Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 6 - Арогантност - 1

Бяха минали само няколко дни и Уей Усиен осъзна, че може би е сгрешил.

Магарето, което беше избрал, беше прекалено инатливо.

Въпреки, че беше само магаре, искаше да яде само прясна трева с росата върху нея. Ако крайчетата на тревата бяха пожълтели нямаше да ги яде. Подминавайки една ферма, Уей Усиен открадна няколко сламки от пшеница, за да го нахрани, но след като ги сдъвка, ги изплю по-шумно от стопанина си. Ако не изядеше висококачествена храна, нямаше да помръдне и щеше да загуби търпение и да подскача наоколо. Няколко пъти Уей Усиен почти не беше изритан. Освен това пръхтенето му също звучеше ужасно за ухото.

Беше безполезно, без значение дали за превоз или домашен любимец.

Уей Усиен се замисли за меча си. Мечът сигурно беше взет от лидера на известен клан и стоеше като трофей на стената за пред хората.

След като дърпаше и буташе магарето известно време, пътят стигна някакво село. Под жаркото слънце имаше огромно дърво пагода и много зелена трева под него. До дървото имаше стара воденица с варел и черпак до него, поставени там от фермерите, за някой преминаващ да утоли жаждата си. Магарето се втурна натам и нищо не можеше да го накара да си тръгне. Уей Усиен скочи от него и го удари по задните части.

-Определено си роден за богаташ, даже си по труден за задоволяване и от мен.

Магарето го наплю.

Докато се дразнеха взаимно, група хора се приближиха от полето.

Хората носеха ръчно изработени бамбукови кошници и носеха памучни дрехи и сламени сандали, пропускащи въздуха. В групата имаше младо момиче с кръгло личице, което изглеждаше деликатно. Възможно, защото беше ходила прекалено дълго под слънцето, искаха да дойдат да си починат под сянката и да пийнат вода. Виждайки диво магаре завързано за дървото и лунатик с тежък грим и рошава коса, се отказаха да се приближат.

Уей Усиен винаги се беше смятал за човек внимателен с дамите, затова се приближи, но остави място и отиде при магарето. След като осъзнаха, че е безопасен, хората се приближиха. Всички бяха изпотени и почервенели, някои от тях си вееха, а други отидоха за вода. Момичето седна до него и му се усмихна, сякаш знаеше, че нарочно се беше поместил. Един от мъжете държеше компас в ръцете си. Погледна в дистанцията и понижи главата си въпросително:

-Вече сме близо до планината Дафан, защо тогава стрелката не се движи още.

Дизайнът на стрелката на компаса изглеждаше странна, показвайки че не беше нормален компас. Не показваше север, юг, изток и запад, но показваше посоките към зли създания, беше познат още като „Компас на Злото". Уей Усиен осъзна, че това е беден култиваторски клан от някое село. Освен големите, известни кланове имаше и малки кланове като този които култивираха сами. Уей Усиен се замисли, че те сигурно бяха напуснали селото или, за да намерят друг клан, или, за да отидат на нощен лов.

Мъжът на средна възраст, който предвождаше групата извика хората да пият вода и отвърна:

-Твоят компас трябва да е счупен, ще ти взема нов по-късно. Планина Дафан е на по-малко от десет мили пред нас, което означава, че не може да почиваме прекалено дълго. Мъчихме се през целия път и ако сега си починем, ще изостанем и други хора ще ни победят. Не си заслужава.

Както очакваното, това беше нощния лов. Много от добрите култиваторски кланове наричаха пътуването на различни места и унищожаването на зли създания „лов". По причина, че тези същества обикновено се появяваха нощем, беше наречено „нощен лов". Имаше безброй култиваторски кланове, но само някои бяха големи. Без продукцията на предците, обикновените кланове искаха да станат известни и да получат уважението на култиваторския свят, трябваше да покажат уменията си. Само ако клан хванеше опасно създание или тероризиращо същество, щеше да бъде възприето сериозно.

Това беше специалността на Уей Усиен, но през дните на пътуването си беше унищожил няколко гроба, но беше намерил само няколко малки призрака. Оказа се, че се нуждае от воин призрак, който да върши злини за него и реши да отиде в Оризовата планина, за да изпита късмета си. Ако намереше добър, щеше да го хване и да го използва.

