Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 33 - Треви - 1

Шудонг беше заобиколена от реки и долини. С покачващи се хълмове и груб терен, само лекият бриз минаваше от там, карайки множество от местата да бъдат заобградени от мъгла. Ходейки право към мястото, което лявата ръка сочеше, двамата се натъкнаха на малко селце. Няколко реда огради заобикаляха къщите от кал.  Групичка шарени пиленца щъкаха по дворовете, търсещи ориз по земята. Голям, яркооперен петел стоеше на един крак на покрив. С мърдащ се гребен, погледна надолу надменно, като вратът му се местеше наляво-надясно. За щастие никой нямаше кучета. Сигурно беше едно от тези села, в които могат да се докопат само до няколко парчета месо годишно, още по-малко пък останали кокали с които да хранят кучетата.

Пред селото имаше път, който се разклоняваше в три различни посоки. От тях, две бяха сравнително голи. Покрити с множество стъпки, беше ясно, че често ходеха по тях. Последният, обаче беше покрит с растителност. Квадратен знак, направен от парче камък беше поставен на пътя. Оставен на времето, знакът беше разполовен през средата с цепнатина. Дори отвътре на камъка излизаха треви.

Две големи букви, които изглежда, че описваха мястото към което водеше пътя, бяха издълбани на знака. Човек, можеше да разбере, че долният знак, означаваше "град". Горната дума беше сложна по форма и начин на писане. Пукнатината минаваше през нея, карайки няколко счупени парчета камък да лежат разпръснати на земята. Уей Усиен се наведе и избута плевелите. Дори след дълго гледане, не можа да разбере какво пише.

Съвпадение беше, че посоката в която сочеше лявата ръка, беше точно този път.

-Защо не попитаме селяните? - предложи Уей Усиен.

Лан Уангдзи кимна. Разбира се, че Уей Усиен не очакваше той да пита. С огромна усмивка на лице, Уей Усиен тръгна към жените, които хранеха кокошките.

Измежду групата жени, някои бяха стари, а други бяха млади. Забелязвайки, че непознат мъж наближава, всички изглеждаха нервни, сякаш искаха да хвърлят лопатите си и да се приберат вътре. Само след като Уей Усиен си размени няколко думи с тях, с жизнерадостна усмивка на лицето, те започнаха да се успокояват и да отговарят срамежливо.

Когато Уей Усиен посочи знака и попита въпрос, израженията им заедно се промениха. Спряха за момент и започнаха да разговарят с него против волята си. По време на разговора, не смееха да погледнат кум Лан Уангдзи, който стоеше при знака. С крайчетата на устните му нагоре, Уей Усиен слушаше внимателно. По едно време, изглежда темата се промени и лицата на жените се успокоиха отново. Те постепенно се успокоиха и му се усмихнаха свенливо.