Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 9 - Арогантност - 4

От друга страна, Лан СъДжуи и другите ученици не намериха нищо в околността на древната гробница и тръгнаха да търсят улики в Храма на Богинята.

В планината Дафан, освен гробниците на Краката на Буда имаше и Храм на Богинята. Това което боготворяха не беше нито Буда, нито ГуанЮн, а статуя на „танцуваща богиня“.

Преди стотици години, ловец от Краката на Буда се беше изкачил в планината и беше намерил необикновена каменна пещера. Беше около три метра висока, естествено формирана и приличаше на човек с четири крайника, правеща танцуваща поза. По-странното беше, че човешките черти бяха много реалистични и приличаха на усмихната жена.

Хората от градчето Краката на Буда бяха зашеметени и въпреки, че беше магическа статуя, оформена от енергията на рая и земята, бяха известни много легенди. Някои истории бяха за безсмъртен, влюбен в богинята на деветте рая и беше издълбал статуя на богинята. След като била открила статуята, богинята била бясна, затова така и не я довършил. Други разказвали историята за Император жад и любимата му дъщеря, която умряла млада. Императорът направил дъщеря си на статуя.

Имаше много митове, за тази статуя и накрая хората от градчето сами започнаха да вярват на историите идващи от собствените им усти. Някой беше превърнал каменната пещера в храм и каменната платформа на трон. Статуята беше наименувана „Танцуващата богиня“ и всички я боготворяха.

Вътрешността на пещерата беше голяма, а статуята на богинята беше в центъра. На пръв поглед определено приличаше на човек – осанката на момичето дори можеше да бъде представена като тънка и нежна. Когато се вгледаше по-отблизо изглеждаше по-груба, но въпреки това естествено формирана статуя, приличаща досущ на човек беше достатъчна за хората да ахнат.

Лан ДзинИ вдигна и снижи компаса на злото, но стрелката не помръдна. Дебел слой от изгаряния покриваше масата за жертвоприношения измежу свещите. Много сладък аромат идваше от паниците за плодове. Повечето хора от клана ГусуЛан имаха лека мисофобия. Той повя въздуха пред носа си и заговори:

-Тукашните казаха, че е ефективно да се молиш в храма на богинята, но как е толкова разрушен? Не би ли трябвало да идват да почистят отвреме на време?

-Вече седем човека загубиха душите си – заговори Лан СъДжуи – всички казваха, че светкавицата е пуснала страшно създание от древните гробници на Краката на Буда, значи кой ще посмее да дойде в планината? Няма посетители, което значи, че никой няма да дойде да чисти мястото.

-Просто глупав камък е – дойде надменен глас отвън пещерата – дали са му титла на богиня от кой-знае-кого и хората са я поставили тук, за да взимат приношенията.

Дзин Лин влезе вътре с ръце зад гърба си. Времето, което беше прекарал със запушена уста не беше дълго, затова вече можеше да я отвори. Нищо мило не излизаше от нея, докато гледаше статуята на богинята.

-Тези селяни не се трудят, когато се изправят пред трудности, а вместо това се молят на Буда и други неща всеки ден. Има милиони хора по света, но боговете и будистите вече се оправят с нещата, за това на кого му пука? Да не говорим за безсилна богиня без статут като тази. Ако наистина действа, тогава ще се моля изяждащото души същество от планина Дафан да се покаже пред мен сега. Може ли статуята да го направи?

Няколко култиватори от по-малки кланове излязоха иззад него, като се смееха след като чуха думите му, в съгласие. Тихият храм стана шумен, след като групичката влезе и претъпка храма. Лан СъДжуи поклати тихо глава, обръщайки се към усмивката на статуята, която трудно можеше да бъде забелязана.

Почувства странно усешане на познатост в усмивката, сякаш я беше виждал преди.

Къде я беше виждал преди?

Лан СъДжуи помисли, че е нещо важно и се приближи към статуята, искайки да огледа внимателно чертите на богинята. В този момент някой се блъсна в него.

Култиваторът, който стоеше зад него беше паднал безшумно. Другите се стреснаха.

-Какво му стана? – каза Дзин Лин с наблюдителен тон.