След като групата приключи с почивката си, се подготвиха да продължат. Преди да напуснат кръглоликото момиче взе малка ябълка от кошницата и му я подаде:

-Заповядай.

Уей Усиен протегна ръка, за да я вземе, усмихвайки се широко, но магарето също отвори уста и я захапа. Уей Усиен бързо дръпна ябълката. Виждайки, че магарето много искаше ябълката му хрумна идея. Взе дълга пръчка и конец за риболов и закачи ябълката за края, и я постави пред лицето на магарето. Магарето помириса ябълката и се опита да я изяде, но тя винаги беше на сантиметър пред него. Бързината му беше по-голяма от тази на най-добрите коне, които Уей Усиен беше виждал, оставяйки само прах след себе си.

Без да спира, Уей Усиен пристигна в Дафан Шан преди да се стъмни. След каро стигна планината осъзна, че „ветрилото" не беше това, което си беше помислил. Беше получило името си, защото погледната отдалеч, планината приличаше на дебел буда. Имаше малко градче под нея, наречено Краката на Буда.

Броят на култиваторите, които се събраха беше много по-голям отколкото беше очаквал. Всичко беше препълнено с хора от различни кланове, ходещи по улиците в униформи с различни цветове, почти ослепяващи очите. По някаква причина всички бяха отчаяни. Никой не смееше да му се изсмее, дори на странния му вид.

В центъра на дългата улица се бяха събрали група култиватори, говорещи си сериозно. Изглежда мненията им се разминаваха. Дори отдалеч Уей Усиен можеше да чуе говора им. В началото всичко беше наред, но скоро се развълнуваха.

-Мисля, че няма зверове консумиращи душите, нито духове тук. Очевидно никой от Компасите на злото не показа нищо.

-Ако няма, тогава как седем човека загубиха душите си? Трябва всички да са се разболели от едно и също, нали? Аз лично не бях чувал за тази болест изобщо.

-Дори ако Компасът на злото не показва нищо, не значи ли, че няма нищо тук? Може само да показва приблизителната посока, без детайли, затова не може да се доверяваме напълно. Може би има нещо, което пречи на показателя.

-Помниш ли кой създаде Компасът на Злото? Никога не съм чувал нещо да пречи на показателя.

-Какво имаш предвид? Да не намекваш нещо? Разбира се, че знам, че Уей Ин създаде Компаса на злото, но не е като изобретенията му да са безгрешни. Не ни ли е разрешено поне да се съмняваме?

-Никога не съм казвал, че не може да се съмняваш, още по-малко, че изобретенията му са безгрешни, затова защо ме обвиняваш?

И по този начин, спорът им тръгна в друга посока. Уей Усиен ги подмина на магарето си, кискайки се и смеейки се. Не беше очаквал, че след толкова много години, все още ще присъства в разговорите на култиваторите. Ако имаше състезание, за да разберат чия популярност е най-дълготрайна в света на култиваторите, победителят щеше да е самият Уей Усиен.

Да бъдем честни, култиваторите не грешаха. Компасите на Злото, които използваха днес бяха първият опит, който беше направил и не бяха достатъчно специфични. Беше по-средата на това да ги подобри, когато „бърлогата" му беше унищожена, затова трябваше да остави на хората да използват недобрата версия.

Въпреки това, съществата които се хранеха с плът и кръв бяха предимно ниски нива, като ходещите трупове. Само по-големите нива чудовища и духове бяха способни да ядат души. Това беше изяло седем наведнъж – нищо чудно, че толкова много кланове се бяха събрали. След като плячката беше тривиална, беше невъзможно компасите да сгрешат.

Уей Усиен хвана въжето и скочи от гърба на магарето, държащ ябълката, която беше провесил пред устата на магарето през целия път.

-Една хапка. Само една хапка... Да не се опитваш да изядеш цялата ми ръка?

Хапна няколко хапки от ябълката и я върна на магарето, чудейки се кога падна толкова ниско, че да дели ябълка с магаре, когато изведнъж някой се блъсна в гърба му. Обърна се, за да види момиче и въпреки, че се беше блъснала в него, сякаш не го забелязваше. Очите и бяха празни и се беше усмихнала, зяпайки в далечината без да мига.

Уей Усиен проследи погледа и и видя върха на планина Дафан.

Изведнъж момичето започна да танцува пред него, без да казва нищо.

