Господарят На Демоничното Култивиране

Глава 14 - Изисканост - 4

Лан УангДзи не погледна Уей Усиен. Кимна за да покаже уважение и заговори с монотонен глас:

-Първо, либерирай, второ: потисни, трето: елиминирай. Този подход беше за показване на благодарност към близките и да изпълни предсмъртното му желание. Ако не успее, да потисне. Ако престъпленията бяха прекалено лоши, а енергията не искаше да се премахне напълно. Култиваторския свят изпълняваше задълженията си така. Нямаше място за грешки.

Всички си отдъхнаха, благодарейки на Небесата, че Лан УангДзи беше избран. Ако беше техен ред, щяха да се объркат. Лан ЦиЖен кимна одобрително:

-Безгрешно. – направи пауза и пак заговори – Без значение култивацията, човека трябва да бъде такъв. Ако един се възгордее, само защото е победил някакво планинско същество в дома му и има някаква празна репутация, определено ще си навлече неприятности рано или късно.

Уей Усиен вдигна вежда и погледна Лан УангДзи. Помисли си, че старецът беше казал това за него. Беше извикал най-добрия си ученик да слуша с тях, само заради него.

-Имам въпрос.

-Говори-разреши Лан ЦиЖен.

-Въпреки, че либерацията идва първа, понякога е невъзможно. Да изпълниш предсмъртното желание също е лесно, ако е например нова дреха, но какво ако поиска да убие много хора за отмъщение?

-Тогава потискането следва либерацията – отвърна Лан УангДзи –Ако се наложи може да последва елиминация.

-Колко жалко – усмихна се Уей Усиен, спря и продължи – Не беше, че не знаех отговора, просто има и друг начин.

-Никога не съм чувал други начини – каза Лан ЦиЖен.

-Екзекуторът е умрял по такъв начин, значи е логично да се превърне в ходещ труп. След като е екзекутирал повече от сто човека, преди да умре, защо не се изкопаят гробове на тези хора, ако намерим главите им...

Лан УангДзи се обърна към него. Веждите му се бяха смръщили, но още беше безизразен.

-Как смееш! – изкрещя му Лан ЦиЖен, а козята му брадичка потрепна.

Всички в стаята бяха зашеметени. Лан ЦиЖен скочи на крака.

-Есенцията на екзорсиране на демони и преговаряне с духове е либериране! Ако не учиш тези методи и мислиш за увеличаване на енергията! Обръщаш естествения ред и игнорираш етиката и моралът!

-Има неща, които се използват след либерирането – отвърна Уей Усиен – Защо да не ги използваме? Когато Ю Великият смири наводнението използвайки друг метод, го избраха за по-висш. Потискането е същото като препятствие, затова не е вътрешно...

Лан ЦиЖен хвърли книга по него, но той се мръдна и я пропусна. Лицето му не се промени и продължи да говори глупости:

-Душевната енергия се пази, може да разсича планини, да пълни океани. Тогава защо хората да не могат да я използват?

Нова книга прелетя от Лан ЦиЖен.

-Тогава нека те попитам отново!-ядоса се той – Как да сме сигурни, че енергията ще слуша само теб и няма да наранява другите?

-Още не съм измислил! – избегна я Уей Усиен.

-Ако си измислил, култиваторския свят няма да позволи съществуването ти! – ядоса се Лан ЦиЖен – Излез!

Уей Усиен излезе доволен.

Разходи се из Облачни вдлъбнатини сутринта, бра цветя и си игра с тревите. След като всички приключиха урока си, го намериха на върха на висока стена. Уей Усиен седеше на сивите плочи, като единия му крак си висеше и държеше сламка трева в устата си. Беше се подпрял на дясната си ръка. Учениците започнаха да го сочат.

-Уей-сион! Той ти каза да излезеш и ти наистина излезе! Хахахахахах...

-След като излезе, мина доста време, докато той осъзна какво се случва. Лицето му беше толкова лилаво!

Уей Усиен сдъвка тревата и им извика:

-Той пита, аз отговарям. Ако ми каже да изляза, ще изляза. Какво още иска да направя?

-Защо изглежда, че старият Лан е особено стриктен спрямо теб? – попита Ни Хуайсан – Изглежда винаги ти се кара.