Лан СъДжуи хвана меча си и коленичи да го огледа. Нямаше нищо нередно с дишането на култиватора, сякаш рязко беше заспал. Колкото и силно да го бутаха и да го викаха не се будеше.

-Изглежда сякаш...-изправи се Лан СъДжуи.

Преди да довърши изречението си, тъмната пещера се освети. Изведнъж червена светлина я освети, сякаш водопад от кръв потече по стените. Свещите на платформата за приношения и краищата на пещерата пламнаха от само себе си.

С няколко дзън, всички в пещерата бяха издърпали мечовете си и извадили талисманите си. По същото време, някой влезе в храма, носещ алкохол с медицински цели. Той го хвърли към каменната статуя и пламъци излязоха от нея, осветявайки каменната пещера, по такъв начин, че можеше да мине за ден.

Уей Усиен използва всички предмети които намери в торбата. Изхвърли я и извика:

-Всички излезте! Пазете се от ядящата души богиня вътре!

-Позата на богинята се промени! – извика изненадано някой.

Преди това статуята определено беше с един вдигнат крак и две вдигнати ръце, сочещи към небето, в изящна стойка. Сега измежду алените и жълти пламъци, беше свалила ръцете и краката си. Нямаше спор-не беше зрителна измама!

В следващия момент статуята вдигна крак и стъпи извън огъня!

-Бягайте, бягайте, бягайте! Не се мотайте! Няма да се получи!


Повечето култиватори го игнорираха. Чудовището ядящо души, което бяха се мъчили да намерят, най-после се беше появило, затова защо да изпускат шанса си? Въпреки, че се опитваха да го нарежат и наръгат, и го замеряха с талисмани и предмети, титанът се възпротивяваше. Вдигна двама култиватора и ги вдигна пред лицето си. Устата на статуята се отвоти и затвори, а мечовете от култиваторските ръце паднаха на земята с дрън. Главите им клюмнаха. Душите им бяха изсмукани.

Никоя атака не действаше правилно, затова най-после полсушаха Уей Усиен. Всички се втурнаха навън, разпръсквайки се във всички посоки, колкото бързо можеха. С толкова много хора и лица, Уей Усиен се изнерви и толкова повече време отне да намери Дзин Лин. Уей Усиен язди магарето си в бамбуковата гора, срещайки учениците от клана Лан.

-Деца!-извика след тях Уей Усиен.

-Защо ни наричаш деца?- отвърна Лан ДзинИ – Знаеш ли от коя секта сме? Наистина ли помисли, че ще те приемем за старши, само защото си измил лицето си?

-Добре, добре, добре гъгъ – заговори Уей Усиен – Изпрати сигнал, за да повикаш...ХанГуан-Джуна си тук!

Младежите кимнаха няколко пъти и бягаха наоколо, търсейки сигнали. Лан СъДжуи проговори:

-Сигналните светлини...Използвахме ги всичките по време на нощта в село Мо.

-Не сте ли взели още? –Уей Усиен беше шокиран.

Сигналните светлини обикновено се използваха веднъж на осемстотин години.

-Забравихме – отговори засрамено Лан СъДжуи.

-Това нещо, което не бива да забравяш ли е? – опита се да ги наплаши Уей Усиен – Ако Хангуан-дзунзнаеше за това, щеше да ви накара да съжалявате.

-Свършено е с нас – пребледня Лан ДзинИ от ужас – Този път ще сме наказвани до смърт от Хангуан-Джун.

-Определено, трябва да ви накаже! Без наказание, няма да помните и следващия път.

-Млади господарю Мо, млади господарю Мо! – възкликна Лан СъДжуи – Как знаехте, че не е дух ядящ души или звяр, а статуята на богинята?

-Как знаех ли? – Уей Усиен търсеше Дзин Лин, докато бягаше – Видях.

-Какво видяхте? – настигна ги Лан ДзинИ, тичайки до него – Ние също видяхме много неща.

-Видяхте, значи какво следва? Какви неща има покрай древното гробище?

-Какво може да има там? Само мъртви души.

-Правилно, имаше мъртви души, затова няма как да е консумиращ души дух или звяр. Просто е – ако не е някое от двете, с толкова мъртви души наоколо, нямаше ли да ги изяде? Не, нямаше.