Танцът беше див, размяташе ръцете си. Уей Усиен гледаше представлението с удоволствие, когато жена изтича, повдигайки леко роклята си. Прегърна момичето и се разплака:

-А-Ян, да се връщаме, да се връщаме!

А-Ян я избута силно, все още с усмивка на лице и продължи да танцува. Жената трябваше да я преследва по улицата и плачеше, докато тичаше:

-Колко гадно. А-Ян от ковашкото семейство Жен, отново е избягала.

-Гадно за майка и. А-Ян, мъжа на А-Ян и нейния мъж... всичките бяха...

Уей Усиен се разходи наоколо, опитвайки да разбере какво се беше случило, подслушвайки различните разговори.

На планината Дафан имаше гробище. Повечето от предците от градчето Краката на Буда, бяха погребани тук и понякога непознати трупове получаваха място тук. Преди няколко месеца, през една мрачна и буреносна нощ, вятърът и дъждът бяха накарали парче от планината Дафан да се отчупи и да падне върху гробището. Много стари гробове бяха унищожени и няколко ковчега бяха оставени на въздух и удряни от светкавици, така че и труповете и ковчезите да обгорят до черно.

Хората от градчето се бяха притеснили. Молеха се и построиха наново гробището, мислейки че всичко ще е наред, но след това хората в града бяха започнали да губят душите си.

Първият беше мързеливец. Бедният само се оплакваше и не вършеше нищо. Заради това, че обичаше да се разхожда в планината и да лови птици, се изгуби в планината една нощ. Беше изплашен до смърт, но беше жив и здрав. Най-странното нещо беше, че след няколко дни изведнъж се ожени за някого. Сватбата беше огромна и той каза, че отсега нататък ще е щедър.

На нощта след сватбата, се беше напил и не се събуди, след като си легна. Булката не получи отговор, когато го повика. След като го избута, осъзна че е очите му са замъглени, а тялото студено. Освен, че дишаше, нямаше друга разлика от мъртвец. След като няколко дни лежа в леглото, не яде и не пи нищо, беше погребан. За жалост жената овдовя малко след като се омъжи.

Вторият беше А-Ян, от кланът Жен. Младото момиче, току-що се беше сгодило, когато бъдещия и съпруг беше убит от вълк на втория ден, след като отиде на лов в планината. След като получи новините тя също стана като мързеливеца. За щастие, след известно време се излекува, но полудя и започна да танцува пред други хора, когато беше навън.

Третият беше бащата на А-Ян – ковачът Жен. Досега това се беше случило на седемте.

Уей Усиен прецени ситуацията и осъзна, че е най-вероятно да е дух ядящ души, а не звяр ядящ души.

Въпреки, че имаха само дума разлика бяха напълно различни същества. Духът беше като призрак, докато звярът беше чудовище. За него беше по-вероятно скала да беше унищожила древната гробница и светкавица да беше отворила ковчега, пускайки дух навън. Ако видеше вида ковчег и присъствието на печати върху него, щеше да разбере дали това беше случаят. За жалост хората от Краката на Буда вече бяха погребали гробовете някъде другаде и положили труповете да почиват отново, което означаваше, че нямаше да има много останали доказателства.

За да се качи на планината, трябваше да изкачи пътеката идваща от града. Уей Усиен седна на магарето си и започна да изкачва бавно хълма. След известно време няколко човека се появиха с печални изражения.

Някои от тях имаха белези по лицата и говореха едновременно. Когато небето потъмня те подскочиха, сякаш бяха видели човек приличащ на обесен призрак. След като го напсуваха, бързо го подминаха. Уей Усиен се обърна и помисли може би се изплашиха, защото бях силна плячка? Той не мисли прекалено много и плесна магарето, карайки го да ходи по-бързо по планината.

Той пропусна мрънкането на групата „никога не бях виждал нещо такова", „дали лидерът на голям клан като този, трябва да се бие с консумиращ душата дух с нас? Сигурно е убил тонове като тях, когато е бил млад", „какво да правим? Той е лидер на клан. Без значение кой клан избереш да нагрубиш, никога не трябва да нагрубяваш клан Дзиян и без значение кого избереш да нагрубиш, никога не трябва да нагрубяваш Дзиян Чан. Да си съберем багажа и да се махаме!

Бележки на преводача

Оризовата планина: Частта „фан" в Дафан означава „близък до будизма, но звучи и близко до думата ориз, затова Уей Усиен си помисля „голямата оризова планина".