Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 32 - Роса - 5

Този път Уей Усиен не мигна цяла нощ. Остана с отворени очи до сутринта. След като усети че изтръпването отмина и е способен да движи крайниците си отново, спокойно свали ризата си под одеалото и я метна под леглото.

След това издърпа колана на Лан Уангджи и успя да вдигне ризата му наполовина. Първоначално искаше напълно да свали ризата му, но виждайки жигът под ключицата на Лан Уангдзи, Уей Усиен спря за момент. Спомняйки си белезите от дисциплиниращия камшик по гърба му, знаеше че не трябва да продължава и искаше да сложи дрехите обратно на Лан Уангджи. Заради забавянето, изглежда Лан Уангдзи беше усетил студа. Премествайки се леко, той отвори очи с объркано изражение.

Когато отвори очи, падна от леглото. Не беше вината на елегантния Хангуан-дзун, че не е елегантен след този шок. Всеки мъж, който се събудеше с махмурлук на следващата сутрин, виждайки друг мъж лежащ до него гол, а неговата собствена риза е наполовина закопчана и откриеше, че са един до друг в чаршафите, нямаше да обръща внимание на това да е елегантен.

Уей Усиен частично закри гърдите си с одеалото, оставяйки навън само нежните си рамене.

-Ти...

-Хм? - измърка Уей Усиен.

-Снощи, аз...

Уей Усиен намигна с лявото си око на Лан Уангдзи и му се усмихна мистериозно, подпирайки брадичка на една ръка.

-Беше толкова прям снощи, Хангуан-дзун. Наистина ли не помниш нищо от нещата които се случиха снощи?

Изглежда Лан Уангдзи наистина не помнеше. Лицето му вече беше бяло като сняг. Добре, че не помнеше. Иначе, ако Лан Уангдзи още помнеше, че се е промъкнал, за да призове Уен Нин през нощта и попиташе, нито лъжи нито истината биха подобрили ситуацията. С толкова неуспешни опити да дразни Лан Уангдзи, Уей Усиен най-после намери част от уменията си. Въпреки, че искаше да продължи опита си, все още искаше да прикани Лан Уангдзи да пие в бъдещето, затова не искаше да стига до това да го бележи до живот, иначе Лан Уангдзи щеше да е внимателен следващия път. Уей Усиен повдигна завивката и показа, че е още с панталони и ботуши.

-Какъв мъж! Хангуан-дзун, беше просто шега. Просто ти свалих дрехите. Непорочността ти още си е тук. Още си неопетнен. Не се тревожи.

Лан Уангдзи още беше замръзнал на място и не отговаряше. Звук от чупене дойде от средата на улицата.