-Защо? – попитаха повече хора.

-Какво мога да кажа за вашият клан ГусуЛан... – не се стърпя вече Усиен – Защо не може да учите по-малко досадни, дълги глупости и да учите повече практични неща? Трудно ли е да разберете? Мъртвите души са по-лесни за абсорбиране от живите души. Физическото тяло на жив човек е като щит, ако съществото иска да изяде жива душа, трябва да счупи щита. Например...-той погледна към магарето, което се беше запъхтяло от тичане, въртейки очи – Например, ако ябълка е поставена пред теб и още една е оставена в заключена кутия, коя от двете ще избереш да изядеш? Естествено, че тази пред теб. Това същество яде само живи души и знае начин да си ги предостави. Мощно и избирателно за храната си.

-Значи така работи?- беше се възхитил Лан ДзинИ – Има логика! Чакай, значи не си наистина лунатик?

-Всички си го помислихме, защото светкавиците бяха преди поредица случки – обясни Лан СъДжуи докато тичаха – би трябвало да е дух ядящ души.

-Грешно – поправи го Уей Усиен.

-Кое е грешното?

-Редът. Нека те попитам – кое беше първото от двете, кое беше причината и кое следствието?

-Първо срутването, след това изяждането на душите- отговори Лан СъДжуи без да мисли – първото беше причината, а следващото следствието.

-Напълно грешно – заговори Уей Усиен – изяждането на душите беше причината, а падането на скалата следствието! По време на нощта на скалата започнала буря и светкавица счупила ковчега, помните ли това. Първият човек, който е загубил душата си е бил мързеливеца, защото е бил загубен в планината цяла нощ, след няколко дни се оженил.

-Къде е грешката? – попита Лан ДзинИ.

-Всичко е грешно! – отвърна Уей Усиен. – Откъде беден нехайник ще спечели пари за такава огромна сватба?

Момчетата останаха безмълвни, но нямаха избор, защото клана ГусуЛан нямаше нужда да се притеснява за парите.

-Огледахте ли всички мъртви души плаващи в планината Дафан? Имаше старец, който беше умрял от удар в главата, носещ погребални дрехи с добро качество. С такива погребални дрехи, няма как ковчегът му да е бил празен и сигурно е имал предмети, които да го пазят.

Ковчегът, който се беше счупил от светкавицата сигурно беше негов. Хората които бяха дошли, за да върнат трупа не бяха намерили неща за погребение, което значеше че сигурно бяха взети от мързеливеца, обяснявайки защо беше забогатял изведнъж. Мързеливецът изведнъж беше решил да се ожени на следващата нощ, значи нещо трябваше да се е случило. Вечерта имаше страшна буря в планината. Къде в планината можеше човек да се скрие от дъжда? Храма на богинята. Когато повечето хора влязат в храм има едно нещо, което правят.

-Да се молят? – попита Лан СъДжуи.

-Точно така. Например, може да се моли за късмет, за богатство, за достатъчно пари за сватба и така нататък. Богинята изпълнила желанието му със светкавицата, която отворила гроба, показвайки му съкровищата в ковчега. Молитвите му се сбъднали, както и жертвата, богинята се върнала за него в нощта на сватбата и взела душата му!

-Всичко това са просто предположения нали? – попита Лан ДзинИ.

-Да, предположения са – отвърна Уей Усиен, – но следвайки логиката всичко, което се случи след това може да бъде обяснено.

-Как това ще обясни какво се случи с А-Ян? – попита Лан СъДжуи.

-Чудесен въпрос – отвърна Уей Усиен,-Сигурно сте попитали преди да дойдете в планината. А-Ян току що се омъжила през тези дни. Всички наскоро-омъжени момичето сигурно биха имали същото желание.

-Какво желание – Лан ДзинИ беше объркан.

- Нещо от рода на „Искам мъжа ми да ме обича и да се грижи за мен и за целия си живот да харесва само мен – отговори Уей Усиен.

-Наистина ли такова желание ще бъде изпълнено? – зачудиха се момчетата.

-Просто е. Ако „целият живот“ на мъжа и свърши внезапно, няма ли да се брои за „да обича един човек цял живот“?

