - Роса - 4

След като призова Уен Нин, Уей Усиен беше някак объркан, затова беше трудно постоянно да е концентриран. Ако Лан Уангдзи не искаше някой да забележи появата му, можеше да го направи безпроблемно. След като се обърна на обратно и видя дори по-студено лице под лунната светлина, сърцето му почти не пропусна удар.

Не знаеше от колко дълго Лан Уангдзи е там или ако е видял или чул какво прави. Ако Лан Уангдзи никога не се беше напивал и последвал до тук, ситуацията щеше да е още по-странна, особено в това, че не казваше нищо на Лан Уангдзи и се промъкваше зад гърба му, за да призове Уен Нин, след като Лан Уангдзи беше заспал.

Лан Уангдзи скръсти ръце пред себе си и хвана Бичен в тях. Изражението му беше особено сковано. Уей Усиен никога не го беше виждал с толкова очевидно неприятно изражение на лицето си преди. Той усети, че имаше нужда да проговори пръв и да обясни ситуацията:

-Ахъм, Хангуан-дзун.

Уангдзи не отговори.

Стоейки пред Уен Нин, Уей Усиен зяпаше Лан Уангдзи. Хвана брадичката си и по някаква причина се почувства виновен.

Лан Уангдзи най-после спусна ръце и направи няколко крачки напред. Виждайки това, той отиде към Уен Нин с меч в ръката, затова Уей Усиен си помисли, че щеше да убие Уен Нин. "О, не, не ми казвай, че Лан Джан се е правил на пиян, за да може да убие Уен Нин след като го призова. Разбира се. Никой не се напива след една паничка.

- Хангуан-дзун, чуй ме - избъбри той.

Със силно пляс, Лан Уангдзи удари Уен Нин.

Въпреки, че звучеше доста силно, не направи нищо особено. Уен Нин направи няколко стъпки назад след удара. Поклати се малко и възвърна баланса си с празно изражение.

Уен Нин не беше в състояние да се ядоса както в миналото, но не беше и добър също. По време на нощта в планина Дафан, никой не можеше да го докопа, преди всички да бяха повалени - дори беше хванал някого за врата му. Ако Уей Усиен не го беше спрял, щеше да удуши всеки човек там. И все пак, въпреки, че Лан Уангдзи го удари веднъж, той все още беше снижил глава, изглежда не смеейки да се възпротиви. Уей Усиен си помисли, че това е странно, но без значение от това се успокои. Ако Уен Нин беше отвърнал на удара и двамата бяха започнали да се бият, щеше да е още по-трудно да се намеси.