-Заслужава си го. – изсумтя Дзиян Чан – Какъв отговор беше това? Добре да говори тези глупости вкъщи, но се осмели да ги каже пред Лан ЦиЖен. Търси си смъртта!

-Без значение как отговорих, няма да ме хареса – заговори Уей Усиен – значи мога да казвам каквото поискам. Както и да е, не се опитвах да го ядосам, просто отговарях.

След като се замисли за момент, изражение на завист се появи на лицето на Ни Хуайсан:

-Да сме честни, думите на Уей-сион бяха интересни. Душевната енергия се печели чрез култивиране и е много трудно да направиш златна сърцевина. Би отнело не-знам-колко години, особено за някой като мен, чийто талант е като сдъвкан от куче, когато съм бил в майка си. Но енергия от духове. Ако толкова лесно можеше да бъде взета и използвана щеше да е чудесно.

Златната сърцевина се оформяше в култиватори, които бяха култивирали до някакъв момент. Можеше да запазва душевна енергия. След като се формираше до някакво ниво, можеше да се развива все по-бързо и лесно. При култиватори от големи кланове, беше засрамващо да се появи по-късно, но Ни ХуайСан не беше засрамен въобще.

-Знам, нали? – засмя се Уей Усиен – Няма вреда от използването.

-Достатъчно-предупреди Дзиян Чан – няма проблем да говориш, но не тръгвай по такъв път.

-Защо да оставя хубавия прав път – усмихна се Уей Усиен, - и да ходя по мост с една дъска над тъмна бурна река? Ако наистина беше толкова лесно, хората вече щяха да ходят по него. Не се тревожете, той просто питаше, а аз просто отговарях. Хей ще дойдете ли с мен да ловим фазани? Още не е минал вечерния час.

-Какво имаш предвид под „да ловим фазани"? –скара му се Дзиян Чан – Защо тук ще има фазани? Препиши Честен. Лан ЦиЖен ме помоли да те помоля, да отидеш да преписваш секцията на добродетелите три пъти, за да научиш естествените закони и моралът.

Честен беше колекцията с правила на кланът Лан. Бяха прекалено дълги и Лан ЦиЖен ги поставяше на дебели колекции. Секцията на морала бяха четири пети от цялата книга. Уей Усиен изплю тревата и изтри обувките си:

-Три пъти? Ще отида в рая, докато успея да ги препиша и веднъж. Не съм от клана Лан и нямам намерение да се женя в него, затова защо да преписвам правилата на клана? Няма пък.

-Ще ти помогна! – предложи Ни ХуайСан.

-Никой добър човек не прави услуги от никъде. Кажи ми какво искаш?

-Ами, Уей-сион, стареца Лан има лошия навик – отвърна Ни Хуайсан – Той...

По средата на изречението той спря и се прокашля, отваряйки ветрилото си. Уей Усиен знаеше, че има нещо нередно. Обърна се и видя Лан УангДзи да стои под древното дърво и да гледа в неговата посока, носейки меча Бичен на гърба си. Изглеждаше като жадово дърво, отразявайки сенките на листата и слънцето. Погледът му не беше мил изобщо, сякаш ги заключваше в затвор от лед. Всички знаеха, че крясъците им са прекалено шумни и шумът сигурно го е довел, затова затвориха усти. Но Уей Усиен скочи долу и го поздрави:

-Уангжи-Сион!

Лан УангДзи се обърна и веднага си тръгна. Уей Усиен тръгна след него и извика:

-УангДзи-сион, чакай ме!

Фигурата в бели дрехи се скри зад дърво и изчезна безследно, показвайки че Лан УангДзи не искаше да разговаря с него. Уей Усиен се обърна и се оплака на другите:

-Игнорира ме.

-Да – каза Ни Хуайсан – Изглежда наистина те мрази, Уей-сион. Лан УангДзи обикновено...Не, никога не прави нещо толкова неучтиво.

-Вече ме мрази? Исках да му се извиня.

-Как?-изсумтя Дзиян Чан – Прекалено е късно! Като чичо си, сигурно мисли че си зъл и не иска да ти обръща внимание.

-На кого му пука ако ме игнорира? – засмя се Уей Усиен – Той пък, че е много хубав.

След кратък размисъл, осъзна че Лан УангДзи реално с хубав. Опита се да не се усмихне.

Само след три дни Уей Усиен разбра лошия навик на Лан ЦиЖен.