-О, о!- схвана най-после Лан ДзинИ – Значи, значи, значи причината зад това мъжът и да е изяден от вълци ден след сватбата им е възможно, А-Ян да е била в храма и да се е молила!

Уей Усиен удари, докато желязото още беше горещо:

-Трудно е да се каже дали е бил атакуван от вълк или нещо друго. Има още нещо странно за А-Ян: защо от всички жертви, само душата на А-Ян се беше върнала? Как така тя е по-различна от всички? Разликата е, че тя има роднина, който също е загубил душата си. Или с други думи, роднина я е заместил! Ковачът Жен, бащата на А-Ян, особено я е обичал, когато е видял, че дъщеря му е загубила душата си и не е имало как да разреши проблема, какво е единственото нещо, което е могъл да направи?

-Засилил е вярата си в Рая – отвърна Лан ШиЗуи бързичко – Следователно, той също отишъл да се моли в храма на богинята и молитвата била „Искам да бъде намерена душата на дъщеря ми А-Ян“!

-Това е причината, защо само душата на А-Ян се е върнала – прецени Уей Усиен –но въпреки това, е била леко счупена. След като душата и се е върнала, несъзнателно е започнала да имитира танцът на статуята на богинята и дори усмивката и.

Сходствата между хората, които бяха загубили душите си беше най-възможно, че всички се бяха молили пред статуята на богинята. Цената която трябваше да платят за желанията си, бяха душите им.

Статуята на богинята беше просто обикновен камък изглеждащ като човек. Приемайки кланяния за няколкостотин години без причина, беше получила сили. Беше алчно и потеглило по лош път, искайки да натрупа сили изяждайки души. Бяха души взети по честен начин, защото хората сами ги бяха жертвали. Двете страни имаха честна сделка – желание за желание, което беше морално. Ето защо стрелката на компасите на злото не се мърдаха, защо флаговете за привличане на души не работеше, защо мечовете и талисманите не работеха – съществото от планина Дафан не беше дух, демон, призрак или чудовище, а богиня! Това беше безименна богиня, родена от стотици години приношения. Използвайки оръжията за прогонване на зли духове и зверове, можеше да пали и гаси огън.

-Чакай! – извика силно Лан ДзинИ – Преди това, в храма, нечия душа беше отнета, но не го чухме да си пожелава!

Сърцето на Уей Усиен прескочи удар. Той се закова на място:

-Нечия душа е била взета в храма? Опиши ми всичко, случило се без да пропускаш нищо.

Лан СъДжуи повтори историята бързо и ясно. Когато чу думите на Дзин Лин „ако наистина действа, ще си пожелая съществото ядящо души в планина Дафан да се появи пред мен сега.“ Уей Усиен възкликна:

-Как така да не е желание? Това определено е желание!

Другите се бяха съгласили с Дзин Лин, което означава, че и те бяха пожелали същото. По това време богинята ядяща души беше пред тях, значи желанието беше изпълнено. Беше време за жертвоприношението!

Изведнъж магарето обърна и затича в обратната посока. Уей Усиен отново увисна неподготвен, но се хвана за въжето. В храстите до него започнаха да се чуват звуци на хрускане и засмукване. Грамадна фигура лазеше в храстите, огромната му глава беше на земята и използваше корема си, за да се придвижва. Чувайки шума, веднага вдигна глава. Очите им се срещнаха.

В началото чертите и бяха неясни, само форма на очите, носа, ушите, но след като изяде няколко култиваторски души чертите му се изясниха. Беше лице на усмихваща се жена, с кръв капеща от крайчетата на устата и, хрускайки откъснатата ръка.

Всички които следваха магарето рязко обърнаха в обратната посока.

-Това не трябва да се случва! – полудяваше Лан СъДжуи – Илин Патриархът беше казвал, че само високите нива ядат души, а ниските нива ядат само плът!

-Защо го боготворите просто така?-коментира Уей Усиен- Дори собствените му изобретения са били хаос! Няма правила работещи за всички ситуации. Можеш да си го представиш като бебе – когато няма зъби може да яде само супи и пюрета, но когато порасне, ще иска да яде месо използвайки зъбите си. Силите и рязко се покачиха, затова ще иска да опита нещо ново!