Уроците на Лан ЦиЖен бяха не само отчайващо дълги, но и изпитваше. Промените на важните кланове в култиваторския свят, техните дивизии, известни цитати от известни култиватори, семейни дървета...

Въпреки че въобще не разбираше, слушаше в час. Ни Хуайсан се трудеше като роб до теста. Преписа Добродетел два пъти за Уей Усиен и се примоли преди теста.

-Моля те Уей-сион, ако оценката ми е по-малка от И, брат ми ще ми счупи краката! Неща различни от директните роднински връзки, главните кланове, кланови връзки... За нас от големите кланове, дори не можем да разграничим връзките със собствените си роднини и казваме на всички които са ни роднини чичовци и лели. Има ли някой достатъчно умен, за да запомни тези от другите кланове?!

В резултат пищови летяха из въздуха, а Лан УангДзи изведнъж атакува по време на теста и хвана няколко опитващи се да преписват. Лан ЦиЖен се вбеси и написа гневни писма до клановете им. Мразеше Уей Усиен – в началото, въпреки че учениците не можеха да кротуват поне не правеха нищо лошо и си седяха на място. Откакто Уей Ин дойде, безгръбначните копелета се повлияха от него и се събираха нощем да пият алкохол. Лошите навици ставаха все повече и повече. Както беше очаквал, Уей Ин беше една от най-големите заплахи за човечеството!

-Ин винаги е бил такъв – отговори Дзиян Фънмьен – Моля ви, погрижете се за дисциплината му господин Лан.

И така Уей Усиен беше наказан отново.

Първоначално не обръщаше внимание. Само преписваше текстове и не му липсваха хора, които да го правят. Този път Ни Хуайсан заговори:

-Уей-сион, дори и да искам да ти помогна, не мога вече. Трябва да го направиш сам.

-Какво има? – попита Уей Усиен.

-Стария...Господин Лан каза, че трябва да препишеш и Добродетел и Поведение.

Поведение беше най-сложната секция от дванадесетте секции с правилата на клана Лан. Цитираше много класики, беше ужасно дълга и имаше рядко използвани думи. Да го препишеш веднъж, беше достатъчно за един да загуби жажда за живот. Да го препишеш десет пъти и щеше да отлетиш към рая.

-Той също каза –добави Ни Хуайсан – че през това време, никой не може да ти помага.

-Как може да разбере ако някой ги е преписал вместо мен?-зачуди се Уей Усиен – Със сигурност не означава, че е накарал някого да ме следи.

-Точно това е – каза Дзиян Чан.

-Какво каза?

-Казал ти е, че не може да излизаш и трябва да седиш в библиотеката, за да преписваш и също така да седиш с лице към стената, за да се замислиш за грешките си. Разбира се, че някой ще те следи. Няма нужда да ти казвам кого, нали?

В библиотеката-

Имаше бамбуково място, дървено бюро, две свещи и двама човека. Единия седеше с изправена стойка, а от другата страна Уей Усиен вече беше преписал повече от десет страници. Главата му се завъртя и беше отегчен, затова изпусна писалката си, пое си въздух и се обърна.

Докато беше още в Юнмен, имаше много момичета, които завиждаха на това, че можеше да дойде да учи с Лан УангДзи. Казваха, че всяко поколение беше пълно с красиви мъже, най-вече Двата жада на сегашното. Преди това, Уей Усиен никога не беше имал шанса да разгледа лицето му. Сега, когато го беше погледнал се замисли. Определено изглеждаше добре. Само ако онези момичета можеха да дойдат и да го видят с очите си. Изглеждаше кисел, сякаш всички го бяха обидили или родителите му бяха умрели, затова нямаше значение колко добре изглежда лицето му.

Лан УангДзи преписваше древните книги, който бяха не само стари, но и недостъпни. Движенията на четката му бяха бавни и спокойни, а почеркът му разбираем. Уей Усиен не се сдържа да му направи комплимент:

-Много красиви букви! Високо ниво.

Лан УангДзи не му обърна внимание.

Уей Усиен рядко държеше устата си затворена за толкова дълго време. Усещаше, че се задушава, помисли си „трябва да седя пред такъв сухар за толкова часове всеки ден, за месец. Дали ще оцелея?"

С тези мисли, той се дръпна напред.