Богинята ядяща души се изправи. Тялото и беше високо. Използваше ръцете и краката си, за да танцува неконтролируемо от радост. Отникъде дойде стрела и се заби в главата и, като премина през нея и излезе от другата страна.

Чувайки стрелата, Уей Усиен погледна в посоката откъдето беше дошла. Дзин Лин стоеше върху висок хълм недалеч и вече беше поставил нова стрела на тетивата. Издърпа я колкото можеше и я пусна със сила, която накара душеядящата богиня да залитне и да направи няколко стъпки назад.

-Млади господарю Дзин! – изкрещя Лан СъДжуи –Изпратете сигнал!

Дзин Лин не го послуша, решен да убие чудовището. С тъмно лице сложи три стрели на лъка едновременно. Въпреки, че беше простреляна в главата два пъти, душеядящата богиня не беше ядосана и погледна Дзин Лин с усмивка на лицето. Въпреки, че танцуваше докато вървеше, беше ужасяващо бърза, скъсявайки дистанцията помежду им след момент. Няколко култиватора се появиха отстрани и започнаха да я нападат със стрели. Ръката на Дзин Лин беше стабилна, а изстрелите му точни, но всички магически оръжия бяха безполезни срещу нея!

И Дзиян Чан и Лан УангДзи бяха в Краката на Буда, чакайки новини, затова кой знае колко време щеше да им отнеме да осъзнаят, че има нещо нередно. За да загасиш огъня трябваше вода. Ако магическите предмети не работеха, какво за тъмната магия?

Уей Усиен дръпна меча от кръста на Лан СъДжуи и отряза парче тънък бамбук, правейки го бързо на флейта. Вдигна я пред устните си и си пое дълбоко въздух. Тембъра на флейтата беше като стрела, прорязваща нощното небе и изстрелвайки се в облаците.

Това беше последната му надежда, но ситуацията беше прекалено сложна, че нямаше значение какво призоваваше. Щеше да е добре, ако тъмната енергия беше достатъчно силна и убийствено настроена, за да разкъса богинята на парченца!

Лан СъДжуи беше толкова шокиран, че не можеше да помръдне:

-Виж в каква ситуация попаднахме!-запуши ушите си Лан ДзинИ – И все още свириш? Звучи ужасно!

В битката четирима култиватори загубиха душите си. Дзин Лин издърпа меча си. Беше близо до богинята. Сърцето му биеше като лудо и всичката кръв влезе в главата му. Ако не мога да отрежа главата му с този удар, ще умра тук – значи смърт!

В същото време откъм гората се чу дрънкане.

Дрън, дрън, дрън. Беше понякога бързо, понякога бавно, понякога спираше, понякога продължаваше. Чуваше се ехо в тихата гора, напомняйки звука на железни вериги, удрящи се и влачещи се по земята. Приближаваше се и ставаше по-шумно.

По някаква причина, звука притесни хората. Дори богинята ядяща души спря да танцува. Вдигна ръце, зяпайки в тъмнината, откъдето беше дошъл звука.

Уей Усиен остави флейтата и погледна в посоката на звука.

Лошото чувство се усилваше и усилваше, но поне дойде благодарение на призоваването, значи все пак нещо го беше чуло.

Изведнъж шума спря. Фигура се появи от тъмнината.

След като огледаха фигурата и лицето, култиваторите се притесниха.

Дори когато се изправяха срещу статуята на богинята, която можеше да изяде душите им всеки момент, групата не показваше страх, но сега крясъците им бяха изпълнени с ужас.

-Призрачния генерал! Това е Призрачния генерал Уен Нин!

Името на призрачния генерал беше също толкова известно, колкото това на Илин патриархът. През повечето време се появяваха заедно.

Обясняваха само един човек – дясната ръка на Илин Патриархът Уей Ин, който беше помогнал с престъпленията на тиранина, завоювайки света с него, но страшния труп трябваше да се е превърнал в пепел отдавна – Уен Нин!

Бележки на преводача

Гуан Ин: Известна китайска богиня.

Богинята на деветте рая: богиня на войната, сексуалността и желанието.

Гъгъ;означава „по-голям брат“